Как китайската мечта измества американската

Няколко поколения са израснали с представата, че щом отидат в Съединените американски щати, едва ли не със слизането от самолета ги чакат планини от пари. По-трезво мислещите си представят, че лесно ще започнат свой бизнес и в най-скоро време... ще забогатеят. Въобще всичко се върти около голямата къща с басейн, скъпата и лъскава кола, пълните кредитни карти. Колко обаче са тези, които са го постигнали? И в сравнение с другите, дори завършили висше образование, не са се озовали с метла и парцал в ръката? А колко са поглеждали данните за самоубилите се, пропилите се или прибегналите до наркотици?
Реалността е много по-различна от филмите, които ни продават идеята за "американската мечта". Наивно звучи днес историята как някой се разхождал по улицата и случайно бил забелязан от продуцент/режисьор, който му предложил роля, впоследствие изстреляла го на върха...
Като човек, наскоро завърнал се от Китай, за втори път в рамките на една календарна година, мога смело да твърдя, че Поднебесната империя прави така, че мечтите да се сбъдват.
В развиващия се автономен регион Куанси ни представиха двама чужденци, които преди години случайно се озовали там. Поради стечение на обстоятелствата днес са големи инфлуенсъри.

Софи от Великобритания

решила преди малко повече от десетилетие да пусне свой клип в интернет как яде "миришещи" нудъли (вид китайски тънки спагети, б.ред.) и казва само едно изречение на китайски. Видеото бързо набира огромен брой гледания и британката получава покана за работа. Благодарение на нея храната става популярна, а тя е канена да разказва за нея на чуждестранните туристи, които посещават района. Посочва им колко разновидности има, как това е добър сувенир и много хора се влюбват в тази храна. После заедно могат да приготвят нудъли, след което да ги изяждат или споделят с приятели.
Не по-малко вълнуващ се оказва животът на

Иън Хамилтън от ЮАР

Той разказва, че е роден и израснал в бедно селище в южноафриканската република. Без да знае и дума на китайски, отива там и поради факта, че майчиният му език е английският, му предлагат работа за една година като екскурзовод. Въпреки че в родината си е завършил архитектура. След като периодът изтекъл, за да го задържат в страната, му предложили работа на по-висока длъжност. През цялото време той се чудил в какво да вложи парите си и как да упражнява професията, за която е учил толкова време.
Един ден решил да инвестира спестяванията си в реставриране на стари, изоставени къщи в едно село. Иън твърди, че ако го потърсим в интернет, най-вероятно ще го намерим като "откаченият Иън", но той се гордее с постигнатото. Вече е възстановил около 20 къщи, които дава под наем за различен период от време.
"Старая се да се поставя на мястото на човека, който преди век е построил този дом, и да съхраня духа на архитекта, като добавям съвсем малко от себе си", разказва той пред група международни журналисти. Разбира се прекрасно с останалите хора от селото - ако някой реши да изхвърли нещо, което не му е нужно, Иън го взема и веднага му намира приложение в някоя от къщите.
"Знаете ли, аз изживявам американската мечта в Китай. Никога не съм бил в САЩ, но съм сигурен, че там нямаше да имам такива възможности като тук. Документите стават готови за седмица, не трябва да чакам с месеци", радва Иън Хамилтън.

Възможност за стипендии в университети

Студентските обмени са много важни в учебната програма. Така, както китайските студенти, изучаващи филология, отиват в чужбина за семестър или година, за да упражняват езика, висшите учебни заведения се стремят да привлекат все повече чужденци за различен период от време.
"Миналата година бях тук със стипендия за три месеца", разказва пред ДУМА журналистът Ахмед от Египет.
Фатима от Салвадор добавя, че на нея са й предложили подобна възможност за една година.

Китай не предлага истории за златни кюлчета

дори не иска хората по света да бъдат обхванати от "златна треска" и да тръгнат към Азия с идеята да станат завидно богати. Но дава възможност на всеки, който поиска, да си намери добре платена работа. И няма значение какви са политическите убеждения.
Важен е принципът "печеля-печелиш". Китай печели с това, че страната става все по-позната, а работещият получава живот, какъвто трудно би имал в родината си. Затова не бива да се учудваме, че все повече хора от цял свят търсят сътрудничество с китайски фирми или предприемачи.
И не на последно място -

на храната се гледа като на лекарство

Затова трудно може да се види китаец с наднормено тегло. "Всяка храна е лечебна", гордеят се местните управници. "Хлебните питки са зелени, защото към тестото се прибавя сокът от билки, тези малки плодчета, които приличат на бебета портокали, се наричат "медни плодчета" и са полезни за гърлото. Затова ги ядем за десерт", казват местните.

Колите са на достъпни цени

В стремежа си да опазват околната среда, китайците правят електрически коли и селскостопански машини. За разлика от Европа, цените са достъпни - 10 000 долара струва автомобилът. "Искате да кажете от 10 000 долара нагоре, нали", задава въпрос журналист от Аржентина. "Не, максимум 10 000", пояснява директорът на завода.
Работа, здравословна храна, добър живот - за какво повече бихме могли да мечтаем? И никой не настоява чужденците да се откажат от културата, езика и страната си. "Ние уважаваме различното и разнообразието, затова не искаме да налагаме своя начин на живот", категорични са местните. И по всичко личи, че е точно така.