Къде са доброволческите батальони?

Пак излиза на бял свят т.нар. Закон за доброволната служба. Така наречен, защото такъв няма. Преди дни министърът на отбраната Красимир Каракачанов съобщи, че в коалицията се разбрали и той ще внесе в правителството законопроекта за доброволната военна служба. Става дума за акт за изменение и допълнение на Закона за резерва на Въоръжените сили, който стои на сайта на Министерството на отбраната от 6 август 2019 г. Според министъра този закон ще даде възможност както за военна подготовка на гражданите, така и за попълване на некомплекта на армията от редовен състав и резервисти. Генералното решение на недостига от военнослужещи, смята обаче той, е възстановяването на наборната военна служба. Но знаем отдавна, че ГЕРБ са против това и едва ли ще се съгласят, дори в името на съхраняването на коалицията с "Обединени патриоти".

Този въпрос се третира в Мярка 328 на Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г., която предвижда създаване на условия и ред за обучение по военна подготовка на българските граждани за защита на Отечеството на доброволен принцип. Тя включва изменения и допълнения в Закона за отбраната и Въоръжените сили, Закона за резерва на Въоръжените сили, правилниците за тяхното прилагане и другите, свързани с темата регламентиращи документи; формиране на доброволчески батальони в състава на Единния център за начална военна подготовка - Плевен, и Центъра за подготовка на специалисти - Сливен; регламентиране на реда и условията за тяхното финансиране и осигуряване, попълване, подготовка, активиране, развръщане и използване в операции на Въоръжените сили.

Нещо повече, една година след приемането на програмата се заговори, че доброволческите центрове трябва да бъдат повече. Според тогавашното мнение на министър Каракачанов наличието само на два центъра може да изиграе демотивираща роля за желаещите да се обучават, но намиращи се далеч от Плевен и Сливен. Анализите показват, че в рамките на следващите 10-15 години България няма да разполага с достатъчно подготвени граждани за защита на отечеството, придобили статус на запасни, с които да бъдат окомплектовани военновременните формирования. Именно поради това Министерството на отбраната предложи преди близо година въвеждане на "срочна служба в доброволния резерв". Но поне досега оторизираните от народа органи не са си казали думата. В период до 6 месеца доброволецът ще трябва да преминава военна подготовка и да изпълнява задачи в състава на военни формирования от Въоръжените сили като резервист. Ще има правата, разбира се, на кадровия военнослужещ, включително и по отношение на заплатата. 

Сметката на МО не беше чак толкова впечатляваща. Разходите за издръжка и подготовка на личен състав, изпълняващ срочна служба в доброволния резерв, както и за обезщетения на работодатели през 2020 г. бяха разчетени в размер на 2 727 000 лв., а през 2021 г. - на 9 362 000 лв. Прогнозната стойност за разходите през 2022 г. поради увеличаване на личния състав бе приблизително 37 451 000 лв.

Във връзка с този проект обаче през есента на миналата година сякаш падна политическа бариера пред Каракачанов. Дори в един момент той сам допусна подобна ситуация. И призна, че когато предложи нещо ВМРО, т.е. той, започва да се "тупа топката". Предполагаше се, че тупането ще продължи до края на мандата на този парламент, за да не се развали коалицията. Все пак, той се зарече да поогледа проекта и да го внесе в правителството.

Някои от министерствата, между които и Министерството на финансите, бяха дали отрицателно становище, защото според тях в МО имало по-приоритетни разходи, обясняваше  Каракачанов. Дали това беше само финансов аргумент? Едва ли, след като ставаше дума за по-малко от 3 млн. лв. за тази година, което си е направо нищо пред 770 млн. лв. от хазарта, които не влязоха в държавната хазна. По-скоро везните клоняха към политически мотиви за отказа. Самият министър усещал тогава, "че има някаква ревност, особено след евроизборите". И бе категоричен: "Ако така ще я караме, няма как да стане".

Тази история не ни изненадва много. Предишният състав на парламента, пак с мнозинство от ГЕРБ, отряза предложението на депутата в опозиция Красимир Каракачанов за връщане на задължителната наборна военна служба. Не само мнозинството в парламента бе почти същото, но и премиерът бе Бойко Борисов. Сметката на тогавашния му министър на отбраната Николай Ненчев бе, че професионалният войник е по-евтин от наборния поне с 1000 лв. на месец. Така че едва ли идеята на Каракачанов за генерално разрешаване на недостига от личен състав в армията с възстановяване на наборната военна служба ще се реализира при почти същата база от политически настроения в парламента. Впрочем, чакаме Стратегическия преглед на отбраната, който между другото трябваше да приключи в края на април, за да разберем накъде върви армията. А на правителството му остава по-малко от година да сформира двата доброволчески батальона. С хора, разбира се.