Изборите са неизбежни

Сглобката е изчерпана - откъм съдържание, екипност, партньорство и поглед в бъдещето. За визионерство и дума не може да става.
Този лабораторен модел проживя едва седем месеца и се сгромолясва пред очите ни под напора на един привидно дребен, дори битов проблем - кой да оглави Външно. Но именно защото е маловажен, той издава размера на натрупаните вътрешни противоречия, които вече не могат да бъдат туширани. Когато погледът към Външно минава през формулата "Ники трябва да пътува" и "ПП трябва да има излаз към света" разбираш, че това е твърде далеч от политическото и националното, като основополагащи понятия за всеки, който се занимава с народополезна дейност. Колкото и това да изглежда омерзително - ПП няма да се променят. Те така са устроени. За тях политиката е канал към личното устройване, бизнес, от който трябва да печелят.  
Разломът с ГЕРБ е факт. Липсата на доверие между некоалиционните партньори минава, при това публично, във фазата на омраза и отричане. На взаимни обвинения, на рекет и извиване на ръце.
Оттук нататък ще е невъзможен и разговорът за бъдещите политики на правителството и за законотворческата дейност на парламента.
Изведнъж сглобката обезсмисли съществуването си като формула на гигантски политически компромиси в името на стабилността и бъдещите реформи в страната. За ГЕРБ отстъплението отвъд МВнР означава политическо самоубийство в очите на избирателя, който и без това не може да преглътне белия байрак досега. ПП пък са си начертали едни червени линии на собствената си измамна непогрешимост. Всеки стои на своя остров с усещането за величие и самодостатъчност в условията на разпадаща се държавност.
Така предсрочните избори, които довчера всички отхвърляха, днес добиха реалност. Не дали, а кога. Някои предпочитат да се изчака вятърът, който ще повее есента отвъд Океана, след вота в САЩ. Други искат се ослушат кога ще свърши войната в Украйна, щото смятат, че сме функция на Путин и Зеленски. Трети са убедени, че по-резонно е да се направи упражнението 2 в 1 като предсрочните парламентарни избори се съчетаят с евровота през лятото, което е най-логично с оглед на организация и пестене на финансов ресурс.
Тогава естествено възниква въпросът - каква ротация ще се прави и защо? Кому е нужна и кого се обслужи? На кого ще навреди и кой би имал полза от нея?
Дълбоко нелогично е загубилата изборите втора политическа сила да продължава да тропа по масата и да нарежда на първата кой да стане министър, да диктува политики и да иска подкрепа за всичките си законодателни намерения. Извън логиката на здравия разум пък е първата политическа сила да се съгласява да няма министри, да се отказва от областни управители, да неглижира влияние в службите и да се подлага на унизителния публичен линч. Балансът в управлението е толкова силно нарушен, че конструкцията рухва неспасяемо, заедно с пропиляната електорална енергия.
При тази зейнала пропаст между ПП и ГЕРБ и разпадаща се управленска структура на 6 март двете партии трябва да си разменят премиерите по силата на недобре списано споразумение, където детайлите са неизчистени и създават възможност всеки да ги чете като дяволът Евангелието.
Мария Габриел трябва да се настани в премиерския кабинет - да приемем, че ГЕРБ се преборят и запазят и Външно министерство - това ще промени ли ситуацията в страната? Ще се укрепи ли управлението? Ще се върне ли доверието между основните субекти на властта? Ще се промени ли политиката в земеделието, в енергетиката или в социалната сфера? Ще спрат ли протестите, ще стихне ли секторното недоволство? Ще се преодолее ли апатията в демократичната общност и нежеланието за гласуване? Не! Не! И пак не! Проблемите ще се задълбочат, защото кабинетът на Денков пропиля 8 месеца и не реши нито един от тях досега.
Фокусът на гнева обаче ще се насочи към Габриел и към ГЕРБ, с чийто мандат ще е новото правителство, но без те да са имали възможност да влияят върху състава му. Това ще бъде още по-перверзна от политическа гледна точка сглобка. Мария Габрел ще отнесе всички негативи от управлението на Денков, без да носи вина за това.
Ротацията би имала смисъл, ако се направи генерален ремонт на кабинета, ако ГЕРБ и Габриел имат правото да си подберат министрите, които да внесат нова енергия в управлението. Нищо подобно не чуваме нито от лагера на ПП, нито от ГЕРБ. Точно обратното - ротацията ще е с минимални кадрови промени, казват от ПП.
Щом ПП си позволяват да парцелират Външно, и дори не се притесняват да го изричат публично, то можем да си представим какъв вой ще настане при попълването на регулаторите. Така следващото издание на тази ротационна формула ще бъде още по-отблъскващо и омерзително за публиката. И за всички ще стане ясно, че приоритетите й не са усъвършенстване на управлението, а задоволяване на нечии лични амбиции. Естествено това ще има своята политическа цена, защото апогеят на скандалите в “ГЕРБ-ротацията” ще съвпадне в евровота. Е, защо и партиите, и държавата да си причиняват това?

Епицентър, със съкращения