Иван Гранитски: Българското общество има отчаяна нужда да бъде събудено

Иван Гранитски е роден на 24 декември 1953 г. в София. Журналист, поет, редактор, критик, публицист, издател. Завършил е журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е редактор и заместник главен редактор на в. "Пулс" и в. "Литературен фронт", главен редактор на сп. "Черно и бяло", генерален директор на Българската национална телевизия. В периода 1992-1995 г. е директор на ИК "Христо Ботев", след това създава издателство "Захарий Стоянов". Главен редактор е на сп. "Везни". Автор е на над 25 книги с поезия, критика и публицистика.

"Стигнахме до морален разпад"

"Заради така наречения преход станахме нещо като бананова република"

"Дървото на България не само няма да изсъхне, а ще продължи да се разлиства и в бъдеще"

"Опасявам се, че по-младото поколение все по-малко чете"

- Иване, честваме Деня на народните будители. Какво означава този празник за теб? 

- Първи ноември е един от най-светлите български празници, защото емблематизира величието и издръжливостта на българския дух.

- Кои имена в безсмъртната кохорта на будителите от Възраждането до днес според теб се открояват най-ярко? 

- Без съмнение ще посоча Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, създателите на книжовното дружество, както и Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Захарий Стоянов, Иван Вазов... Но техните имена са цял легион.

- Помним ли днес тези хора, избрали безрезервно да служат на Отечеството, спомняме ли си техните завети?

- За съжаление май обществото ни се сеща за будителите само на официални празници и дати. А най-важните завети на възрожденците са позабравени или направо отречени в общата каша на нихилизма и безродието, на отцеругателството и майкопродавството, шумно пропагандирани от трубадурите на неолиберализма.

- Какво ни завещават будителите днес?

- Те ни завещават възвишени цели и задачи. Но се оказва, че обществото ни не е готово да следва тези цели по различни причини. Може би най-съществената е, че политическият ни елит няма национално достойнство, а като папагал следва това, което ни казват от Вашингтон и Брюксел. Този така наречен "елит" няма личен интерес народът да следва тези възвишени цели. 

- А има ли нужда обществото ни от будители днес? Не е ли по-удобно и лесно да спиш дълбок сън?

- Днешното българско общество, според мен, има отчаяна нужда да бъде събудено от този дълбок сън. Да се възродят съзидателните му сили, приспани или направо убити през годините на така наречения преход, който ни доведе до това, че днес сме нещо като бананова република, само че без да отглеждаме банани.

- Кои са съвременните будители и в какво виждаш тяхната мисия? Ще успеят ли да събудят народа или той все ще си отлага и отлага алармата? 

- И днес има будители, които самоотвержено и безкористно вършат своята родолюбива дейност, без да се бият в гърдите като повечето днешни пишман политици. Това са писатели, художници, артисти, учени, архитекти. А дали те ще успеят в събуждането на гражданската енергия на обществото, зависи от способността им и решимостта им да сложат отечествените интереси над всичко и да не се страхуват.

- Да направим една дисекция на обществото ни днес: какво е то, какви ценности изповядва, накъде върви? Не мислиш ли, че сме в морална криза?

- Според мен сме направо в морален разпад. Дори след катастрофите от Междусъюзническата и Първата световна война обществото ни не е било толкова отчаяно и разединено. И за това са виновни всички лица, които се изредиха на политическата сцена през последните 30 години. Те не намериха у себе си сили и решимост да прочетат онези страници от историята, които са свързани с трагически преврати и сътресения, да осмислят и разберат и с разума, и със сърцето си поуките от историята. Да осъзнаят, че умните и национално отговорни политици поставят над всичко общите национални приоритети, цели и ценности, а не тясно партийните, корпоративните или лични изгоди.

- "Свестните у нас считат за луди,/ глупецът вредом всеки почита" е казал преди 150 години Ботев. Не е ли така и сега?

- Уви, така е, но разликата е, че сега нямаме Христо Ботев или подобни нему поети и националреволюционери. Няма и гражданско общество, което да поиска промяната. 

- Водиш културно предаване по БСТВ. Наясно си с процесите в българската култура. В какво състояние е в момента тя? И как я виждаш в бъдеще? 

- Процесите в българската култура не зависят от политическата ситуация. Културата се развива по свои собствени закони. Творците и във времена на подем, и във времена на покруса, създават своето творчество. Въпросът е в това официалните културни институции (пак опираме до политиците) да имат ясна дългосрочна стратегия за подкрепа на българската култура, да се откажат от мисленето в мандати и тогава ще се превърнат от политици с конюнктурен хоризонт в истински държавници.

- Няма как в Деня на народните будители да избегнем и една друга тема: за чуждопоклонничеството. Чуждиците навлизат в българския език и го подменят. Копираме чужди на нас модели на поведение. Сякаш забравяме, отсичаме славянските си корени. Накъде отиваме? Няма ли да изсъхне без корени дървото на България?

- Надявам се, че дървото на България не само няма да изсъхне, а ще продължи да се разлиства и в бъдеще, но пътят за това е да се върнем към корените си, да знаем, че именно благодарение на уважението към нашата история, минало и фундаментални исторически и културни ценности, можем да бъдем достойни членове на обединена Европа. А когато нашите пишман политици слушат безропотно всякакви глупотевини, идещи от Брюксел, те не могат да се надяват на уважение от останалите страни, членки на Европейския съюз. Най-яркият пример тук е Унгария и политик като Орбан, както и останалите страни от Вишеградската четворка. Те ни показват как можем да бъдем достоен член на Европейския съюз, без да се унижаваме и заемаме лакейски пози. 

- В навечерието сме на една доста спорна за историята ни дата - 10 ноември. Какво се случи с нас за тези 30 години? 

- Тридесет години са доста дълъг исторически период. За същото време след Освобождението България се създава като една модерна и просперираща държава, възкръснала след петвековния мъртвешки сън. Сега след първите тридесет години на безкрайния и мъчителен преход ние сме отстъпили назад по всички важни показатели и индекси за социалното и икономическото развитие спрямо началната дата на прехода. И никакви усуквания и увъртания на политиците не могат да обяснят защо след три десетилетия уж демократичен преход сме най-бедната, най-нещастната, най-болната и най-изостаналата страна в Европейския съюз.

- Ти си основател и директор на издателство "Захарий Стоянов", което се утвърди като едно от водещите у нас, както и като едно от малкото, издаващи стойностна българска литература. Как и защо се захвана с издателска дейност и каква е равносметката до момента? 

- Приели сме като служение и висш дълг към Отечеството да издаваме предимно класическа българска литература, но и съвременни автори - поети, белетристи, критици, учени, режисьори, композитори и т.н. Разбира се, издаваме и преводна литература - философия, културантропология, художествени произведения и пр., но основната енергия е към подкрепа на българското Слово. За двадесет години са публикувани над 1500 заглавия от български автори.

- Чете ли българинът? И какво? 

- Опасявам се, че по-младото поколение все по-малко чете, защото е завладяно от електронните средства, но хората над 40 години все по-често и повече се насочват към книгата. Доказателство за това е увеличеният брой читатели в по-големите, а и по-малките библиотеки в страната. През последните години забелязвам засилен интерес към произведенията на Иван Вазов, Захарий Стоянов, Пейо Яворов, Гео Милев, Никола Вапцаров, Йордан Йовков, Елин Пелин, Димитър Талев, Атанас Далчев...

- Поезията... Кога намираш време за нея и какво те вдъхновява? 

- По всяко време, понякога и нощем и много често, когато съм на път. Вдъхновява ме преди всичко божествената българска природа.

- Кога започна да пишеш стихотворения?

- Още в средата на 70-те години, но дълго време не публикувах поезия. В мен надделяваше критическото мислене, публицистиката. Осмелих се да публикувам в началото на 90-те. 

- Ти си и един от ценителите на изобразителното изкуство у нас. Имаш богата колекция от картини. Как се запали по това? 

- Провидението бе щедро към мен и ме дари през годините с ценни приятелства: не само с най-големите български писатели и учени, но и с редица изключителни художници. Тук ще си позволя да изредя само няколко имена, с чието дългогодишно приятелство се гордея - Любен Зидаров, Борислав Стоев, Светлин Русев, Христо Танев, Андрей Даниел, Свилен Блажев, Ивайло Мирчев, Милко Божков, Димитър Рашков, Димитър Чолаков, Владимир Пенев. В края на ХIХ и през целия ХХ век в България творят художници, които са на европейско и световно равнище. Вдъхновява ме тяхното майсторство, както и чувствата на красота, възвишеност, милосърдие, излъчващи от творбите им. Неща, които са необходими на всеки човек.

- Какво не знаят хората за Иван Гранитски? 

- Едва ли хората се интересуват чак толкова от моята скромна персона. Освен това движещ мой принцип е повече да говоря за другите, отколкото за себе си.

- Ще я има ли България? 

- Ще я има. Надявам се да просъществува поне още 1500 години.