Имитатори и подражатели
/ брой: 168
Дахер Ламот
Според този културолог (на снимката - б.р.)българската народна музика била комунистическа пропаганда, наред с хорото и народните танци, които ни разделят "от европейския цивилизационен кръг" и от европейската култура. Също така е срамно и позорно да се празнуват българските празници, но задължително, покорно с фалшив възторг и страхопочитание, трябва да крещим за украинските такива.
Знаете ли какъв е големият ми проблем с този "интелектуален" елит? На нас борците срещу комунизма са удивително глупава общност от бивши пребоядисани комунисти свикнали на ПОДЧИНЕНИЕ. Те са подражатели, имитатори. Те не са способни да сътворят нищо свое, нищо оригинално, нямат самочувствието, идентичността, познанията да измислят нищо ново. На тях им дай да се подмазват на чуждите култури, копират чужда идентичност на по-богати нации, след което с лъвско самочувствие се нахвърлят срещу сънародниците си, за да покажат копираното им културно превъзходство. И умират от злоба, когато някой им напомня за корените им, засегнали фалшивата им фасада на елит.
Обаче никой не уважава имитаторите и подражателите. Нито на Запад, нито на Изток. Когато имитираш и копираш всичко дословно от уж по-висока и по-богата култура, не създаваш нищо ново. Ти си скучен, жалък, безинтересен, безхарактерен васал, без корени и идентичност, като някой досаден лузър в училище, който се лепи сред популярните, облича се като тях, говори като тях и боязливо трепери да не би случайно да направи нещо "непопулярно". Защото като подражаваш примерно на западната музика, на Запад останалите групи ще те изядат с парцалите, а ти ще се влачиш след тях като незначителна и незабележима лепка.
Демократ не ставаш като подражаваш и се покланяш, за да получиш дивиденти и власт над своите, демокрация не е да имитираш и да сервилничиш. Демократ ставаш, когато имаш идентичност, култура, интереси, когато създаваш свои светове и си конкурентен на останалите. Когато се конкурираш и защитаваш своята идентичност, а не се претопяваш и лигавиш на по-големите. Както го правеха и комунистите.
Полският писател Анджей Сапковски стана световноизвестен, защото създаде пълнокръвен свят, базиран на славянската митология, на славянски приказки, дори бит, политика и култура. Кен Лиу проби като измисли цял нов жанр - т.нар. силк пънк, черпейки вдъхновение от източноазиатските му корени.
Знаете ли кой е най-известният скандинавски композитор? Едвард Григ, нали? Човек, черпил вдъхновение от норвежката поезия, природа и е изследвал народния фолклор. Почти всички известни рок и метъл групи от Северна Европа черпят вдъхновение от викингски, келтски и тевтонски мотиви, и не се срамуват от това. Дори "Металика" постоянно вкарват мотиви от кънтри музиката.
Най-обичаният испански писател Карлос Руис Сафон стана монументално известен, пишейки за любимата си Барселона, преплитайки история, легенди и бит в книгите му. Всеки търси своята идентичност и да я представи по оригинален начин. Ако тръгнеш да пишеш романи на ужасите и копираш Кинг или Лъвкрафт, то ти няма да бъдеш интересен на никого.
А този преподавател на какво учи студентите в университета? Да нямат собствен стил и мнение, на подчинение и подражание. Да се срамуват от идентичността си и да копират чужди.
Позор.
Фейсбук, със съкращения