Колкото повече, толкова повече...

Участието в избори е скъпо занимание и едва ли някой се съмнява в това. По време на предизборната кампания се харчат пари за какво ли не-трансперанти, агитационни материали, медийни участия. Често, освен с обещания, избирателите биват омайвани с подаръчета, почерпка и понякога с парички на ръка.
Независимо, че някои от партиите получават държавна субсидия, повечето от тях и техните кандидати,  разчитат и на дарения от симпатизанти и членове, с които да попълнят касите си. Но...като е казал Мечо Пух "колкото повече, толкова повече"
И се сещам за една история за Моше и Аарон. Срещнали се двамата и след разменените любезности, стигнали до работата и доходите. „Добре съм, бе! Работя в една държавна агенция. Получавам 900 лева и малко отгоре. А ти?“, казал Моше. Аарон също се похвалил „Не мога да се оплача. Работя в общинска фирма. Към 800 лева и нещо отгоре.“ „Добре си, добре си!“ - поклатил глава Моше и тогава се сетил „А, как е Исак?“ Аарон мръщил лице. „Много е зле! Хвана се за една френска частна компания. Пет хиляди лева и нищо отгоре“. Та и с партийните пари така...
13 от партиите, участвали в изборите за НС са обявили 265 парични дарения

на обща стойност 500 743 лв.

Най-голям брой, 176, са тези до 1000 лв.  Най-много средства са привлечени от ИТН, които са събрали 266 150 лв., следвани от ПП – ДБ с 59 078 лв и "БСП за България" - 55 495 лв.  Непаричните дарения са 5 и възлизат на 9562 лв. Това показва анализ на Институт за развитие на публичната среда. В изборите на 9 юни участваха 30 политически формации и 1 инициативен комитет, които търсеха подкрепа за ЕП, и 31 формации – за Народно събрание. Екипът на Институт за развитие на публичната среда провери дали партиите и коалициите привличаха дарения в кампанията 2 в 1. Обработихме данните, публикувани в регистъра на Сметната палата, за да научим какви суми са привлечени и колко симпатизанти са дарили за кампанията.
Интересно е, че кандидатите за депутати в българския парламент са дарили за своите кампании много повече средства, отколкото техните симпатизанти.

Кандидатите от 14 формации са похарчили 845 820 лв.

в кампанията, от които 457 550  лв. са парични. Почти 64 % от всички непарични средства на кандидатите или 249 031 лв. пък са на представители от "Център" – коалицията образувана от Васил Божков. Голямата част от средствата на формацията или 218 хил.лв. са от кандидат-депутата Павел Стоименов – един от земеделските производители, които участваха във временната парламентарна комисия,  която трябваше да разследва случаи на злоупотреби с публични средства.
Стойността на привлечените дарения за кампанията за евроизборите, е бил минимален. От регистрираните за участие в кампанията за Европейски парламент формации само 4 са успели да привлекат дарения от физически лица. В публичния регистър са обявени

39 парични дарения на обща стойност 69 176 лв.

Най-много средства са получили отново от ИТН – 56 хил.лв. Прави впечатление, че всички те са в размер на 2 хил.лв. На второ място по набрани дарения от физически лица в кампанията за ЕП са от "Левицата" – 6654 лв., "Солидарна България" – 5250 лв. и ПП-ДБ – 1 272 лв.
В кампанията за ЕП са събрани 30 050 лв. парични дарения, а непаричните са – 123 488 лв., като са набрани от кандидатите на 7 формации. Най-много средства са отделили кандидатите на ПП-ДБ - 74 452 лв., ГЕРБ–СДС - 25 210 лв. и "БСП за България" - 23 827 лв. Впечатляващи са сумите на кандидатът Даниел Лорер от ПП-ДБ, който е отделил почти 67 000 лв. за кампанията си. Николай Рашков от ГЕРБ-СДС пък е похарчил 25 000 лв., за да промотира кандидатурата си. Нито един от тях обаче не стана представител в Европейския парламент.
Непосредствено преди предсрочните парламентарни избори през април 2023 г., обществото стана свидетел на политически скандал, свързан с дарения от физически лица в предизборните кампании. Тогава парламентът набързо отстрани и председателя на Сметната палата Цветан Цветков. В настоящата кампания пък именно избраният по-късно за председател на Сметната палата Димитър Главчев, бе в ролята на действащ служебен министър-председател.  

Проблемите с даренията в предизборните кампании

 не са ново явление за политическата сцена. В годините назад нееднократно е имало медийни разследвания за предизборните дарения на различни политически формации и инициативни комитети.
И в тази кампания компроматните нападки между партиите включваха данни за финансирането по време на избори. Два записа бяха разпространени, в които се говореше за даренията в предизборната кампания и финансирането в “кеш” от различни дарители.

Контролът

Понякога формациите набират дарения за конкретна предизборна кампания още преди старта й или пък след изборния ден. Тази практика се наблюдава и в данните от изборите на 9 юни. За част от даренията изобщо не е посочена датата, на която е внесена сумата. Предвид това ясно се вижда необходимостта от разписване на конкретни срокове за фондонабиране. Те би следвало да съвпадат със самата предизборна кампания. Допустимо е набирането на дарения да започва в деня на потвърждаване на регистрацията на съответната формация за участие в изборите, пишат от Института за развитие на публичната среда.
Ако пък самото дарение е целево и дарителите очакват средствата да се разходват за финансиране на кампанията, то краят на фондонабирането най-логично следва да бъде и краят на предизборната надпревара или самият изборен ден.
При деклариране на сума, надвишаваща минималната работна заплата, дарителите следва да представят публично произхода на средствата, период, в който са придобити, данни за работодател при доходи от трудова дейност, наименование и БУЛСТАТ на юридическо лице при доходи от дивиденти. Пропуск в предвидените от Изборния кодекс източници на информация за доходите на дарителите обаче е проследяването на данни за доходи от чужбина, за спестявания в банки и други. Сметната палата също изтъква този факт в своите одитни доклади, изготвени след всеки вид избори.

Правилата

Партиите и коалициите могат да финансират кампаниите си със собствени партийни средства, средства на кандидатите и дарения от физически лица. Даренията нямат таван, но всички получени от участниците суми следва да бъдат декларирани в 7-дневен срок. Те се публикуват в поддържания от Сметната палата публичен регистър. За изборите "2 в 1" те са са два – за Европейските избори и за тези за Народно събрание. Те съдържат финансова информация за предизборните кампании на партиите.
Всички дарители на суми над стойността на минималната работна заплата подават декларация за произход на средствата. Даренията на стойност над 1000 лв. биват проверявани от Сметната палата за произход на средствата. За извършване на проверката се изисква съдействие от Националната агенция за приходите и други компетентни органи, които са длъжни в едномесечен срок след получаване на искането от Сметната палата да предоставят необходимата информация.
Даренията като форма на финансиране имат основно значение за кандидати, издигнати от инициативни комитети, или за новосформирани политически проекти.
Даренията в двете кампании