Розалинд по пътя към Финистере
"Краят на земята" ни кара да мислим, да съзерцаваме и да се надяваме
/ брой: 132
През зимата на 1874 г. Елизабет Армстронг, единствена дъщеря на заможен предприемач, получава първото писмо от нос Финистере - края на света, който се намира в испанската Галисия. Розалинд, която изпраща писмата, обещава да наруши упоритото мълчание, с което Оливър Армстронг винаги е обгръщал раждането на дъщеря си в Рио де ла Плата.
Писмата разказват за събития с четирийсетгодишна давност и за пътя от Буенос Айрес до Кордоба, свързал съдбите на Розалинд, Оливър Армстронг, актрисата Ана де Касерес и на изгнаника сред индианците, офицера единак Байгория, който ги взема в плен. Там Розалинд загубва съпруга си и детето, което носи в утробата, ала започва своя собствен "път към Финистере" - метафора на границата, на крайната точка, в която заставаме лице в лице срещу непознатото и плашещото у самите нас. Елизабет, читателката на писмата, също поема по такъв път, който обаче води към нейния собствен произход.
Книгата "Краят на земята" от Мария Роса Лохо излиза в поредицата "Избрани съвременни романи" на издателство "Жар".
Мария Роса Лохо e сред най-обичаните и уважавани аржентински писателки. Има издадени над 15 книги с романи и разкази, както и три стихосбирки. Книгите й са преведени на английски, френски, италиански, галисийски и тайски език и са получили редица отличия, сред които Наградата на националния фонд на Аржентина за изкуство (1986), Първата награда на град Буенос Айрес на името на Едуардо Малеа (1996), Наградата за цялостно творчество на Института за испанска култура и литература в Калифорния (1999), Националната награда "Естебан Ехеверия" (2004), Наградата за цялостно творчество на Асоциацията на аржентинските писатели (2018), дадена за първи път на Хорхе Луис Борхес, и др.
Дъщеря на испански преселници след Гражданската война, М. Р. Лохо споделя, че родителите й са тъгували за родината и не са прекъсвали връзката си с нея. В детството си авторката имала усещането, че живее във временно отечество и едва по-късно успява да изгради самосъзнанието на аржентинка. Затова темата за имиграцията, за вписването в ново място, за скъсването с миналото и за повратностите на съдбата заема централно място в много от произведенията й.