Мозъкът никога не спи, или сън в името на науката

Влиянието на съня върху мозъчната дейност на хората и до днес не е изследвано напълно. Затова продължава да е обект на нови експерименти и проучвания. Всъщност сънят играе голяма роля в развитието на науката: някои изобретения успяват да видят бял свят едва след като "посещават" авторите им, докато те спят...


Сред най-известните научни открития, направени в съня, е Периодичната система на химичните елементи, наричана за по-кратко Таблицата на Менделеев. Световно значимата разработка, разбира се, е плод на многогодишен труд, положен не само от руския химик. Първите 15 елемента през 1668 г. назовава ирландецът Робърт Бойл. След век французинът Антоан Лавоазие обогатява списъка с още 20 наименования. По-късно с нелеката работа се заема и Дмитрий Менделеев. Ученият умува над таблицата денонощно и нищо чудно, че може и да е заспал, докато мисли на какъв принцип е най-правилно да се подредят химичните елементи. Между другото великият химик отрича версията с привиждането на Периодичната система по време на сън.
Един от създателите на съвременната физика Нилс Бор се прочува с квантовата теория на атома. Датският учен създава модел (кръстен впоследствие на самия него), в основата на който е планетарният модел на атома, съчетан с квантови представи и предложените постулати. Благодарение на теорията си през 1923 г. Бор първи успява да обясни Периодичната система на елементите на Менделеев. Вероятно именно във връзка с името на руския химик се ражда и легендата, че и моделът на атома е създаден от учения в съня му. Някои изследователи на живота на знаменития физик твърдят, че, докато спи, той вижда "слънце от горящ газ, около което обикалят планети, свързани с него с тънки нишки".
За "бащата" на съвременната шевна машина се смята американецът Елиъс Хоу. Макар че през ХIХ век той само усъвършенства вече съществуващия дизайн на устройството, но все пак пръв в Щатите патентова изобретението, което прави така наречен "совалков бод". Шевната машина на Хоу достига немислимите за времето си 300 бода в минута, а журналистите наричат постижението "изключително". Докато се труди над изобретението си, Елиъс дълго се чуди къде именно да позиционира в целия механизъм ухото на иглата. Според семейната история решението на проблема изобретателят вижда насън. На предела на силите си Хоу заспива, уморен от обърканите мисли и ходове в главата си. И така попада в чудна страна, където всичко е наопаки и кралят на аборигените му нарежда да направи само за едно денонощие необичайна шевна машина. Тъй като и в съня си не успява толкова бързо да се справи със задачата, местните диваци започват да го бодат с копията си, незнайно защо имащи дупки в острието... Елиъс едва се съвзема от кошмара, събудил го в ранни зори, но пък успява да приложи видението за създаването на една от най-важните части за шевната машина - игла с ухо отдолу.
Немският химик-органик от по-миналия век Фридрих Август Кекуле остава в историята като един от основателите на теорията за строежа на органичните съединения. Също така ученият изучава строежа на редица въглеводороди, като през 1865 г. предлага структурната формула на бензен. Според една от версиите Фридрих си представя един от основните въглеводороди като змия от шест въглеродни атома. Идеята за цикличността на съединението му хрумва, след като сънува как "влечугото" се хапе за опашката.
Когато е едва 18-годишна, бъдещата английска писателка Мери Шели е на почивка в Швейцария с любимия си. По щастливо стечение на обстоятелствата техен съсед е британският поет Джордж Байрон. Времето е дъждовно и за да не им е скучно, младежите започват да съчиняват страшни истории. Разговорът стига и до тайната на възникването на живота. След това Мери вижда необичаен сън, където блед учен създава същество, което първоначално лежи, без да мърда, а после започва да диша и да се движи. Именно тази идея е в основата на най-прочутия роман на Шели  "Франкенщайн", който има и няколко филмови версии.
А Лоранс Едуард Пейдж сънува как "сваля" целия интернет и си запазва линковете. Когато се събужда, американският компютърен специалист и учен набързо нахвърля някои мисли за видяното. Именно тези записки се превръщат в основа на целия алгоритъм за търсачката Google, разработена от Лари Пейдж и Сергей Брин.
Алберт Айнщайн пък често твърди, че цялата му научна кариера всъщност е преосмисляне на негов сън, който го обсебва, когато е още тийнейджър. Докато спи, бъдещият баща на теорията на относителността вижда как се пързаля с шейна по стръмен наклон и се движи толкова бързо, че всички цветове наоколо се сливат в едно петно. Този сън наистина се превръща във вдъхновение за Айнщайн, който разсъждава какво се случва, когато се достигне скоростта на светлината. Американският му колега Алан Лайтман дори смята, че ученият разбира парадоксите на концепцията за пространство и време, докато спи. А после посвещава цяла книга на съня на Айнщайн, която излиза през 1992 г. и се превръща в бестселър, преведен на повече от 30 езика. "Прекарах една трета от живота си в леглото и тази една трета изобщо не е най-лошата му част", твърди лауреатът на Нобеловата награда за физика (1921). И добавя: "Да сънувам за мен означава повече, отколкото талантът ми да усвоявам осъзнати знания."
Съществува версия, според която режисьорът Джеймс Камерън, докато спи, вижда необичайна планета, населена със сини гигантски същества. Щом се събужда, създателят на филмовия шедьовър "Аватар" записва на листче усещанията от съня си, но успява да реализира идеята на екрана едва 15 години по-късно.


Таблицата на Менделеев

Шевната машина на Хоу

Създателите на най-голямата търсачка Лари Пейдж и Сергей Брин

Джеймс Камерън и неговият "Аватар"

Кариерата на Алберт Айнщайн е преосмисляне на негов сън