Кой е "пълната нула"?

Благодарение на публикация на ДУМА преди празниците (23.12.2014 г.) България научи за видеото на БТА, показващо скандалната изява на министъра на образованието и науката Тодор Танев във врачанско училище. Пред учениците той безобразно оплю знаменити учени като Ломоносов, Асен Златаров и Фредерик Жолио-Кюри. Ето какво каза той за френския учен:  
"И да запомните още нещо. Нейният мъж (на Мария Кюри) е също такъв голям, много велик, и се казва Пиер Кюри. В София има метростанция, която се казва "Фредерик Жолио-Кюри". Не бъркайте Пиер Кюри с Фредерик Жолио. Фредерик Жолио е женен за дъщерята на Мария и на Пиер. Защо тогава той е взел името Кюри? За да се фука с това. Пълна нула като учен, но е бил като в "Ало, ало" - гледали ли сте старите серии на "Ало, ало" - той е бил от Съпротивата. По политически причини му се е отворило, та чак спирка на метрото".
Министърът явно си харесва изцепките, преди два дни оплю и Наполеон. Но кой е Фредерик Жолио-Кюри - лауреатът на Нобелова награда по химия за 1935 г.? министърът изплещи, че по политически причини "му се е отворило", понеже не знае горкият, че е тъкмо обратното - в началото на Студената война заради комунистическите му възгледи на Фредерик Жолио-Кюри "му се е затворило". Това е отбелязано дори в биографията му в сайта на Нобеловия комитет. Впрочем като лауреат на Нобелова награда ученият е вписан с името Фредерик Жолио. Как се появява двойната фамилия и с какво трябва да "се фука" блестящият френски учен разказваме с два текста от френски списания. Първият, писан през 1959 г., присъства и сега в сайта на френския клон на просветителската организация на учените ICEM и показва как те, за разлика от нашия министър, говорят на учениците в страната си. Вторият е от 2009 г. и през темата за феминизма открехва отношението във Франция към звездния и труден живот на няколко поколения от една знаменита научна фамилия - емблематичната за Франция триада Кюри-Жолио-Ланжевен, дала на света четирима нобелисти, няколко видни професори физици, един професор астрофизик, един по биология и една писателка.        

"Учените са тези, които могат да си представят достоверно огромната радост от живота и от съзиданието, която Науката може да донесе на всяко човешко същество в един мирен свят".
Фредерик Жолио-Кюри


Един текст, предназначен за ученици

Анри Гийар

(Текстът е от списанието на ICEM (Световно движение на учените - Институт за училищно образование), за пръв път е поместен в бюлетина на организацията (ВТ. 431 от 1 май 1959 г.), днес може да бъде открит в сайта й - icem-pedagogie-freinet.org).
Фредерик е шестото дете в многобройната фамилия Жолио. Той е на 8 години, когато постъпва в лицея "Лаканал" в Париж, където учи 9 години, след което отива в училището "Лавоазие". На 19 години постъпва в парижкото Висше училище по индустриална физика и химия, където е блестящ студент, винаги пръв по успех. В това време обаче нещастие се стоварва върху страната ни - Голямата война през 1914-1918 г., в която той е мобилизиран.
След войната подновява обучението си под ръководството на блестящия учен проф. Пол Ланжевен (б.ред - известен комунист, за ужас на министъра ни). През 1923 г. Фредерик завършва Висшето училище по индустриална физика и химия с изключителна диплома за инженер (diplome major), т.е. с най-високия успех.
Фредерик винаги е имал интерес към науката и желание да прави експерименти. Още като момче се затварял в тоалетната стая на родителите си и правел експерименти, които понякога потрошавали умивалника. Увличал се е по голямата наука, на стената в стаята си дори имал портрет на Пиер и Мария Кюри. Споделил пред своя професор огромното си желание да постъпи на работа в някоя лаборатория. "Ще кажа това на мадам Кюри", отговорил Ланжевен. Така мечтата на Фредерик Жолио се сбъдва, Мария Кюри го приема като сътрудник в Института за радия, който тя ръководи след трагичната смърт на Пиер Кюри (Пиер загива, премазан под колелата на една карета пред дома им през 1906 г.).
Фредерик се жени за Ирен Кюри през 1926 г. Продължава образованието си и през 1930 г. става доктор на науките и професор във Висшето училище по индустриално електричество в Париж.

До голямото в науката - по малки стъпала
 
През 1896 г., Бекерел открива естествената радиоактивност.
През 1898 г. Пиер и Мария Кюри откриват радия и полония - елементи, които излъчват лъчи и се наричат радиоактивни елементи. 
През 1902 г. английският физик Ръдърфорд лансира хипотезата, че лъчите, излъчвани от радия и полония, се дължат на разпадането на атомите.
През 1906 г. Ланжевен открива, че атомното ядро притежава огромна енергия (атомна енергия).
През 1919 г. Ръдърфорд бомбардира атоми на азота с алфа лъчи (ядра на хелия), излъчени от полония, и постига за пръв път превръщане на азота в кислород.
През 1932 г. английският учен Чадуик открива неутрона, стъпвайки на подготвителни изследвания на Фредерик Жолио.
През октомври 1935 г. най-големите физици в света - шведът Нилс Бор, Ръдърфорд, Чадуик, италианецът Ферми, французинът Луи дьо Бройл и др., се събират в Брюксел. Пред този форум Фредерик и Ирен Жолио-Кюри огласяват заключението си, че алуминият, бомбардиран с алфа-лъчи, изхвърля от ядрото си един неутрон и един електрон и се превръща в друг елемент. Светилата на физиката се отнасят със съмнение към думите им. Нилс Бор обаче изказва възхищение от работата им и ги окуражава да продължат експериментите. Три месеца по-късно Фредерик и Ирен успяват да докажат експериментално, че ядрата на алуминия, бомбардирани с алфа-лъчи, се преобразуват в нов елемент - радио-фосфор. Това е първият изкуствено получен радиоактивен елемент.
Това е триумфът на двамата френски физици. Младият Фредерик Жолио, който е на 35 години, получава званието "конферентен член" на Сорбоната и става кавалер на Почетния легион. На 14 ноември 1935 г. Ирен Жолио-Кюри получава следната телеграма, изпратена до съпруга й:
"Имам честта да ви съобщя, че Шведската Кралска академия на науките присъди Нобеловата награда по химия на вас и на мадам Кюри-Жолио. Секретар: Плейжел". На 10 декември същата година двамата учени получават чудесното признание от ръцете на краля на Швеция.  
През 1937 г. Фредерик Жолио e избран за професор в Колеж дьо Франс - титла, която е едно от най-високите звания във френското висше образование. 
Изкуствените радио-елементи имат огромно съвременно приложение в медицината, селското стопанство, в индустрията, дори в историята. Благодарение на радиоактивния въглерод, открит от Фредерик Жолио-Кюри, днес може да бъде установена възрастта на археологическите антики. С радиоактивен йод, радиоактивно злато, радиоактивен кобалт медиците вече воюват успешно с рака. Медицината дължи много на Фредерик Жолио-Кюри, който е бил член на академиите на науките на Франция и на САЩ, както и на френската Академия по медицина. Един от най-блестящите учени на Франция.

Верижната реакция

През 1938 г. Хан и Страсман откриват, че ядрото на урана, бомбардирано с наутрони, може да се раздели на две части. Това е деленето. Фредерик Жолио-Кюри и неговите колеги Халбан и Коварски установяват, че когато един ураниев атом експлодира, се отделят два-три неутрона, които на свой ред могат да ударят и да разбият атомите на урана. Това е верижната реакция. Ако тази реакция не е под контрол, това е атомната бомба - ужасяваща, гибелна. За да бъде забавена верижната реакция, Фредерик Жолио-Кюри и двамата му колеги използват т.нар. тежка вода и кадмий, които поглъщат неутроните. Така през 1939 г. те откриват принципа на атомните реактори.
През 1940 г. Фредерик Жолио ръководи лаборатория в Колеж дьо Франс. Започва да работи за Съпротивата срещу Хитлер. Става президент на  важно съпротивително движение - Националния фронт. В крайна сметка е принуден да мине в нелегалност, за да не попадне в ръцете на Гестапо.

ZEO - първият реактор

За вярна служба към родината през 1946 г. правителството награждава Фредерик Жолио-Кюри с военен кръст и жезъла на командир на Почетния легион, като в същото време е избран за директор на Националния център за научни изследвания на Франция (СНРС), а след това - за главен комисар на Комисариата по атомна енергия. Големият учен се посвещава страстно на конструирането на първия атомен реактор във Франция.  
На 15 септември 1948 г. успешно заработва първият реактор, създаден под ръководството на Фредерик Жолио-Кюри, конструиран с двама негови сътрудници. Наричат го ZEO (от първите букви на френските названия на "нулева енергия", "окис на урана" и "тежка вода"). 

Защитник на мира

Както и Нобел, откривателя на динамита, Фредерик Жолио-Кюри се е опасявал това, което е открил, да не се използва за унищожаване на човечеството. Приема тежко новината за американските атомни бомби над Япония поради съзнанието, че е причастен, понеже е открил принципа на верижната реакция. Застава срещу производството и употребата на атомните оръжия. Пише известното възвание от Стокхолм за тяхната забрана. Подписва и манифеста на Ръсел-Айнщайн. И казва:
"Дълг на учените е да информират сериозно общественото мнение за огромните опасности...
Учените знаят всичко добро, което науката е донесла на човечеството, и всичко, което тя би могла оттук нататък да им донесе в един мирен свят".

Краят

Целият свят почита Фредерик Жолио-Кюри. Той е член на най-големите общества на учените, които се наричат академии: на Англия, Холандия, Дания, СССР, Италия, Люксембург, Полша, Румъния, Германия, България...
Все пак Фредерик трябва да понесе през 1956 г. огромно нещастие: съпругата му Ирен, жертва на радиацията, умира в Париж. Сам с децата си, големият физик работи без почивка. Ръководи създаването на нова голяма лаборатория по атомна енергия в гр. Орсе, близо до Париж. Обаче и той като Ирен е засегнат от опитите с радиоактивни вещества. Въпреки болестта и страданията продължава да работи енергично. Приятелите му не подозират, че той изживява последните си седмици.  
На 14 август 1958 г. радиото съобщава на света, че Фредерик Жолио-Кюри, отведен преди няколко дни в болница, е починал. Дикторът добавя: "Франция загуби един много голям учен". Френското правителство решава Фредерик Жолио-Кюри да бъде погребан с национални почести. Гвардейците на републиката му отдават почест в голямата зала на Сорбоната, тялото му е покрито с френското знаме. М. Бертоан - министър на националната просвета, произнася прощално слово от името на правителството. Огромно многохилядно множество го съпровожда към Со, където ще погребат големия физик, редом с Ирен.
Примерът на Фредерик Жолио-Кюри бе последван от децата му - и двамата учени, и от неговите многобройни ученици, които мечтаеха с работата си да продължат делото на големия учен.
 
* * *

Ирен и Фредерик
Кристин Бар

(Текстът е от сп. "Revue de la BNF" (Националната библиотека на Франция) - 2009/2 (nо. 32)

Историята на Ирен и Фредерик Жолио-Кюри е  едновременно колкото подобна на тази на Мария и Пиер Кюри, толкова и коренно различна. 
Ирен Кюри е възпитана в либералните възгледи на своите родители за образованието. Тя ходи в училище само сутрин, учи музика и рисуване, на 6 години кара колело, плува - нещо твърде необичайно за момиченцата в онази епоха. Презира философията и латинския. След драмата със смъртта на Пиер Кюри през 1906 г. образованието й поема дядо й - бащата на Пиер Кюри, Мария Кюри я обучава по физика, приятелят на семейството Жан Перен - по химия, Пол Ланжевен - по математика, Анриет Перен - по френски. Едва две години преди матурите Ирен е записана в колежа "Севин".
Ирен пренася в своя живот модела на своите родители - модел на изключителна любов и на равенство в семейството, който съблазнява и младия 28-годишен Фредерик Жолио, работещ в лабораторията на Мария Кюри. Фредерик е от протестантско републиканско и либерално семейство, баща му е стар комунар. Умира през 1921 г. и Фредерик остава единствения мъж до майка си, която има силно влияние върху него. Той е съблазнителен млад човек, също като Ирен - обичащ спорта и живота.
Сватбата им през 1926 г. е цивилна и нетипична. Фредерик е с 3 години по-млад от Ирен, което преобръща традиционната представа за възрастта на мъжа и жената в семейството. Постъпва в лабораторията от Висшето училище по индустриална физика и химия, препоръчан от Пол Ланжевен, има само диплома за инженер, докато Ирен вече е завършила докторската си теза.
Името на съпругата е тест за феминизма - движение, към което е принадлежала и Мария Кюри и което насърчава жената да запази своята моминска фамилия. За разлика от майка си, Ирен не изоставя фамилията на родителите си - френската преса започва да я нарича мадам Жолио-Кюри, след 1930 г. журналистите прехвърлят двойната фамилия и към Фредерик. Тази фамилия започва да се употребява публично (двамата са подписвали с нея общите си статии). Това може да бъде прието като израз на признаване на правата на съпругата, а също като подчертаване от страна на Фредерик и Ирен на равнопоставеността в семейството. При всички случаи за Ирен то е утвърждаване на феминизма, а за Фредерик - демонстрация на независимост от обществените мъжки стандарти.
Семейството има две деца - Елен, родена през 1927 г., и Пиер, който се ражда през 1932 г. (бел.ред. - Елен се омъжва за Мишел Ланжевен, внук на Пол Лажевен, през 2013 г. тя дори гостува в България). Като баща Фредерик е имал силно присъствие и понякога с месеци се е грижел за децата, докато Ирен е трябвало да се лекува. Нобеловата награда през 1935 г. ги издига на висотата на истински мит. През 1936 г. Ирен е първата жена, която влиза във френското правителство и това довършва идиличната модернистична картина (б.ред - заради влошеното си здраве тя остава секретар три месеца). В. "Пари соар" на 14 юни 1936 г. пише на първата си страница: "Жена в правителството: хубавият роман на фамилията Кюри, династия на интелигентността".
Журналистката Андре Виолис пише в "Пьоти паризиен": "Тези млади научни знаменитости са много модерни; и двата обичат и практикуват спортове, плуват, интересуват се от живота, от изкуствата, от политиката. Имат две хубави смеещи се деца, за които се грижат с нежно внимание. Това е перфектната хармония, която те са успели да постигнат и в живота, и в работата си. Ирен Кюри не е засегната изобщо от славата, не обича публичността и не поставя нищо над семейството".

Феминизмът на Мария Кюри

Въпреки всичките си успехи - първото влизане на жена в Сорбоната, първия докторат на жена по физика, първото получаване на катедра, Мария Кюри на практика е била дискриминирана от мъжкия научен свят. Пиер Кюри е този, който е настоявал съпругата му да получи заедно с него Нобеловата награда, някои са се съмнявали в приносите й за откриването на радия и полония. Дори при връчването на Нобела тя не е била поканена да говори. На 20 декември 1903 г. във в. "Матен" Пиер Кюри заявява: "А моята съпруга? Моята жена, която първа изолира прецизната материя - няма ли да й благодарят? Нима в моята сянка аз ще изтрия това, което сме заслужили заедно, приемайки сам свидетелството за признанието? Ние сме свързани от закона, от работата ни и от нашите открития, ще ни разграничат ли, ще ни разделят ли в наградата? Аз не искам такъв орден".
През 1911 г. Харвард отказва да даде награда на Мария Кюри с мотива, че след смъртта на мъжа си тя не е направила нищо важно. Това - въпреки че през 1910 г. тя успява да отдели чист радий и описва този радиоактивен елемент. През 1911 г. Мария Кюри получава Нобелова награда за химия "за нейните заслуги за развитието на химията чрез откриването на елементите радий и полоний, чрез изолацията на радия и изучаването на същината и съединенията на този елемент".
Въпреки двата Нобела, тя не става член на Академията на науките, пропада през 1910 г. (според Ирен Кюри - "заради жестоката кампания, водена срещу нея от антифеминистите и от клира"). Приемат я други академии в чужбина и Академията по медицина през 1922 г. 
С политическа дейност Мария Кюри не се е занимавала. По време на Голямата война от 1914-1918 г. тя участва в Червения кръст и създава мобилни радиологични лаборатории за ранените. След войната през 1920 г. приема да бъде почетен президент на Френската асоциация на жените висшистки. През 1921 г. Мария Кюри подкрепя движението на американските феминисти, когато главната редакторка на един американски феминистки вестник организира акция за събиране на средства за купуването на един грам радий. Мария Кюри пътува до САЩ и е приета с овации от колегите си феминисти и в американските университети и получава "ключа на златното сандъче" по време на грандиозна церемония в Белия дом. Според Ирен Кюри, майка й е била твърдо убедена, че жените трябва да имат равни права и равни отговорности с мъжете.      

Ирен Жолио-Кюри в политиката

За разлика от майка си, Ирен Жолио-Кюри се ангажира в политиката открито. Нобелът, получен от нея и Фредерик Жолио за откриването на изкуствената радиоактивност, обявено през януари 1934 г., я прави знаменита. Същата година тя възприема антифашистките идеи на левицата. Семейство Жолио-Кюри са членове на Френската секция на работническия интернационал (SFIO) и се ангажират с движението, както много други учени от обкръжението им.
Ирен участва пряко в защитата на правата на жените, от 1934 г. влиза в борбата на Световния комитет на жените срещу фашизма и войната. Така нейното име е приобщено към лидерите на женското антифашистко движение - Люси Ланжевен, Люси Пренан, Бернадет Катанео, Мария Рабате, Антоанет Жил...
През май 1938 г. Ирен присъства в Марсилия на Световната конференция на жените в защита на мира, свободата и демокрацията. Преди войната тя председателства Сдружението на френските интелектуалци за справедливост, за свобода и мир, където обявява, че липсата на съпротива работи за необратимостта на дискриминацията спрямо жените. От 1940 г. надвисналата нацистка заплаха и репресиите над техни приятели тласват семейството Жолио-Кюри към комунистическото съпротивително движение, в което Фредерик се включва активно от 1941 г.
След освобождаването на Франция Ирен Жолио-Кюри става член на Съюза на френските жени - новосъздадена комунистическа организация. В Световната демократична федерация на жените се сближава с Йожени Котон - някогашна ученичка на Мария Кюри и доктор на физическите науки от 1925 г. В лабораторията на Мария Кюри Йожени Котон среща физика Еме Котон, за когото се омъжва и двамата публикуват пионерни изследвания върху магнетизма. 
Ирен Жолио-Кюри публикува последните си статии вече като професор в Научния факултет. Заема поста на съпруга си, който се мести в Колеж дьо Франс, но става професор титуляр едва през 1945 г. През 1946 г. поема ръководството на лабораторията Кюри. Четири пъти Академията на науките на Франция затваря за нея вратите си, този остракизъм скандализира светлите умове на страната. Академията на науките ще приеме първата жена едва през 1962 г. - член-кореспондент в нея става Маргарит Перей, някогашен техник в лабораторията на Мария Кюри, открила елемента франций през 1939 г.    
* * *
След всичко това е ясно, че наистина има една "пълна нула", както министър Танев нарече Жолио-Кюри, но тази "нула" не е във Франция, нито в комедията "Ало-ало" - тя е тук, в България, и се опитва да опростачи българското образование и наука. Простотията е личен въпрос, но начело на образованието става национален проблем. И какъв човек трябва да си - за учен не говорим изобщо - за да изгориш на клада световни имена и техните огромни постижения в науката. И с агресивния език на простака да даваш акъл и на ученици, и на учители как да изповядват и да проповядват "знанието". Танев нямало да прави реформи "с икони по стените". За да станеш "икона", г-н министър, трябва преди това да си дал на човечеството неща, които то помни. Като свалиш "иконите", ти остават един гол идеологически чугун и налудничавата себичност на невежия. Страхотна образователна реформа иде! След сценката във врачанското училище остава усещането, че липсва финалът - оставаше министърът да захвърли портретите на земята... 
 

Из сайта на Нобеловия комитет
Nobelprize.org

Най-младият нобелист в химията

Към днешна дата най-младият Нобелов лауреат по химия е Фредерик Жолио, който е на 35 години, когато получава приза през 1935 г. заедно със съпругата си Ирен Жолио-Кюри. Наградата им е присъдена за "синтезираните от тях нови радиоактивни елементи".
Жан-Фредерик Жолио е завършил Висшето училище по индустриална физика и химия в Париж, през 1925 г. става асистент на Мария Кюри, за чиято дъщеря Ирен се жени през 1926 г. Става доктор на науките по електрохимия на радиоактивните елементи през 1930 г. и от 1935 г. е преподавател в Парижкия научен факултет. В това време осъществява значителни изследвания на структурата на атома съвместно със съпругата си Ирен Жолио-Кюри. Тяхното голямо откритие е изкуствената радиоактивност (1934). За това много важно откритие двамата физици получават Нобелова награда за химия през 1935 г.
През 1937 г. Ф. Жолио е избран за професор в Колеж дьо Франс. Той напуска Института за радия и в основаната от него нова лаборатория по ядрена химия построява първия циклотрон в Западна Европа. След откриването на разпада на ядрата на урана той с екип работи по постигането на верижна реакция и успешното построяване на атомен реактор с тежка вода. Между 1939 и 1940 г. са защитени 5 патента. С приближаването на германските войски (1940 г.) Ф. Жолио организира изпращането на материалите от изследванията си в Англия. По време на окупацията оглавява Националния фронт на Френската комунистическа партия. През 1945 г. става директор на Националния център за научни изследвания на Франция, след това е първият Комисар по амтомна енергия (1946); ръководи построяването на първия френски атомен реактор (1948). През 1950 г. е освободен по политически причини. Развива политическа дейност, избран е за президент на Световния съвет за мира. След смъртта на Ирен Жолио-Кюри (1956) поема професорския й курс в Колеж дьо Франс и катедрата по атомна физика в Сорбоната.
Ф. Жолио е член на френската Академия на науките и на Академията по медицина, както и на множество чуждестранни научни академии и съюзи и почетен доктор на много университети. Бил е командващ на Почетния легион. Човек с широки интереси, увлича се по пианото, рисуването на открито и по художествената литература (особено по Киплинг).
В последните две години от живота си той създава и развива голям Център по ядрена физика в гр. Орсе. Умира в Париж на 14 август 1958 г.

Подай си оставката, приятелю!
Проф. Людмил Георгиев

Гафът на Тодор Танев и глупостите, които изрече, не са от професурата, а от министерстването му! Някой да е прочел и един ред от книгите на проф. Танев? Едва ли. В крайна сметка властта може да побърка всеки, дори и един интелигентен професор с безспорни научни приноси!
Г-н министър, проф. Танев, стари приятелю...
Признавам, че не мога нищо повече да направя - след Ломоносов и Кюри това с Наполеон ме довърши, честно! Чувствам се напълно безпомощен, виждайки някъде във въображението си безмълвния укор на нашия Учител проф. Минчо Семов, мир на праха му!...
Колега Танев, ще бъда откровен, какъвто съм бил винаги - все още има някаква надежда, приятелю, да останеш с достойнство в историята! Просто си подай оставката, нищо повече!
Това е положението...
От страницата на проф. Георгиев във фейсбук

Превод и коментар Велиана ХРИСТОВА