Да си върнем увереността, че можем да управляваме успешно

Уважаеми другарки и другари,

Периодът от 2020 г. до 2024 г. във вътрешнополитически план се определя като период на политическа криза, предизвикала поредица от извънредни избори, продължително управление на служебни правителства, назначени от президента, критичен спад в гражданското политическо участие и избирателната активност. Кризата засегна сериозно основите на парламентарната република - легитимността на политическото представителство, ерозира политическите партии. Блокирана беше съдебната власт в резултат на неуспешни опити за реформи, както и от откритите опити за политическата й употреба.
В българското общество се появиха радикални политически настроения, без ясен идеен и политически фокус, по-скоро израз на недоволство от състоянието на демокрацията и правовия ред, но също така и всеобщото убеждение за несправедливо разпределение на обществените ресурси. В социално-икономически план изминалите четири години се характеризират с рязко покачване на цените на енергията, на основните хранителни стоки и услугите. Стремителен растеж отбелязва и цената на жилищната площ в България, особено в някои от по-големите градски центрове, където се концентрира младо и работоспособно население. Цялостното поскъпване на живота, както и растящата инфлация, са резултат от вътрешни, но и в същото време външни икономически причини, каквито са рецесията във водещи европейски икономики, загубата на конкурентоспособност, високите цени на вносните суровини, преходът към зелена енергия и т.н.
През 2020 г. управлението на ГЕРБ влезе в криза, като предизвика остро изразено гражданско недоволство.

***

Първото коалиционно правителство с премиер Кирил Петков беше създадено като коалиция на промяната, но предвид резките геополитически промени беше изправено пред необходимостта да се трансформира бързо в ярко атлантическо. Бяха предприети няколко резки стъпки във външната политика на България, по отношение на РС Македония, прекратяване на енергийните доставки от Русия и скока на цените, износа на оръжие и друга помощ за Украйна. Този рязък завой постави на изпитания коалицията, предизвиквайки остри настроения на несъгласие сред поддръжниците и членовете на партиите, участващи в правителството. “Македонското предателство“ на Кирил Петков беше последвано от изгонването от България на голяма група руски дипломати и фактическо прекъсване на дипломатическите отношения. След всички тези действия коалицията на промяната стана практически невъзможна и политически обречена.
Правителството „Денков“, придобило популярност като „сглобката“, беше по същество второ правителство на ПП в нов коалиционен формат, този път с ГЕРБ и парламентарната подкрепа на ДПС. За основа на тази противоестествена коалиция от гледна точка на антагонизма на двете политически сили послужи т.нар. атлантическа платформа или атлантическа коалиция. Взаимното недоверие беше преодоляно с механизма на „ротацията“, а за генерална политическа цел беше поставена промяната на Конституцията...
Промените бяха конюнктурни, в съществена част противоконституционни и доведоха до блокиране и на изпълнителната власт, както и до явно или скрито влияние на определени партии върху изборния процес. Неудачните конституционни промени задълбочиха кризата на легитимност на представителните политически институции, а служебното правителство на Димитър Главчев открито осигуряваше предимства в предизборния период на конкретна политическа сила. Конституционните промени доведоха до допълнително задълбочаване на политическата криза и блокиране на политическия процес.

***

Опозицията в лицето на БСП отново не успя да се възползва от управленския провал на т.нар. атлантическо мнозинство и задълбочи тенденцията на самоизолация от актуалния политически дневен ред. Беше ясно, че партията вече не можеше да се движи по установения политически курс, че има нови реалности...
Дългогодишното парламентарно присъствие на БСП, макар и в опозиция, даваше повод на други опозиционни политически сили да определят нашата партия като „част от статуквото”. Оттук и резервираността към общи политически действия с БСП от страна на други опозиционни политически сили.

***

Честите избори и краткотрайните мандати се отразиха върху дейността на всички държавни институции, но преди всичко върху дейността на Народното събрание. Законодателната дейност бе блокирана и превърната в част от непрекъснатия предизборен процес. Регистрираната ниска избирателна активност на проведените през периода парламентарни избори бе отговорът на гражданите на поведението на политическите сили и неспособността им да създадат устойчиво управление...  
На поредица парламентарни избори, проведени в периода 2021 - 2024 г., БСП намаляваше своя резултат (с изключение на последните). От почти 1 милион гласа на парламентарните избори през 2017 г. БСП стигна до електорална кота от около 200 хиляди гласа. Първите парламентарни избори през този период (април 2021 г.) имат огромно влияние върху по-нататъшния електорален спад на БСП. Те поставиха партията в качествено нова ситуация - БСП изгуби статута си на основна опозиционна сила...
Загубата на статут на основна опозиционна сила несъмнено способства за по-нататъшния ни електорален спад. БСП престана да бъде притегателен субект за стотици хиляди български граждани, които търсят изход от политическата безизходица, без непременно да са привърженици на левицата. Числата също са в подкрепа на хипотезата за огромното значение на парламентарните избори през април 2021 г. От 2017 г. досега БСП е загубила около 770 хиляди избиратели (955 490 гласа на изборите през 2017 г. и 184 403 на последните парламентарни избори). Около 470 хиляди от въпросните 770 хиляди избиратели БСП е загубила именно на парламентарните избори през април 2021 г., когато получаваме 480 146 гласа. Това означава, че около 60% от загубените гласове в периода 2017 - 2024 г. БСП е инкасирала именно на парламентарните избори през април 2021 г. Може също така да се направи изводът, че на тези избори БСП загуби цялата си периферия и на следващите чести избори тя не се върна повече към партията...
Една от основните политически грешки е опитът на БСП да следва преди всичко чужда политическа програма - тази на либералната, градска десница. В резултат на това БСП допусна да бъде третирана като партия на „статуквото“, като в същото време загубихме предимството, което трябваше да ни даде опозиционната парламентарна дейност.

***

Цялостното състояние на БСП организационно, идейно, електорално се влошава през последните години и в частност - в отчетния период. Вътрешнопартийният живот в БСП замира. Множество основни партийни организации съществуват на хартия, но не водят реален политически живот, както е било в близкото минало. Това се отнася както за големите, така и за малките населени места в страната. Вътрешните конфликти в партията, включително по места, се проявяват дори по време на предизборни кампания. Комуникацията не само между националните и местните органи на партията е влошена, но и между отделни организации в рамките на дадена област. Връзката областен съвет-общински съвети не функционира по познатия от миналото начин. БСП беше пример през годините за масова, демократична и стройна политическа организация. Това не е валидно към настоящия момент.
Идейното състояние на партията също се влошава. Функционирането на научните центрове на партията от години не се явява приоритетно за партията направление на дейност. Дискусиите в партията, посветени на идейното състояние и обновление на БСП, се явяват все по-голяма рядкост - както на национално ниво, така и по места. Политическите обучения на младите кадри на партията, включващи и идеологическа подготовка, бяха прекратени през отчетния период. Идеологическата дейност винаги е била неотменна част от функционирането на БСП. Тя има непосредствено отношение и към политиката, която партията е провеждала през годините.
Електоралното състояние на партията е най-лошото в демократичната история на България. БСП стигна до пета политическа сила и електорална подкрепа в рамките на под 200 хиляди гласа...
Резултатите от последните парламентарни избори ясно показват, че БСП е първа политическа сила само в общини, в които има кмет.  
Трябва да се предприемат стъпки към подобряване на организационното и идейното състояние на партията. Не трябва да се забравя обаче, че цялостното състояние на партията се явява функция на постепенната политическа маргинализация на БСП...

***

Поредното тежко изборно поражение на изборите за 50-о НС през юни 2024 г., както и катастрофалните резултати за другите леви сили, станаха причина за преосмисляне и отказ от политиката на разделение вляво. Започна осъзнат, ускорен процес на консолидация на левите сили... Бяха необходими бързи, даже спешни действия за спасяването на левицата, а в перспектива - и за преодоляване на продължаващата четвърта година политическа криза. В тези условия отново Бузлуджа се оказа началото! Срещата на левите политически партии в навечерието на отбелязването на учредяването на нашата партия в Стара Загора постави началото на ускорен процес на единодействие и консолидация. В приетия документ беше заявено ясно желанието на левите сили да се явят заедно на предстоящите избори в общ коалиционен формат. Само за няколко седмици през август беше подготвено и подписано коалиционно споразумение, беше разработена предизборна платформа - 100-те точки, бяха съставени изборни листи с видимо присъствие на партиите от коалицията "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА". Изборните резултати от октомври 2024 г. дадоха надежда на левите избиратели, че най-трудните моменти са преминали. Увеличаването, макар и с малко гласове, на подкрепата за БСП и левите сили трябва да се превърне в повратен момент за нашето присъствие в управлението и българското общество.
Сегашното решение на БСП да влезе в управлението на страната има непосредствено отношение към решаване на изложените вече проблеми. Основна цел на това участие се явява: изход от политическата криза; укрепване на парламентарната демокрация; връщане на общественото доверие в институциите; възстановяване на държавността. То трябва да благоприятства и възстановяване на присъствието на БСП в политическия живот в страната и стартирането на оздравителни процеси в нашата партия.
БСП трябва да търси подход, при който отговорността между партиите от управлението е обща. Успехът на правителството трябва да е обща цел на всички политически сили, участващи в него. Успехът на правителството е залог и за политическия успех за всяка една от политическите сили, участващи в него.

Със съкращения
Целият доклад