03 Ноември 2024неделя00:14 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Булевард

Хората трябва да знаят, че имат избор, смята Иван Граховски

/ брой: 220

автор:Боян Бойчев

visibility 3806

Как ви се струва търговец на оръжие да стане хлебар? И често ли срещаме хора, които са решили да променят живота си на 180 градуса, за да последват мечтите си. С Иван Граховски се запознах по време на традиционните масови бягания в Южния парк, организирани от 5кмрън. Той беше първият и почти единственият, който обу на това бягане нетрадиционните маратонки с пръсти. 

Иван е софиянец, роден е на 28 септември 1987 г.  Интелигентен млад мъж, с когото разговорът върви неусетно, както неусетно се сменят и темите. За своите 32 години е минал през много неща. Завършил е класическата гимназия в София. После, макар да харесва хуманитарните предмети и да мрази математиката, се записва да учи икономика по съвместна програмата на Унгария и Италия. Справя се с висшата математика, но се зарича, че повече няма да учи в университет. Нарушава решението си, когато записва педагогика.  

Но преди това, макар че е убеден пацифист, в един момент от живота си е оръжеен търговец. Сключвал е мултимилионни договори за износ на оръжейна продукция. Доста време е в този бизнес. През цялото време обаче не може да си обясни чувството на неудовлетвореност, което го съпътства. "Животът ми се търкаляше, а аз не можех да намеря нещо, което да го изпълва със смисъл". Печели добре, но в един момент осъзнава, че колкото повече пари изкарва, толкова повече не му стигат. Все си недоволен, искаш още и още, си спомня този период Иван. Осъзнава, че работейки не това, което му харесва, не изпитва удовлетворение и харчи парите си за глупости: поддържане на имидж чрез скъпи дрехи и обувки и за неща, които също са свързани с мнението на другите, а не с това, което иска да бъде и да постигне. "Разбрах, че, разпилявайки парите си за различни скъпи вещи, всъщност разпилявам енергията си." Решава, че трябва да намери нещо, което да го удовлетворява. И определя двата основни кариерни проблема: по цял ден работи на компютър, а не с хора, и има безкрайно много шефове над себе си. 

Тогава решава да напусне оръжейния бизнес, но търсейки си нова работа по специалността, се сблъсква отново със същия проблем: седене пред компютър и началници, които не ти позволяват сам да взимаш решения, превръщайки те в един обикновен изпълнител. 

Решава, че няма да работи известно време, докато не намери това, което да го удовлетворява. Постепенно стига до извода, че иска да бъде учител. Но това трябва да стане някъде, където хората живеят бедно. Така попада на програмата "Заедно в час" на Министерството на образованието". Иван смята, че тук се е намесила и съдбата - докато не преминал в сферата на образованието, това, с което се занимавал дотогава, спряло да му се получава. "До този момент всичко беше свързано с желанието да си осигуря добър доход, за да мога да се издържам. Тогава осъзнах, че това е твърде погрешно. Когато парите са водещ мотив, а не удовлетворението от работата, няма как да изпиташ удовлетворение и от живота. Затова реших да рискувам. И разбрах, че животът винаги ще ме насочва, ще ми помага със събития и хора, стига да взимам правилните решения, които предизвикват в мен въодушевление" - разказва Граховски.  

Известно време работи в училище, където учат ученици с висок риск от отпадане. Иска да промени живота на тези деца към добро. Спомня си, че е бил много мотивиран да бъде пример за тях, защото според него те имат нужда най-вече от това. Тогава записва и педагогика.  

За да зареже оръжейния бизнес и да осъзнае какво иска, особено много му помогнало бягането. Запалва се по него, макар никога преди това да не го е обичал. "Тичането ми даде заряд да си върша нещата, без да се дразня. Даде ми и увереност в собствените възможности." 

И решава да се хвърли в неизвестното. "Но за да промениш живота си, е важно първо да се откъснеш от предишния. Ако търсиш сигурност, ще допуснеш компромис с това, което искаш да правиш. Ще работиш отново за пари, а не за въодушевлението." 

В един момент обаче Граховски осъзнава, че учителството също не е неговата професия. Прекалено много компромиси има там. "Да, аз самият определях какво и как да преподавам, но имаше и много неща, които бях задължен да правя, а не виждах смисъл в тях. Попадайки в системата на образованието, се съгласяваш да пишеш отсъствия, да преподаваш един и същ материал на всички, да изпитваш по един и същ начин всички, учениците трябва да седят в клас на чинове - все неща, които са противоположни на доброто научаване на каквото и да е от едно човешко същество" - смята той. Учителите са затрупвани с ненужна бумащина. Документация, на която отгоре държат повече, отколкото на самото преподаване. Документацията определя всичко: дали учителят си е свършил работата, дали училището ще бъде финансирано и т.н. "Нещата се правят с редица вътрешни компромиси" - споделя разочарованието си от образователната система Граховски. 

Тогава решава, че ще търси друго поприще, което да го удовлетворява. Никой не е по-голям от хляба, казва народът и Иван намира своето призвание именно в него. "Аз винаги съм обичал хляб. Две филии хляб със салата между тях е любимото ми ядене. Но постепенно разбрах, че това, което масово се продава в магазините, въобще не е хляб. И го спрях", си спомня Иван. До момента, в който разбира за квасения хляб - такъв, какъвто са го правили прадедите ни - с чисто брашно, без подобрители и с квас, вместо с мая. Започва да си прави за собствени нужди. 

И тук се намесва отново съдбата. С неговата приятелка тогава влизат в спор и за да се успокои, Иван влиза в кухнята, изсипва в една купа брашно, вода и квас и започва да меси. След минута месене осъзнава две неща: че гневът се е изпарил, а мускулите на ръцете му се тренират много добре. И в главата му просветва мисълта, че е открил това, което е търсил - да прави нещо живо, не на компютър. След като омесва хляба, отива на занимание по пеене. В паузата в една сладкарница забелязва изложен хляб. Следва разговор със собственичката на сладкарницата и неочаквано получава предложение да стане хлебар. "Ако ми бяха предложили това друг ден, сигурно щях да откажа, понеже знам, че парите в бранша са малко. Но точно тогава нямах правото да го направя, защото осъзнах, че точно в този ден съдбата ми праща знак. И реших да последвам съдбата", обяснява Иван. 

Така започва да работи като хлебар. Научава се да прави хляб за повече хора. Но най-важното, което му дава хлябът, е свобода. Няма началници, единствено хлябът. Така всеки ден зависиш от собствената си преценка дали нещата са се получили, а не от субективното мнение на някой над теб. Всеки ден имаш реални резултати, които можеш да докоснеш и да споделиш с някой друг", обяснява Граховски. Налице са всички хормони на щастието. Има ли по-голямо удоволствие да подариш на някого не купена в магазина бутилка вино или нещо стандартно, а омесен със собствените си ръце хляб? 

"Така хлябът промени изцяло живота ми", категоричен е Иван. 

След като натрупва необходимия опит, решава да се пробва и сам. Работи върху това да отвори собствен магазин. Без да има дори формално началник над себе си. Което се вмества в разбирането му, че хората трябва да се научат сами да взимат решения и да носят своята отговорност. Според него основните конфликти идват, защото хората имат потисната свобода. Те смятат, че нямат избор, понеже нещата в света са устроени по определен начин и така работят. Споделя, че за него най-важното е изследването: кой си, къде си, кое е важно за теб. Както и да бъдеш създател. Да имаш разбирането и усещането, че сам твориш живота си. 

Да омесиш своя собствен хляб. 

БДЖ запазва монопола за превоз на пътници още година

автор:Дума

visibility 2101

/ брой: 209

Над половината депозити у нас са до 1000 лв.

автор:Дума

visibility 1807

/ брой: 209

70% от хората не разпознават фалшивите стоки

автор:Дума

visibility 1848

/ брой: 209

Европрокуратурата разследва ЕНП

автор:Дума

visibility 1840

/ брой: 209

Тръмп подкара боклукчийски камион

автор:Дума

visibility 1845

/ брой: 209

187 държави в света подкрепиха Куба

автор:Дума

visibility 1665

/ брой: 209

Накратко

автор:Дума

visibility 2356

/ брой: 209

Подмяна

автор:Ина Михайлова

visibility 2545

/ брой: 209

Най-дясната държава

автор:Юрий Борисов

visibility 1939

/ брой: 209

Факелът на просвещението

visibility 1957

/ брой: 209

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ