Ходене по въже
/ брой: 216
Три новини от вчерашния ден. Италия, подобно на Франция, поиска забрана на бурките. Асошиейтед прес написа статия за радикалния ислям на Балканите. Депутат от левицата поиска въвеждане на вероучение в училищата у нас.
Какво е общото? Новините ясно показват, че в съвременния свят, който от ден на ден става все по-сложен, всичко е въпрос на баланс. И на добро отношение.
Италия влиза в интересен капан. По същия начин като Франция. Забраната на бурката вероятно ще се хареса на електората, но пък е трудно защитимо от гледна точка на ценностите на демокрацията. Ако религиозните символи пречат, нима на Далай Лама също ще му бъде забранено да си носи оранжевата носия в Рим?
Зад много от неориентираните действия на съвременните държави може да се разчете неумение за справяне с балансите. Когато балансите са нарушени - идват радикалите. Политиката не търпи празно място. Управленското неумение днес е политическо бедствие утре.
Хората имат право на самоопределение. Неотменимо право. В момента, в който се заиграем с него, балансите ще се разхвърчат като дрехи на стриптийзьорка.
Можем ли обаче да задължим някой да учи вероучение? С какви мотиви? И ако утре един ученик каже, че е последовател на основния бог на масаите (богът на дъжда Нгаи), откъде ще му търсят учител, за да го въведе в тънкостите на африканските мистерии.
Играта с балансите е като ходене по въже. Трябват опит, дипломатичност, такт, умение. Неясно защо Европа тръгва да си играе с балансите като слон в стъкларски магазин. Когато не остане въже за ходене обаче, всички ще разберат какво са изгубили. Дано не бъде прекалено късно.