Хармонията на Новата година

Казват, че 2020 ще бъде година на симетрията - заради повтарящите се цифри. А това означава и година на хармонията. 

С това са свързани и надеждите на хората.

Пожелавам на вас и на себе си да бъде така. Но възможна ли е хармонията днес, в нашия нехармоничен свят? 

Материалното не носи хармония. Само моментно удовлетворение на потребностите и на ненаситната ни алчност за повече и повече... 

Но хармонията не се купува с пари. Те тежат и преобръщат везните на нашите ценности, потопявайки ни в океан от алчност, егоизъм, меркантилност.  

Хармонията в това да даваш и да получаваш. Но първо да дадеш, за да получиш. 

Да потърсим хармонията в света около нас. И ако не я открием, да се опитаме да я постигнем. 

Не е хармонично голямата част от богатствата да са в ръцете на шепа олигарси.   

Затова ми се иска през новата година да бъдем по-революционни. Да не правим постоянни компромиси. Да не превиваме гръб пред силните на деня. Да не затваряме очи пред неправдите. Да се борим за справедливи каузи. Да се събудим от приспивния сън, в който ни люлеят днешните управници, разказвайки ни адаптирани европейски и американски приказки. 

Да мислим. Не шаблонно, не според европейските директиви, а да мислим трезво, критично, но и чувствено. 

Да не псуваме по кръчмите, кварталните кафенета и фейсбук, а да излезем на улиците, когато нарушават правата ни. Когато откровено ни се подиграват онези, които се смятат за недосегаеми и могъщи. Покорство е и овчедушие, когато най-бедната страна в Европейския съюз се раздира от корупция, когато сивата икономика е обсебила всичко, когато най-споменаваната дума е далавера, когато остават ненаказани престъпления, когато се затварят устите на неудобните, когато народът изпростява и се стопява, когато голяма част от населението брои стотинките, а управляващите отчитат успехи.    

Трудно е да има хармония, когато САЩ се опитват да наложат еднополюсния си модел, а ние сме сред жалките им клакьори. 

И нека не мълчат творците. Достойните творци, а не тези, които се продадоха на чужди интереси или предпочетоха пазара и лесната печалба. 

Защото истинското изкуство не е комерсиално.

Но всъщност, ако търсим истински хармонията, можем да я открием в нас. Когато застанем лице в лице със себе си. Хармонията чрез съчетанието на мислите и чувствата. Хармонията чрез общочовешките ценности и делата ни. Хармонията чрез равновесието на вътрешния ни кантар. 

И да направим възможна хармонията в душите и сърцата на най-близките ни хора.