ГЕРБ ни правят бананова република

Михаил Балабанов е роден през 1975 г. в Благоевград. Висшето си образование получава във Югозападния университет "Неофит Рилски" - специалност "Българска филология". Бил е общински съветник в Благоевград и експертен сътрудник към политическия кабинет в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От септември 2005 г. до 2009 г. е заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта. Секретар на Оперативното бюро на Младежкото обединение на БСП. Женен, с две деца.

- Господин Балабанов, имат ли ГЕРБ политика за младите хора?
- Нека да започнем от един факт. В началото на този мандат - дирекцията, която се занимава с младежката политика, от бул. "Васил Левски" до университета се премести зад хотел "Плиска", и то в нещо подобно на общежитие.
Това чисто географско преместване показва и отношение, и обяснява всичко онова, което се случи оттам-нататък. Според мен нито ГЕРБ, нито Министерството на образованието, науката и младежта имат концепция за това какво трябва да се прави в тази сфера. Единственото, което правят до момента, е да следват, и то много семпло, инерцията, която имаше натрупана, да ползват наши стари идеи, в което няма нищо лошо, стига като краен резултат да имат наистина ефект.
- Грешка ли беше разформироването на Агенцията за младежта и спорта и на това ли се дължат провалите на ГЕРБ в тази сфера?
- Преместването на младежката политика според мен също беше грешка, въпреки че отстрани може да изглежда прекрасно от една Агенция за младежта политиката да отиде в министерство. Нещата обаче не са толкова розови.
Министерството на образованието е тежко, мегаминистерство, със свои огромни вътрешни проблеми и за мен единственото, което се вижда, че младежкият сектор е чуждо тяло в него. Младежкият сектор дори физически не се намира в тяхната сграда, както казах, и според мен министъра на образованието, науката и младежта Сергей Игнатов все още не е разбрал, че това "М" в заглавието на министерството му възлага определени отговорности и занимания. Нито в едно негово публично изявление досега обаче не съм чул той да говори за младежка политика.
- Значи в Министерството на образованието има проблем? Наистина ли няма никакви действия в областта на младежката политика?
- Има само едно действие - на последното заседание на Министерския съвет кабинетът прие стратегия за национална младежка политика за периода 2010-2020 г.
Тази стратегия е базирана върху един наш стар текст, но за съжаление той е придобил съвсем други характеристики след редица редакции. В резултат на това тази стратегия е един хартиен тигър и няма да има никакъв ефект върху живота на младите хора. Нито един млад човек, четейки тази стратегия, няма да види себе си вътре, нито пък идея за себе си вътре. Стратегията е станала едно самоцелно упражнение, което иска да каже "ние приехме стратегия, ще приемем закон". Те обаче са видели какви цели сме имали ние и са ги припознали - закон и стратегия.
По-важно е обаче не да има закон и стратегия, а какви точно са те. Защото, ако ги приемат в сегашния вид, те няма да променят нищо.
- Защо е проблем това, че младежката политика отсъства сред приоритетите на това правителство?
- Това може да бъде обяснено съвсем простичко. Страните, които в момента успяват чисто икономически, следват логиката, че трябва да се инвестира в човешки капитал, в човешкия потенциал на една страна.
Когато се инвестира в младите хора, когато те успяват, тогава държавата върви напред, защото днешната икономика е икономика на знанието. Именно тези инвестиции са абсолютно важни, за да може да има успешно развитие.
В момента в държавата няма разбиране и това личи по всичко. Догодина очакваме бюджет за образованието само 3,3 процента от БВП. Очакваме бюджет за наука от 0,1%. Тази година средствата за младежка политика бяха съкратени драстично, очаква се догодина парите да бъдат орязани с още.
В същото време обаче други сектори като Министерството на вътрешните работи вървят нагоре като финансиране. По-ясен показател за приоритетите на държавата няма. Това обаче не е европейски модел и той не води държавата към света на белите държави, а към света на банановите републики.
- В едно от редките си изявления, посветено на младежите, Бойко Борисов между другото казва, че ГЕРБ дава път и шанс на млади специалисти и какво повече може да се иска от това. Как бихте коментирали подобно отношение към темата?
- Хубаво е да се дава път на млади специалисти, виждам, че и в стратегията са акцентирали върху младите хора в държавната администрация. За съжаление младите хора там не могат да бъдат привлечени на работа със сегашните начини на работа и възнаграждение.
Ние очакваме млади и образовани специалисти да стоят и да работят, буквално казано, без заплата - просто не виждам как би се случило това. Не знам на какви млади специалисти дават път при това положение.
В Държавната агенция за младежта и спорта бяхме изградили един екип от над 60 човека, който работеше по младежката проблематика. Бяхме изградили мрежа в страната от над 200 души. В момента голяма част от тях останаха на улицата, а това е експертен потенциал, в който ние инвестирахме целенасочени усилия. Сега той беше абсолютно попилян. Описваното от мен влиза в леко противоречие с думите на премиера относно инвестирането в младите специалисти.
Сигурен съм, че подобен процес се е случил и на много други места. Това наистина е жалко, защото, когато едни млади хора се съгласят да работят в държавната администрация почти без пари и да отделят толкова много от времето си и след това да останат на улицата - това наистина е жалко, дори позорно.
- Как кризата, която никак не върви към край в България, се отрази на младите хора, какви са вашите наблюдения?
- Кризата се отрази абсолютно жестоко на младите хора. От една страна, тя им се отрази, а от друга, много повече им се отразиха Бойко Борисов и Симеон Дянков. Ще прибавя в тази компания и Сергей Игнатов, въпреки че напоследък той май се опитва да дава едни интересни изявления, че не е съгласен с бюджета.
Министрите, които в момента говорят, че не са съгласни с тази политика и този бюджет, в момента имат само един изход и това е един достоен изход, ако детската им мечта не е била да бъдат министри, и той е да напуснат кабинета. Всичко друго са празни приказки.
Кризата обаче удари младите по няколко начина - увеличи се младежката безработица. Много млади хора останаха без работа, а някои от тях и без шанс да намерят нова. Системата, която беше изградена по отношение на майчинството и детските надбавки, е в жесток колапс, защото месеци наред младите майки не получават своите, и без това скромни, майчински обезщетения. Списъкът може да бъде продължен с много - студентите останаха без стипендии. Казаха им - "ще чакате, сега пари няма, ще видим кога точно ще има". Кабинетът отряза образованието, отряза науката от приоритетите и всичко това се отразява най-много и главно на младите хора.
Стигна се дотам, че във фейсбук хората да се шегуват, че единствените изходи са терминал 1 и терминал 2 на летище София. А това като тенденция беше пречупено в България. Защото правехме всяка година такива проучвания и те показваха, че желанието за емиграция в чужбина беше силно намаляло, дори бяха започнали да се връщат хора от чужбина. Сега пак започваме да наблюдаваме обратния процес.
За съжаление, и го казвам с болка, много бързо може да се срине нещо, което е градено с години.
- Какви са конкретните идеи на БСП в тази сфера и какво би трябвало да се направи днес?
- Ние имаме много идеи в тази сфера. Те са свързани и със стратегия, и със закон за младежта, но не такива, каквито се предлагат сега и каквито вероятно ще се приемат. Трябват ни документи, в които младият човек да може да види себе си и да има някаква реална полза от тях. Другото е бюрократщина.
Много по-засилено финансиране трябва да има и целенасочени инвестиции в образование, в наука, в заетост, в култура. Тези сфери в момента са тотално извън приоритетите.
Трябва да има работещо младежко представителство, което да може да е партньор на държавата. Трябва да се включи младежката политика в оперативните програми за следващия програмен период. За съжаление в този програмен период само една, по програмата за селски райони, включва нещо, свързано с младежка политика. А това са сериозни възможности оттам да постъпват средства, с които държавният бюджет не разполага и те могат да се ползват и за младежка инфраструктура, и за младежка база, която беше тотално разрушена, а на нейно място се родиха тези бетонни чудовища. Има и други идеи, но това са най-важните.