Експериментът
/ брой: 207
Ако се следят средствата за масово осведомяване, изводът е очевиден - икономическото състояние на държавата е лошо, обществото е разтревожено, очертаващите се перспективи не будят никакви надежди. Соня Колтуклиева в интервю пред в. ДУМА от 25.08.2010 г. с презрение заяви, че "България е дамгосана с тежката съдба да има за икономически вицепремиер и финансов министър по време на криза един ограничен касиер-счетоводител вместо финансист с опит, компетентност и познания на реалната икономика... Той е шоумен в "Дисниленда на Балканите". Повече от месец в електронното издание на в. ДУМА стои статията на д-р Н. Михайлов "Само гладът може да събори популизма на тази власт". Но най-показателна е една бележка на Юрий Борисов в броя от 1.09.2010 г. В нея се задава много сериозен въпрос: "Казват, че държавата била лош стопанин... Ако е вярно, защо това трябва да се отнася само за отделни предприятия, а не и за цялостното управление? Не може ли да станем световни новатори и да обявим управлението на България на търг?"
Нека да направим опит да се ориентираме съвсем накратко по този въпрос. При това аз нищо няма да измислям, а само тезисно ще изложа написаното в английския в. "The Guardian" от 11.09.2007 г.
Всичко тръгна от САЩ при президентството на Дж. Буш-младши. Този период беше тържество на необуздания капитализъм по модела на Милтън Фридман, президент на фонд "Наследство" (Heritage Foundation), според когото държавният сектор трябва непрекъснато да се ограничава заедно с предаването на правителствени функции на частни корпорации, работещи на принципа на печалбата. Крайностите стигнаха дотам, че Буш-младши започна да приватизира и сектори като националната сигурност, отбраната и воденето на войната, защото беше убеден, че частните компании са способни да предоставят базови услуги. Ролята на правителството се свеждаше до събирането на пари, нужни за разкриването на нови пазари, за закупуване на идеи в кипящия котел на свободното предприемачество и да стимулира индустрията да създава още по-нови технологии. С други думи, политиката създава търсенето, а частният сектор предлага възможните решения. По думите на Джейн Александър от министерството за национална сигурност "Ние нищо не създаваме; ако пазарът не го създаде за нас, няма да имаме нищо". Така започна да се утвърждава нова форма на управление, наричана аутсорсинг (съвременната Българска армия се строи по този принцип).
Терористичните актове от 11.09.2001 г. и ужасяващите природни и техногенни катастрофи като че ли сложиха край на разюзданите идеи на Фридман. Оказа се, че да се разчита на частния сектор в минути на изпитания е не само недалновидно, но и престъпно. Обществото отново си спомни за кейнсианството. Но не задълго. Новият президент Обама, отначало срамежливо, а вече и открито, продължава реализацията на идеите на Фридман. Вижте Ирак. Професионалната армия се изтегля, заменят я частните охранители. До 70% от работата на новата разузнавателна агенция CIFA (Counterintelligence Field Activity) се изпълнява от частни фирми. Бившият директор на Агенцията за национална сигурност Кен Минихан заяви: "Националната сигурност е твърде важна, за да се повери на правителството".
Точно тези идеи и тази практика се старае да внесе в България "провалилият се чиновник от Световната банка" Симеон Дянков. Като прибавим и извечната политика на банката да стоварва цената на всички трудности в икономиката върху гърба на бедните и средните слоеве от населението, картината в България става прозрачна, като водата на Рилските езера - насажда се капитализъм от най-варварски, див и примитивен вид, правещ богатите още по-богати и бедните - още по-бедни. Стигна се дотам от политиката на правителството на ГЕРБ да се възмущават СДС и ДСБ. Каква ирония на съдбата - хората, най-отговорни за ставащото в страната ни, вече усещат опасностите, криещи се в провежданата политика, и се забезпокоиха. Но - дотук! Защо?
Защото времето на преговори и на демонстрация на недоволство чрез скръстените ръце (стачките) вече изтича. Народът, обществото е на кръстопът и какъв път ще избере, все още не може да се предвиди. Може да стане и страшничко. А къде е опозицията?
Докато гледате как потупват по рамото и хвалят нашия министър-председател за бързите и решителни реформи, не се учудвайте. Ние сме експеримент, в който се проверява колко време един народ може да издържи да го правят на скот.