Татяна е любимата ми оперна героиня

СТЕФАНИ КРЪСТЕВА-ПАВЛОВА е родена през 1994 г. във Варна. Завършва НУИ "Добри Христов" със специалност "Класическо пеене", а през 2017 г. - магистърска степен във Вокалния факултет на НМА "Проф. Панчо Владигеров" в класа по класическо пеене на проф. д-р Иванка Нинова и в класа по актьорско майсторство на акад. Пламен Карталов. Лауреат е на национални и международни конкурси и фестивали. Сред ролите й са Татяна от "Евгений Онегин" на Чайковски, Джилда от "Риголето" на Верди, Бастиена от "Бастиен и Бастиена" на Моцарт, Долчина от "Сестра Анджелика" на Пучини, Християния от "Зографът Захарий" на Марин Големинов. Пяла е в "Стабат матер" от Перголези и в Четвърта симфония на Малер. Участвала е в майсторски клас и е пяла на една сцена с именитото сопрано Красимира Стоянова, която става неин ментор в проекта "С усилия към звездите" на певицата Ина Кънчева и фондацията й "Културни перспективи". Съпругът й Емил Павлов е оперен певец, имат син.

- Госпожо Кръстева, започвате годината с наситена програма. Репетирате за концерт-спектакъла по случай 269-ия рожден ден на Моцарт - на 27 януари в Централния военен клуб.
- Да, в концерта, посветен на Моцарт, ще звучат едни от най-емблематичните му произведения - Ave verum corpus, ария на Памина, ария на Царицата на нощта, аз ще се включа в дуета на Папагено и Папагена. Програмата ще бъде представена от двама водещи, ще има и балет.
- В същото време подготвяте "Веселата вдовица" от Лехар в Музикалния театър, чиято премиера е на 8 март. Ролята на Хана Главари публиката познава в изпълнение на знаменити певици.
- Откакто съм част от трупата на Музикалния театър, имам възможност да вляза по-надълбоко в света на оперетата и осъзнавам, че тя на моменти е по-трудна като изпълнение от операта, защото, освен майсторски фрагменти, много трудни, виртуозни вокално, тя съчетава танци и говорни диалози. Това е голямо предизвикателство, но, изненадващо за мен, от първия момент там се чувствам в свои води. И благодарение на моите прекрасни колеги, и на ръководството, които ме приеха в своето голямо семейство и от самото начало ме поведоха в първите ми стъпки в оперетата.
Хана Главари наистина е един от най-интересните и красиви оперетни образи. Много съм щастлива, че ме поканиха за тази роля, защото за първи път имам възможност да се превъплътя в образ на една по-зряла жена, с характер и по-голям житейски опит. Вече репетираме усилено на сцена, където тече енергичен творчески процес, с режисьора Валентин Ганев, изпълнен с много смях, веселие, забава.
- На 20 март заминавате за Австрия. Какво ще пеете там?
- Там ще прекарам един месец, като ще дебютирам в операта "Парсифал" на Вагнер в Тиролския фестивал в град Ерл, Йонас Кауфман ще бъде в ролята на Парсифал. Благодаря на директорката на Музикалния театър Еделина Кънева, на ръководството и на всички мои колеги, че ми дават свобода да пътувам и да поемем различни ангажименти, без, разбира се, това да влияе на работата ми в театъра. Голяма наслада е, обогатяващо като репертоар, като опит и преживявания. И доста ми помага да напредна професионално.
- В края на 2024 г. участвахте в концертното изпълнение с Радиооркестъра на "Порги и Бес" от Гершуин - произведение, рядко звучащо на наша сцена в неговата цялост. Доколкото зная, тази година Ви предстои концертно изпълнение на тази творба със Симфоничния оркестър на Пражкото радио и Пражкия филхармоничен хор. Същите роли ли ще пеете?
- Да, същите сме и солистите - бразилецът Матеус Франка (бас), японката Юи Футаеда (сопран), Михаил Михайлов (тенор) и аз, заедно с маестро Владимир Кираджиев. Ще имаме възможност още веднъж да преживеем това удоволствие. Щастлива съм и за първи път да видя Прага. "Порги и Бес" беше произведение, което не познавах в детайли, преди да започна да го уча. Когато ни възложиха ролите, бях малко предизвикана, защото трябваше да пея Серена и Клара, които в произведението се изпълняват от различни гласове. При Клара, която започва операта със "Summer Time", звучи леко, ефирно, лирично изпълнение, а при Серена трябва да се предаде болката на жената, която току-що е загубила мъжа си и този драматизъм да се изрази с гласа. Но пък тя се превърна в една от най-любимите ми арии. И това са само две от четирите роли, които изпълнявам в творбата.
- Преди няколко години дебютирахте на сцената на Софийската опера като Татяна в "Евгений Онегин" - роля, за която мечтаят всички сопрани.
- Бях на 23 години и това беше най-спонтанното решение, което бях взимала дотогава като певица. Татяна е любимата ми оперна героиня. Когато акад. Пламен Карталов ми се обади и ме попита: "Ще дебютираш ли на 10 февруари ролята на Татяна?", веднага казах: "Да! Разбира се!" А в момента, в който затворих телефона, отворих клавира на операта и видях, че освен писмото на Татяна, има толкова много материал за научаване и изпяване, а 10 дни след това трябваше да започна режисьорски репетиции и да зная цялата опера наизуст. Работих интензивно с моята преподавателка Красимира Стоянова, която изпълнява прекрасно ролята на Татяна. Говорихме много за образа, за интерпретацията, вокално също, защото на 23 години гласът ми не беше толкова узрял, липсваше ми и житейският и творческият опит, който имам сега. Благодарна съм на режисьорката Вера Петрова и на всички колеги, които ме подкрепиха - те бяха репетирали 4 месеца за премиерата, а аз трябваше за 20 дни не просто да науча ролята и мизансцена, а да измина целия път на духовно съзряване на героинята. Без тях нямаше да успея! Въпреки че тази роля дойде в резултат на едно бързо взето решение, за мен си остава прекрасен спомен за цял живот.

- Пеете Моцарт, Пучини, Верди, Малер, предстои Ви Вагнер. Във Вашия репертоар са и произведения на Лазар Николов, Марин Големинов... Имате ли предпочитани композитори, творби?
- Както всеки оперен певец, и аз бих казала, че любимите ми композитори са Верди, Пучини, Моцарт. Но всеки от авторите, с които съм имала среща, е оставил следа в мен и е допринесъл за моето израстване. И наистина съм ги обиквала, изпълнявайки техните произведения. Една мечтана роля е Виолета-Валери, която вярвам, че скоро бих осъществила, също Мими от "Бохеми" и много други. Сигурна съм, че ще се появят, когато им дойде времето, и ще мога да им се насладя напълно.
- Освен преподавателите Ви в музикалното училище и в академията, след това в професионалното си развитие имате ли ментори, личности, от които продължавате да се учите или са пример за Вас?
- Тук е моментът да изкажа най-искрените си благодарности на проф. Иванка Нинова, която и до ден днешен не спира да ме вдъхновява и подкрепя по пътя ми като артист. Интересното в работата с нея в Музикалната академия беше, че тя работеше с нас не като със студенти, правещи първите си стъпки в музиката, а като с артисти, които утре ще се качат на сцената. Имаше сериозна дисциплина, трябваше да си научаваме репертоара в срокове, искаше се, когато ариите са на чужд език, да бъдат преведени, когато репетираме на сцена - да бъдем със сценичните обувки и костюми. Така че след като се дипломираме, да бъдем готови за работа в театър.
След като завърших академията, спечелих стипендия "С усилие към звездите" на фондация "Културни перспективи" на Ина Кънчева. Мой ментор, за мое щастие, беше Красимира Стоянова и оттогава започна нашата интензивна съвместна работа. Благодарна съм й, че тя не просто отделя време да ми помага вокално, но ме съветва като артист и човек. В нашите среди е много важно да запазиш човека в себе си, да бъдеш професионалист, тя ми помага да работя и върху тези неща. Когато репетираше в Миланската скала "Ариадна на Наксос", тя покани мен и моя съпруг, който също беше финалист на стипендията. Беше така мила да дава възможност на няколкото финалисти на стипендията да се изявяват на определени места. Помогна ни да отидем в Милано и да поработим с нея. Смяташе, че е важно да работим не само когато тя си е в България, което е много рядко, а по-често, включително и онлайн, което се засили по време на КОВИД-пандемията. В Милано направихме една седмица интензивна работа, между репетициите на "Ариадна на Наксос" артистите имаха 20-минутни паузи, през които нейните колеги отиваха да хапнат и да починат, а тя се качваше с нас в стаята и работехме. Неуморна е, особено що се отнася до учениците й. Умее да създава приятелска атмосфера и между учениците си.
- Конкурси, награди... какво е отношението Ви към тях? Особено в областта на изкуствата, възможно ли е да има еднозначна оценка за таланта?
- Всеки си има вкус, журиращите - също, а и това не е точна наука. Ако мога да избирам, бих предпочела много повече да пея на сцена и пред публика, отколкото на конкурс. Но за нас конкурсите са много важни, особено международните, защото често там присъстват импресарии, хора, които биха могли да ни възложат други ангажименти. Може би моята цел е била да се представя пред дадено общество в България или в чужбина. И дай Боже, да съм здрава и ангажиментите ми да позволяват, докато не съм прескочила възрастовата граница, да се явя на някой от големите световни конкурси.
- Професията на оперния певец дава емоции, красота, слава, любовта на публиката, но изисква и много жертви.
- На първо място страда личният живот. Съпругът ми също е оперен певец, тенор, и доста често ни се ограбват личните моменти. Понякога единият пътува, друг път другият е на репетиции, но винаги, когато имаме няколко свободни дни, се стараем да ги прекарваме тримата със сина ни. Благодаря на моя съпруг, че ме подкрепя, както и аз него. Сега, ако не е възпрепятстван професионално, много иска да дойде с мен в Австрия да гледа "Парсифал". Не сме лишени от социални контакти, непрекъснато общуваме с различни хора, предимно от нашата среда, но нямаме много време за близките си, за излизания, за пътувания, едва намираме време за малко спорт, откраднато преди работа или между репетициите. Кариерата е едно, но когато приключи в един момент, а и по време на КОВИД, когато си останахме в къщи, всички разбрахме какво ни е липсвало и какво ни е най-важно.
- Вашите преподаватели, ментори, учат ли Ви как да не се поддавате на звездоманията и също нещо много важно - как да се справяте при евентуален неуспех?
- Отново ще спомена Красимира Стоянова, която в момента е една от най-големите оперни звезди в световен мащаб. Тя е пример за човек, който много добре знае какво може, но здраво стъпил на земята, без да си придава важност. Тя учи и нас, нейните ученици, точно на това. Често ни повтаря: "Остави хората да говорят как си се представил и си върши работата, недей сам да се хвалиш."
А за неуспеха... Опитвам се с мъдрост да приемам неуспеха, вярвайки, че и той може да ни даде важни уроци.

- Полагате ли специални грижи за гласа си, как тренирате физиката и психиката си за напрежението, на което се подлагате постоянно?
- Да, полагам грижи. Старая се да имам добър сън, което невинаги е възможно с малко дете. Физическата подготовка също е от значение, затова отскоро започнах тренировки, които помагат да вляза във форма, да поддържам сила и кондиция в тялото си. Нещо много важно, особено в Музикалния театър, където имаме повече движение и танци. Стремя се да ограничавам контактите с болни хора. В зимния период се старая да не пия ледено или газирано питие, да съм добре облечена навън.
- В музикантско семейство ли сте родена, талантът за класическата музика по наследство ли Ви е?
- Не съм от музикантско семейство, но моите родители като малка много ме водеха на опера, на концерти, на театър. Първото, от което се впечатлих: гледахме "Риголето" и не можех да се начудя как, без да има микрофон, певицата може да огласи целия театър. Като малко по-голяма гледах една оперна гала, на която нашият именит тенор Калуди Калудов изпълни прочутата ария на Каварадоси - една от коронните му роли. Толкова красиво я изпя, че се влюбих в гласа му и тогава разбрах, че искам да стана певица. Свързах се с него, той ме чу и ме покани на един от майсторските си класове, бях едва на 15 години.
- А със съпруга Ви - тенора Емил Павлов, академията ли ви събра?
- Запознахме се, когато бях в първи курс в академията, а той - във втори. Но започнахме да общуваме, когато по време на следването и двамата работехме в операта като салонен персонал. Трябваше да си помагаме финансово и най-добрата работа за студенти в академията беше да работиш в операта - имаш възможност да гледаш всички спектакли, имаш досег с певци, с публиката. Там се събрахме със съпруга ми, никога няма да забравя първите ни срещи и как си говорехме за опера. Той ми каза, че има книгата на Гена Димитрова и ще ми я даде да я прочета, но "искам да я пазиш като гласа си". Имахме си нашите романтични моменти, любими места, много се разхождахме, разговаряхме по цели нощи. И до ден днешен тази любов е свежа и още по-силна.
- Според Вас хубаво ли е съпрузите да имат една и съща професия? Доверявате ли се напълно и можете ли да бъдете обективно критични един към друг за дадено изпълнение, роля, изграждане на образ и т.н.?
- Не бих могла да си представя, ако съпругът ми не беше от същата професия. Не знам кой би могъл да разбере нашата ангажираност и това, че непрекъснато изпадаме в някакви състояния, особено ако изграждаме нова роля и понякога я пренасяме във всекидневието. У нас непрекъснато се пее. За мен е много важно той да присъства на моите изяви, както и аз на неговите. Знам, че от позицията на артист, на човек, който знае какво мога, той ще ми каже истината, ще изясним всичко и дори винаги го моля да ми направи аудиозапис, за да може след това да анализираме изпълнението ми.
- В тази домашна музикална среда още от рождение - синът Ви първо проговори или първо пропя?
- Може би едновременно се случиха нещата, но още съвсем мъничък той направи първата си диригентска изява вкъщи. Любимият му фрагмент от опера е Триумфалният марш от "Аида". Толкова уверено се представи, със стойка и жестове, без никой да му е показвал. Непрекъснато пее и танцува, иска да му правя сцена, да се изявява и много се вълнува. Без да предначертавам неговото бъдеще, той ще си избере с какво да се занимава, тайничко си мисля, че по-скоро ще е творческа професия - певец, диригент или музикант, но определено е артистична душа.
- Щастливи сте, че сте се срещнали със съпруга Ви още в началото на кариерата си и сте създали семейство и дете. Знаем, че изкуството изисква пълна и безусловна отдаденост от всеки, който се стреми съм съвършенство. А това понякога става за сметка на други ценни неща в живота.
- И аз така мисля и благодаря на Бог, че ни събра със съпруга ми и ни дари с тази прекрасна рожба. Синът ни ни дава стимул да се развиваме. Да, трудно ни е, първо, защото му ограбваме личното време с нас. Бях изцяло отдадена на него в първата му година, той е много обгрижвано дете, на което нищо не му е липсвало. След това започнах да се завръщам към професията. В момента единственото, което той иска, е да прекарва повече време с нас. Но вярвам, че всичко, което правим е за нас като семейство и че всяко дете заслужава щастливи и удовлетворени родители - от живота, от работата си и от това, което са постигнали. Защото по този начин му дават добър пример. Благодаря на нашите родители, които ни подкрепят и като артисти, и с грижи за малкия, защото без тях е абсолютно невъзможно да се справим. Те са много, много важни за нас. Ако Бог е рекъл да имаме още рожби, добре дошли са в нашия дом, очакваме ги и вярваме, че както ни ги изпраща, така ще ни даде сили да ги отгледаме.
- Със съпруга Ви имате общи изяви, както ще бъде и в концерта на 27 януари, посветен на Моцарт. Но обсъждали ли сте да направите например концерт с прочути дуети?
- Непрекъснато обсъждаме това, имаме няколко идеи. Много интересен концерт се заформя и се надявам да намерим време, което да отделим за подготовка и осъществяване на този проект. За нас двамата винаги е огромно удоволствие да пеем заедно, точно както на 25 декември на Коледното матине в Софийската филхармония. Толкова емоционално беше и за двама ни. Атмосферата беше много приятна, не твърде строго официална, и хората сякаш усетиха енергията между нас и ни споделиха, че сме ги докоснали.