Съдби
Далеч от светската суета
Ветеран от железниците се грижи за света обител
/ брой: 206
Васил ПОПОВ
Камен КОВАЧЕВ
Има много красиви места в България. Тези места са свързани с различни природни дадености, с исторически събития, с легенди. Едно такова място е един манастир, който се нарича "Света Петка". Намира се недалеч от границата на България със Сърбия и има много интересна и странна съдба. За да се разбере, за да се усети духът на това място, трябва да се отиде там. Малцина знаят, че в околността, в рамките на един квадратен километър има пет християнски светилища, които носят името на света Петка - манастир, черкви, параклиси. Смята се, че света Параскева е минала през тези места и не само е преминала, но и пребивавала тук известно време. Може би заради това тези свети места носят нейното име.
Ако излезете от Годеч, минете през село Туден и стигнете до Чепърлянци, има указателна табелка, която ще ви посочи къде е манастирът "Света Петка". Нали се сещате, че асфалтът е свършил там някъде и вие вече се спускате по черен път. Карайте бавно. Камъни хвърчат изпод колелата, встрани има дълбока пропаст. Никак не е трудно да влезете в тази света обител, защото всичко там е отворено - липсват огради, няма заключени порти, никой не ви пъди оттук. Напротив, всеки е добре приет.
Разказаното дотук може би наподобява някаква пасторална картинка. Но изобщо не е така. Защото в пасторалната картинка трябва да има овце, кокошки и още някакви други животинки. Тук няма нищо подобно. Има само един котарак Найден, който във всеки един момент, когато се опитва да досажда на хората, бива строяван да изчезне или да се скрие. Найден си знае мястото, не досажда на никого. Има и едно куче, което просто обича всички.
Там наблизо минава река Нишава, в която, ако имате въдица, може да хванете една-две пъстървички и да ги донесете в манастира. Разбира се, човекът, който живее в този манастир, веднага ще ви предложи чашки за ракия, ракийка, домати и дори да ви изпържи уловената рибка. Така и прави. Посочва масата, която току-що е забърсал и почистил, където може да си извадите хляба, сиренето и двата домата, които си носите в раницата. Носи чашките и ракията, сяда, капва и на себе си глътка. И когато вашите домати свършват, откъсва два от неговите. Показва къде да ги измиете и да ги нарежете. Ние естествено отказваме да ни пържи риба и настояваме да я остави за себе си.
Време е да се каже кого срещаме в тази света обител. Това е Богдан. Той живее в този манастир вече 40 години. Като го разпитате, ще разберете, че той е светски човек, не е духовно лице, не е монах. Завършил е железопътния институт и е работил цял живот като железничар и ръководител на движение. В някакъв момент се отдава на тази света обител. Днес манастирът "Света Петка" е в прилично състояние, изключително заради грижите на Богдан.
Тук може да разкажем малко за историята на този манастир. Според легендите той е сътворен още в Римската империя, в Х-ХII век, и после, по време на турското робство, е унищожен. Има сигнали, че наистина е направен в древни времена, защото две надгробни плочи на римски военни се съхраняват в манастира. Имало е искане от Националния исторически музей те да бъда иззети, но Богдан не ги е дал. Не се знае по какъв статут и защо той отказва. Но това не е важно. Важното е, че тези плочи все още се пазят там, под тях са погребани римски войници, върху тях има кръстни знаци и е любопитно за всички, които ще дойдат в този манастир, да ги видят.
Наблизо до "Света Петка" има запазен пост на римски войници, които са охранявали границата на империята още в онези далечни времена. По-точно те са отговаряли за сигурността на римския път "Виа диагонале", разказват легендите. Някои от войниците са се женили за местни девойки, оставали са тук и може би са основали някои от околните селища. Кой знае? Легенди...
Не е легенда битието на Богдан. По близката жп линия отдавна не тракат колелата на влаковете, чието движение е ръководил. Още като действащ жепеец около 70-а година на миналия век се е заселил тук. След като последните две монахини отправят душите си към своя повелител, Богдан остава сам. Сега с пенсията си на държавен служител, която е твърде далеч по-ниска от тавана на пенсиите, поддържа манастира. А от снимките читателят вижда за какво става дума. Богдан не осквернява тази свещена земя с копаене на лехи. Той засажда корени домати в 20-ина големи саксии и се грижи за тях, а те му се отблагодаряват с впечатляваща реколта. За зимата се подготвя отдалеч, доставя дърва за огрев, които реже на равни парчета, сече ги на цепеници, подрежда ги като ветрило срещу слънчевите лъчи, за да изсъхнат. С това ще се огрява зимъс.
Не успява да свърши всичко сам. В деня, когато го посещаваме, при него има бригада от неколцина косачи, които кметът е изпратил. Трудно намира спонсори за поддържането на сградите, но въпреки това те са в прекрасен вид. С удоволствие показва тъй наречената офицерска стая в една от постройките. Тя наистина е добре обзаведена, защото наистина е посрещала офицери. И сега има възможност посетители, гости, туристи да отседнат за часове в нея и дори да преспят. Но на тези, които остават за през нощта, Богдан поставя твърдо условие: "Без секс!"
Всъщност той не е аскет. Има приятелка от Германия, но не са свили семейно гнездо. Повече Богдан не споделя за личния си живот. Говори най-много за проблемите на манастира. За това, че планира да вземе банков кредит от 5000 лева, който ще изплаща от пенсията си, и се надява да получи още толкова от Светия синод. С тези пари иска да направи една малка скромна постройка, но със съвременни условия, в която да приема гости, туристи, поклонници. Няколко стаички със санитарни възли, нещо много прилично.
Има две неща, които никога няма да стигнат до чепърленския манастир "Света Петка" - асфалтов път и водопровод. Всичката вода, която е необходима на Богдан за живот, за доматите, за кучето, е от кладенеца. За да сме още по-ясни, нека да посочим, че в тази света обител електрическият ток за пръв път се появил само преди една година. Дотогава всичко е било на свещи, газени лампи, фенери.
Не е ясно дали Светият синод наистина ще отпусне някакви пари за това, което на Богдан му се иска да осъществи. Той не го прави ей така. Той участва в някакви проекти. Хубаво е този, който взема решение по тях, да дойде поне веднъж на това място и да види за какво става дума. Но и отникъде помощ да не получи, този човек ще остане завинаги там. Нищо, че не е духовно лице. Нищо, че не е монах. Този мъж, на 62-годишна възраст, е по-праведен от много-много светски личности. Дори и да са кръстени в черква.
Може би трябва да кажем нещо, което Богдан споделя. На младини той, заедно с неразумни приятели, са разбили параклис. Нищо не са откраднали, нищо не са поразили, просто са го разбили. Не заради това Богдан е приел този начин на живот. Той няма грях, който да изкупва. Просто е възприел да бъде много близко до природата и до Бога. Ако някой пита как се храни - много е скромен. В сряда и в петък не приема никаква храна, не поради някакви религиозни съображения, не поради някакви пости, които си е наложил, просто два дни в седмицата не яде.
Когато човек извади една кофа вода от кладенеца, когато се събуе бос и стъпи по току-що окосената трева, когато погледне към слънцето, което свети отгоре, не може да не почувства необходимост да влезе в черквата, да вземе свещичка, да я запали от кандилото, да разгледа иконите, дървения позлатен иконостас, който е бил краден и върнат, красивото слънце над олтара, и тогава дори един атеист ще усети необходимост да се прекръсти. И след като се прекръсти, след като запали свещичка и излезе от черквата, той просто може да се поклони на Богдан. Заради това, което прави, на което е посветил десетилетия от живота си.
Ако решите да посетите този манастир, има няколко неща, които може да занесете и които Богдан ще приеме с благодарност. Основното е олио за кандилото. Нали се сещате как точно в този момент, през есента олиото поскъпва спекулативно. Ако искате нещо да занесете, нека това бъде онова, което ви подскаже вашето сърце. Защото, като се връщате, вашата мисъл ще ви подсказва много-много неща, за които не сте се сетили. И ще ви накара да се върнете пак.
Така беше с нас. Така го видяхме. Така го почувствахме.