Да си купиш закон!
Мнозинството от ГЕРБ показа, че лобизмът е достатъчно сериозно занимание - толкова сериозно, че е време да бъде поставено в "рамка"
/ брой: 171
Годините на промяна вкараха доста "мръсни" (но не по-малко "сладки") думи в българската политика. Последните месеци реабилитираха още една - лобизъм. Новите управляващи не само я направиха почти толкова "мръсна" колкото думата пиар ("окипазена" пак от тях), но и я захаросаха. И сигурно заради това последва адекватната реакция - време е за закон за лобизма. Вече четвърти парламент прави подобна заявка, досега завършвала без успех. Бял свят видяха няколко законопроекта, част от тях дори бяха обсъждани в парламентарни комисии, но в крайна сметка така и не се намериха достатъчно лобисти, които да лобират за приемането на закон за лобизма.
Поводи за подобен закон отдавна има и то много. Да си припомним недоказаните обвинения за корупция и лобистки пристрастия по повод концесията за автомагистрала "Тракия"; разкритията около продажбата на авиокомпания "Балкан"; прецедентът с поисканите 40-80 млн. щ.д. за определянето на инвеститора на АЕЦ "Белене", в който бяха замесени български и канадски политици; скандалът с еврейския лобист Шимон Шевес, с който се оказа, че българско правителство е сключило 4 договора за периода 2003-2005 г., и пр.
Първата година от мандата на 41-ото НС се характеризира с рязко снижаване на качеството на приеманите закони, обезличаване на парламентарните дебати и лобизъм, констатираха след мониторинг от Института за модерна политика. Оказва се, че това е "най-пробитият" от частни и корпоративни интереси български парламент, констатираха от неправителствената организация.
Шампион по пробиви - така окачествиха ГЕРБ от Института по модерна политика заради доминиращото "сиво законодателство" и инициативите, прокарващи частни, корпоративни, браншови и пр. интереси. Общо 58 от наблюдавани 102 законопроекта попадали в "зоната на здрача" според изследователите.
Наглост. Само с тази дума може да се опише постъпката на депутатите от ГЕРБ, "Атака" и РЗС с внасянето на първия законопроект в 41-ото НС. Той уреждаше правото на съпредседателката на ПГ на мнозинството Искра Фидосова да запази нотариалната си кантора в Монтана, докато работи в парламента.
Поправка за мен и нас
така в кулоарите на парламента окачествиха предложението на новите силни на деня. А това се оказа и "бялата лястовичка" на податливостта на ГЕРБ към лобистки изкушения. Проектът за изменение на Закона за нотариусите всъщност облажваше двама души - Фидосова и колежката й от Монтана Бисерка Петрова (от партията на Яне Янев). Единият от текстовете предвиждаше канторите на нотариусите, избрани за депутати, министри или общински съветници, да продължат да работят, докато те изпълняват обществената си мисия, като сделките се изповядват от помощник-нотариусите. В законопроекта имаше и други текстове, които щяха да са "полезни" за нотариусите. Единият предвиждаше плащанията по сделки с имоти за над 10 хил. лв. да става по банков път по сметка на нотариуса, а другото - продавачът и купувачът да подписват пред нотариус декларация, че цената, на която става покупко-продажбата, е тази от нотариалния акт. Ако бяха минали, първото щеше да донесе комисиони за нотариусите от банките, а второто им гарантираше допълнителни приходи.
Месеци след първата нормотворческа дейност под знака на лобизма новата "класна" се сдоби и с модерен прякор - Лобистка Фидосова. Практиката показа, че няма закон в парламента, който да не мине през нея - не само заради факта, че е председател на правната комисия, а заради амбицията й да сложи ръка на всичко.
На фона на последвалия скандал с поправката за непряката реклама в Закона за контрол върху наркотичните вещества операцията "Нотариус" бе направо наивност. Осем месеца след лобисткия прощъпулник "някой" уреди в "Държавен вестник" да се обнародва текст, който никога не е гласуван в парламента и за него няма указ на президента. Скандалният прецедент показа нещо много по-страшно. С достатъчно "силни аргументи" някой депутат, за предпочитане от управляващото мнозинство, в комбинация с хора от администрацията може сам да си спретне закон. Операцията "Гласувай ми закон" бе онагледена по най-красноречивия начин, а депутати от ГЕРБ съзряха намеса в скандала не само на набедените за главни виновници Светлин Танчев и Пламен Цеков. Имената на Фидосова и на бившия зам.-шеф на парламента Лъчезар Иванов също цъфнаха в публичното пространство.
Името на Фидосова бе замесено и в скандала с промените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Ситуацията се нагорещи, когато стана ясно, че ГЕРБ искат областните управители да имат право да продават имоти частна държавна собственост с данъчна оценка на стойност до 500 000 лв. Съмнителната инициатива накара Борисов да "долети" в парламента.
Дори председателката на НС Цецка Цачева влезе в ролята на защитник на един от откровено лобистките текстове в Закона за опазване на земеделските земи. С една от поправките в него се забранява строителството на възобновяеми енергийни източници на плодородни земи, което ощетява инвеститорите в тези проекти, и не се забранява друг вид строителство върху тях. Депутатът от БСП Петър Курумбашев дори нарече промените мазен лобистки закон, който заедно с гласуваните по-рано изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи обслужва интересите на едрите арендатори.
И лично, и бизнес
Сериозен арендаторски лобизъм клати ГЕРБ, констатираха неотдавна депутати от управляващото мнозинство. Самите те са раздвоени дали да подкрепят Закона за собствеността на земеделските земи, след като и лидерът им призна, че се съобразява с мощни бизнес интереси. Предлаганата промяна предвижда да се върне правото на арендаторите първи да купуват нивите, които обработват, ако собственикът им реши да ги продава. Зад проекта застанаха председателят на парламентарната земеделска комисия Десислава Танева (до депутатството й служител на "Мелинвест" - един от едрите арендатори у нас) и съпартийците й от ГЕРБ Стоян Гюзелев и Димитър Аврамов. Случайно или не, преди да започне политическата си кариера, Гюзелев е управлявал "Сортови семена - Бургас", чийто съсобственик е в съдружие с брат си и майка си. Компанията е един от най-големите производители на семена за зърнени култури в България, а по думите на Гюзелев обработва над 7 хил. дка земеделска земя. Под аренда, разбира се. Според експерти промените в закона ще облагодетелстват... 5 на сто от общо 80 000 земеделски производители, а това стана повод за емоционални реакции на браншовици и земеделски производители.
Не само емоции предизвика предложението на председателката на комисията по земеделие в парламента Десислава Танева и заместника й Емил Димитров (двамата от ГЕРБ) за частично отпадане на забраната за промени на предназначението на заменените гори и строителството в такива терени. То предвиждаше да се допуска да се строи при определени условия. Ако мораториумът беше вдигнат, макар и частично, от това щяха да се облагодетелстват всички, които успяха да заменят гори с терени край морето. Оказа се, че един от съдружниците на Димитров също има интерес от подобна стъпка, защото се канеше да строи хотел на такъв терен в Несебър. Всичко приключи с разговор между Димитров и премиера Борисов, след който предложението бе оттеглено.
Навярно мнозина си спомнят, че Димитров бе в основата на приемането на промените в Закона за здравето, отменили пълната забрана за тютюнопушенето на обществени места, която трябваше да влезе в сила от 1 юни. Доволни от лобисткия пирует на ГЕРБ не липсваха - хотелиери, ресторантьори, както и хора от цигарения бизнес. Малцина си спомнят детайл от визитката на Димитров, че в недалечното си минало се е занимавал с дистрибуция на цигари и дори е бил председател на Асоциацията на производителите и търговците на тютюн.
Независимо че още не е успял да се пребори с възраженията около предложенията си за промени в сроковете на ловния сезон, неотдавнашният собственик на ловно стопанство в Етрополския Балкан отново е в акция. Преди дни той предложи разрешенията за отстрел на мечки и диви кози да се издават от министъра на земеделието, а не от министъра на околната среда. Така мечките щели да се управляват "по-оперативно", тъй като горските, които са към МЗХ, знаели къде са леговищата им. За козите обяснението е процес на осмисляне. Всъщност вносителят чистосърдечно обяснява, че "екоминистерството почти блокира разрешенията за обстрел" и че поправките засягат именно частните ловни стопанства. Също чистосърдечно Димитров не спира да твърди, че това не е конфликт на интереси. "Мечешката истерия" от последните дни като че ли е удобен повод Димитров да прокара идеята си за целогодишен ловен сезон, при това без ограничения.
"В полза" на...
Дали в полза на нотариусите, производителите на бира, храни и алкохол, на арендаторите или на собствениците на ловни стопанства, на депутатите от ГЕРБ все им трябват "оправдания" за законодателната инициатива. Така прозвучаха и предложенията за промени в Закона за автобусните превози. Текстът, който предизвика обвинения към мнозинството в лобизъм, бе промяна, с която се премахваше изискването за категоризация на автобусите за ученическите екскурзии. 40-ото НС гласува мярката след трагичния инцидент в р. Лим. Вносителите от МС и превозвачите обаче извадиха аргумент, че изискването засяга единствено комфорта на автобуса и няма нищо общо със сигурността му. Покрай репликите за трагедията замалко да мине текст, гласящ, че при извършване на превози на деца или ученици "организаторът предприема мерки за осигуряване на безопасното качване, превозване и слизане от превозното средство". Ако бе приет, при инцидент на пътя отговорността щяха да носят директорът на училището, учителите или туроператорът, а не шофьорът и транспортната фирма.
Списъкът на законите с лобистки привкус, внесени от мнозинството, се оказва дълъг. Към него може да се отнесат и промените в Закона за радио и телевизия, приети през февруари. Тогава по предложение на председателката на комисията по култура, гражданско общество и медии Даниела Петрова (от ГЕРБ) от закона отпаднаха два текста, свързани със забраната юридически и физически лица, занимаващи се с рекламна дейност, да кандидатстват за лиценз за радио- и тв оператори. За това най-много настояваше Красимир Гергов, президент на Българската асоциация на рекламните агенции, смятан за най-влиятелния играч у нас и в медийния, и в рекламния бизнес. С промяната на практика отпадна пречката, ако имаш рекламна агенция, да притежаваш и телевизия.
Поправките на закона за генетично модифицираните организми (ГМО) предизвикаха тежки дебати и... съмнения за лобизъм, но бяха одобрени от ГЕРБ, Синята коалиция и "Атака". Наред с избраници от мнозинството, заподозрени в близки отношения с фирми като "Монсанто", в сагата с ГМО упреци за лобизъм отнесоха зам.-министърката на екологията Евдокия Манева и нейната шефка Нона Караджова.
Това е
първи частен парламент
обяви от трибуната в НС депутатът от КБ Петър Курумбашев по време на дебат около спорните промени в Закона за опазване на земеделските земи. Затова и народните представители от КБ подготвят списък с "лобистките предложения" на ГЕРБ. Ако донякъде ще прозвучи успокоително, повечето от тях не бяха приети. След скандали. И засега.
Лобирането в политиката е нормална практика, когато се извършва цивилизовано и не в "тайна доба". Затова може би е по-добре да се присъединим към правилата, които спазват онези над 15 хил. лобисти, гравитиращи около евроинституциите в Брюксел, и да се поучим от стореното в другите държави, където процедурата е регламентирана различно.
Засега като че ли само Брюксел се вълнува от конфликта на интереси, лобизмът се превръща в предизвикателство за новоизлюпените политици от ГЕРБ, а заниманието "да си купиш закон" - достатъчно сериозно, че да бъде поставено в законодателна рамка. Каквато идея има. Засега...