Бай Тошо и Ванче - любов "необяснима"

Тодор Живков: Когато преодолеем идеологическите си противоречия и предразсъдъци, Иван Михайлов ще заеме достойно място в историята.

Иван Михайлов: Дали предпочитаме една България с комунистически режим, но населена с българи, или пък друга България напълно демократична, но без българи. Ако няма друг избор, ще станем и комунисти.

Съвсем обяснима си е тази "любов", макар да не е за вярване. Тодор Живков и Иван (Ванче) Михайлов - два антипода, първият - яростен комунист, а вторият  върл фашист, пролял кръвта на стотици хора. Какво ги подтиква в пълна секретност да градят мостове помежду си? Една едничка дума обяснява всичко и тя е България.  

Проявленията и мотивите на прагматизма помежду им са задължителни, според мен, за изучаване във всяко училище за политици. А съвсем сигурно - за тези, които сега уж преговарят със Северна Македония за историята ни. Макар че това или го носиш в кръвта си, или не. Предполагам, че и двамата са се възхищавали един на друг. Шега ли е това - през 1963 г. Тодор Живков се възправя срещу Съветския съюз, въпреки всички прегръдки и целувки в устата с вождовете му, удря юмрук по масата и отсича: ние имаме собствена позиция по македонския въпрос, различна от тая на Тито, и нея не може никой да промени. С този безумно смел свой ход той разрушава геостратегическите планове на СССР и Варшавския договор за връщане на Югославия в орбитата им. И спечелва Ванчо Михайлов - известен още тогава и като агент на американското разузнаване, който след промяната на политиката на българските комунисти към Македония категорично забранява на своите печатни издания да критикуват дори с намек социалистическа България. Даже за нахлуването в Чехословакия, както ще прочете по-долу.

Защо двамата стигат дотук? Може би защото имат и общ любим учител - за това е писано - италианския държавник, историк и философ Николо Макиавели (1469-1527). "Политиката няма връзка с морала" и "Преди всичко друго имайте власт" - тези две негови откровения очевидно са крайъгълни и за бай Тодор, и за Ванчето.

Днес ви предлагаме откъси от две интервюта, както и кореспонденция от документалния двутомник с почти 2400 страници на д-р Иван Гаджев (1937-2017),  посветени на Иван Михайлов. Създателят на Института по история на българската емиграция в Северна Америка, неврокопчанинът д-р Гаджев, събира и излага в специално построена от него сграда в родния му град хиляди документи от историята на Македония.  Върху които някои днес, включително и патриотари, искат да сложат не съвсем чисти ръце.

Който пожелае, нека прочете, че е възможно в името на родината да се прегръщат и такива врагове като Живков и Ванче. 

Издържала ли е Държавна сигурност Ванче Михайлов?

Из "Коритаров Лайв", Нова телевизия, 14 март 2007 г. 

Красимир Каракачанов - лидер на ВМРО; проф. Божидар Димитров - историк; Костадин Чакъров - политически съветник на Тодор Живков

Водещ [Г. Коритаров]: Този кратък, как да кажа, встъпителен анонс, нека да го спрем за секунди, за да се върнем към фрагмента от разговора с Костадин Чакъров. Костадин Чакъров беше тук по съвсем друг повод. И изведнъж - Ванчо Михайлов.

Запис на минало предаване:

Костадин Чакъров: Ванчо Михайлов... Няма да скрия, след толкова години мога да кажа, че ДС даже му плащаше издръжка.

Водещ: На кого?

К. Чакъров: На Ванче Михайлов.

Водещ: ДС му плащала?

К. Чакъров: Да. Да. Защото той й даде много... Тя не му даваше като сътрудник. Тя го подпомагаше, защото той не беше в цветущо финансово положение, но той й даваше много ценни документи за българската история. Тя не му е давала грубо и вулгарно, едва ли не да го заведе на отчет... Просто подпомагаше го, финансово го подпомагаше.

Водещ: Колко време го е подпомагала ДС?

К. Чакъров: Ами поне пет-шест години.

Водещ: Преди да умре?

К. Чакъров: Не, от периода 1975-1981, 1982, 1983 година нататък.

Водещ: А той знаеше ли, че ДС го подпомага?

К. Чакъров: Не. Едва ли. Той беше на възраст и работеше за България...

Водещ: А как, по какъв начин са му давани парите? От хора около него?

К. Чакъров: От хора, които могат да го подпомогнат. Това не е престъпление. Те не са му давани като подкуп или като някаква такава агентурна изпълнена поръчка... Подпомаган е по хиляди начини.

Водещ: Но това е било от службите за сигурност?

К. Чакъров: Да, от службите за сигурност.

Водещ: Ама това вие със сигурност ли го знаете?

К. Чакъров: Със сигурност го знаем.

Край на записа

Водещ: Не ви ли звучи логично това, което каза господин Чакъров?

Божидар Димитров: Не, не ми звучи логично... Да не се сърди Краси, имаше и нарколаборатории... (вж. https://duma.bg/narkogangster-v-tarzhestvenata-zarya-na-treti-mart-n196147).

Водещ: И вие ли така събирате пари, господин Каракачанов?

Красимир Каракачанов: Не, не. Нека бъдем точни. Иван Михайлов е онази личност, която след 1925 г. спасява ВМРО от опитите на левицата да я превземе. Разбира се, това коства на левицата доста жертви, заради което пък ВМРО плаща след 1945 г. също с много жертви... 

Костадин Чакъров: Веднага искам да кажа изрично, беше ли Ванче Михайлов по някакъв начин свързан с българските служби директно... Не! Той беше антикомунист и просто не само антикомунист, той беше ярък антикомунист... Неговото поведение съвпада с националните интереси на България. Обикновено се вербува човек, който трябва да му се наложи някакво поведение. А неговото поведение през целия му живот съвпада по един или друг начин с националните интереси на България... Лично Живков няколко пъти съм го чувал да казва, че когато преодолеем идеологическите си противоречия и предразсъдъци, това ще бъде един българин, който ще заеме достойно място в историята. Изрично съм го чувал 2-3 пъти да го казва. 

Сега, парите. Когато казах, че издържа, аз не съм имал предвид в битов смисъл, че издържа... Защо се правеше това? Защото югославската държава, която беше по това време изключително динамична и много авторитетна държава, подпомагаше Движението за обединение на Македония. Организацията ДОМ. И тя беше много агресивна и се подпомагаше открито - финансиране, материално. Всичко се изграждаше на антибългарска основа. Това, което ние сме давали, е една милионна част от това, което уважаващата себе си югославска държава правеше за тези емигрантски колонии. И това доведе до една преоценка, че ние независимо от миналото, което е тежко и обременено ... тези хора да бъдат подпомагани. И разбира се, това се прави. А за да се прави конфиденциално, това не може да бъде възложено на ТКЗС или АПК, това си го правят специални служби...

Какъв беше интересът към него? Той имаше много голяма лична библиотека и много голяма лична документация, която за съжаление завеща на Ватикана. Една част от нея обаче той даде...

Водещ: Значи, интересът е бил към библиотеката и документацията?

К. Чакъров: Библиотеката, ами това е българската история! ...той изпадна на няколко пъти в сантиментално състояние, даде много свои лични вещи. И аз искам да попитам професор Димитров дали знае къде се съхраняват тези вещи? Една част от тях, те са символиките на ВМРО. Знае ли той къде се намират?

Б. Димитров: За съжаление не са в Националния исторически музей...

Из интервю с Вида Боева - Попова, сътрудничка  на Иван Михайлов, Банско24.ком, 8.02.2008 г.

- Опитваха ли се представители на българското комунистическо правителство да се срещат с Иван Михайлов? Костадин Чакъров твърди, че са предлагани пари от ДС.

- Те искаха, но той никога не прие такава среща. Чакъров може да има разписки, че комунистите са давали пари на български емигранти, които работят за тях. Иван Михайлов не живееше от дарения... По идея на Иван Михайлов... купуват голямо здание в Торонто и го дават под наем. Решават парите да се изпращат в Европа, като с тези пари е заплатен и Иван Михайлов. Плащаха му, за да живее. "Който работи в олтара, от олтара се храни." Неговите ръце и акъл го издържаха. Така че Чакъров не лъже, че са давали пари на някои, но не могат да покажат разписки, че са давали на Иван Михайлов.

Д-р Иван Гаджев, "Иван Михайлов - отвъд легендите", том втори "Иван Михайлов и МПО", ИК "Гутенберг", 2009 г.

Личната ми кореспонденция и контакти с Ванчо Михайлов

Още първите писма на Радко ме впечатлиха с някои тенденции в тогавашните му политически схващания:

- реактивиране на пробългарски настроения...;

- желание да бъде туширана традиционната антикомунистическа линия в "Македонска трибуна" и изявите на МПО (Македонска патриотична организация - б.а.);

- забрана за общи действия с други наши американски сдружения, особено от стара България.

В писмо от 28 юли 1969 г. по повод предстоящата 25-годишнина от идването на комунистите на власт Вождът настояваше в никакъв случай да не се говори и действа по тази тема в деня, когато са насрочили панихиди и активни действия на хората от БНФ (Българския народен фронт - б.а.). Щяло да се създаде впечатление, че това е инициатива на Иван Дочев, който е разпратил официално писмо за общи действия...

Особено интересно бе писмото му от 14 септември. Забележките започваха още от встъпителното мото... Фразата, че комунистите са клали "своите противници", трябва да стане "клаха невинни хора, както и виновни в техните си очи"... В края на писмото Михайлов искаше да му дам сведения за "млади хора там", които не одобряват меката линия на вестника спрямо комунистите и основанията им за подобни твърдения.

На 15 септември по спешност получих от римската аерогара бележка, с която не одобрява идеята ми да се публикуват данни за осъдените от Народния съд в Пиринския край... Имал си съображения за това си решение.  

Наскоро след тези събития в едно твърде луксозно за традиционната емигрантска практика издание излезе промихайловистка статия, която разчопли незаздравялата душевна рана... Вече бях събрал доказателства, че зад това странно издание стои не друг, а българските специални служби (според стария емигрант Илия Гитев списанието дори е печатано в София - б. И.Г.)... Странно бе, че сред апологетите на македонския лидер се нареди и политическият съветник на нашия посланик Жулев в САЩ.

Из Дълго писмо (21 страници) от Иван Михайлов до д-р Иван Гаджев с дата 21 август 1969 г.

ВЕСТНИКЪТ ПРАВИ МИЛИ ОЧИ НА КОМУНИСТИТЕ...

- Такава мълва ширят някои наши хора в Америка.

- Запитах двама-трима и никой не ми посочи конкретно някой пасаж от статия или статия във вестника, които да показват, че тая мълва е основателна. 

- Добър повод дава този случай, за да кажа няколко думи за между нас -  относно някои главни линии, които не бива да губим никога изпредвид. 

- ПЪРВО, нека се питаме и съвсем искрено си отговорим сами на въпроса:

а) Дали предпочитаме, за пример, една България с комунистически режим, но населена с българи, или пък друга някоя България напълно демократична, но без българи, тоест която би престанала и да се нарича България? Същото нека се постави като въпрос относно Македония и се отговори. 

Горният въпрос не значи нито на йота, че харесваме комунизма. Не! Само за повече релефност въпросът се поставя в ясна рамка, увеличен под лупа - за да се произнасяме за едната или другата алтернатива. 

б)... Ясно е, че е по-приемливо (ако няма никакъв друг избор и изход) да бъдем и комунисти, нежели да станехме всички помаци или гърци, или сърби. И комунизмът все някак един ден ще еволюира и ще стане по-търпим; докато от гърцизъм, сърбизъм, турцизъм един народ мъчно се връща назад към българизъм. 

- Когато в София ревеха в полза на "македонска народност", нашият вестник пръв атакуваше, както и в България опозиционните партии атакуваха това престъпление. 

- Но когато почнаха да се явяват знаци, че всред 8 и половина милиона български граждани... почва да се говори за българщината в Македония, нецелесъобразно е от национално гледище да се продължават със същото гръмогласие псувни против тия в София, които извършиха престъплението. То ще им се напомня, но полза няма за народа ни, ако се стреля все със същата интензивност.

- Когато видяхме, че в Югославия доста се нервират от новото поведение на Българската комунистическа партия, елементарната тактика диктуваше да намалим нашия тон, за да наблюдаваме докъде ще стигне полемиката между Белград и София... Този полезен за нас техен полемичен дует не беше полезно ние да го смущаваме. 

- Когато решиха в София да престанат да говорят на "македонски язик" по радиото - ние трябваше да се радваме. Самият този факт вече бе едно указание за всички жители в България, че Югославия върши нещо антибългарско. Но ставаше ясно това и за много хора в поробена Македония. И за света. И най-подходящото бе ние да наречем този акт позитивен от българско гледище. И така го нарекохме. Но и това не означава никакво одобряване на комунистическия режим - що се отнася до неговите безбройни безправия.

- Когато Югославия вдигна врява задето в България се празнува денят на нейното освобождение (1878 г.) и се казваше, че Санстефанският договор ознаменуваше едно освобождение на всички българи до Костур, Корча, Солун и пр.- нашият вестник не можеше да мълчи; това би значело с мълчание да взимаме страната на Белград и да подчертаваме, че тоя договор е носел поробване на някаква "македонска народност". Оттам и почнаха нашите цитати от български вестници - цитати, които изнасяха историческата истина относно нашата българщина в Македония. Ако мълчехме, враговете ни и в Америка щяха да изтълкуват това като нежелание да потвърдим тая българска национална истина. 

- При събитията в Чехия лани (1968 г. - б.а.) нямаше защо ние само да бъдем клакьори като в някой цирк. А трябваше да кажем това, което фактически никой не го каза: че чехите пискат за своята свобода, но беше време, когато начело с президента им Бенеш препоръчваха открито щото да сме подарили доброволно на Сърбия македонските области, за да се постигнело "братството между България и същата Сърбия"...

- Маловажно е, че София била насърчена от Русия да подплаши Тито и да споменава в някои моменти доста шумно за обезправените македонски българи. Горе-долу и всяка велика сила така е правила, както прави и Русия: в дадени моменти насърчи повече някой народ (според сметката си ), в друг момент пък стегне юздата. Безброй примери може да се посочат и в най-новата история на Европа, за да се види по-нагледно какво е ставало с концепцията и борбите на по-малките народи... 

Не е казано, че трябва да атакуваме само сръбските и гръцките шовинисти, нито пък да атакуваме само комунизма. Полза може да има, но загуба няма, ако повече комунистически партии в света биха писали срещу погазването на българщината от страна на титовци, за да цитираме и такива свидетелства...

- Нито една от грешките и пакостите на Русия (царска и сегашна) по отношение на Македония не бива да забравяме. Но също тъй да помним и грешките и пакостите, които ни дойдоха от западни сили - почвайки още от Берлинския конгрес. Големи са тия тефтери, ако речем да ги разтворим. 

21 август 1969 г. 

Из писмо от Иван Михайлов до Христо Анастасов с дата 22 октомври 1970 г. 

...4. Ще кажа, че който на първо място поставя СЛУЖБАТА СИ КЪМ ПОРОБЕНА МАКЕДОНИЯ, ТОЙ НЕ СЕ СПИРА ДАЛИ НЯКОИ В МИНАЛОТО СА БИЛИ ФАШИСТИ или радикали, или демократи. Виждаме как постъпват и как гледат на работите и самите държави, особено големите, когато трябва да служат на своите интереси.

Едно време царска Русия бе зле гледана от общественото мнение в света (поради полските въстания, потушени от руската армия). Но на българите не им пречеше да бъдат доволни, че руският цар ги е освободил от турско робство.