АйТи и ЕйАй не са Фейсбук хейтове, а национална сигурност

В зората на индустриалната революция лудитите чупели механизираните тъкачни машини, вярвайки, че те им отнемат работните места. Днес не сме на прага, а вече сме в  изкуствения интелект. Той отдавна е тук. А т.нар. четвърта индустриална революция поне от 20 години е факт във всекидневието ни, макар тя да не се свежда единствено до разговорите на 80-годишна прабаба в скайп или фейсбук с правнуците й в Европа, САЩ или Австралия. Нещо повече - в началото на милениума ние, хората, си харесахме технологиите и изкуствения интелект и вместо да чупим компютри, си ги купувахме с охота, колкото и скъпо да струваха, обикаляхме по компютърни клубове, за да пишем и пращаме "супербързи" писма (сега им викаме имейли/мейли), в домовете си ползвахме предплатени интернет карти, за да общуваме с близките си зад граница.
Пикът на пандемията от КОВИД-19 доказа, че съвременните хора имат нужда и от дигитализацията, за да продължат да учат и работят и дори за известно време да не загубят социалните си контакти или от домашното кресло да видят новите експозиции на Музея на изкуството „Метрополитън“ или в Лувъра. Тя помогна на лекари, помага в агробизнеса, без да замени нито доктора, нито тракториста или комбайнера. Какво да кажат счетоводителите, които допреди години работеха с елките, а днес на екселски таблици? Все по-често си купуваме това-онова "от интернет", за да спестим време от обикалянето по магазини и да сме по-дълго в парка с децата (е, стига и родителите, и децата в парка да не са забили немигащи погледи в екраните на телефони и таблети). Допреди 15 години студент по филология, за да чете в градския автобус, можеше да носи в чантата си само един том (между 520 и 600 страници!) от "Война и мир", а днес дори възрастна дама с артрит може да носи в дамската си чанта електронна книга с целия четиритомник на Лев Толстой, при това с възможност да увеличи буквите почти до 5 мм.  
В цивилизованите страни отдавна работят множество лаборатории по изкуствен интелект. Твърди се, че ЕС направо диша прахта на САЩ и Китай в това отношение.

Изкуственият интелект дотолкова е навлязъл във всекидневието ни, че най-малката беда от него са "разкрасените" от разни приложения снимки на "привлекателни" момичета в Инстаграм или в сайтове за запознанства.
Днес, тук и сега един от големите въпроси е кой е създателят на една съвременна песен, книга, архитектурен план, фотьойл или картина - човекът или изкуственият интелект? Какви са критериите, по които да ги различим? Имаме ли достатъчно познания, за да различим истинското от изкуственото? Как да се научим да го правим и възможно ли е самият ИИ (по-често го виждаме изписано като AI-б.а.) да ни помогне в усвояването на тези знания? Не по-маловажен е въпросът докъде ни помага, докъде ни пречи изкуственият интелект и доколко ограбва съзиданията ни? Доколко застрашава гражданските и човешките ни права? Доколко го допускаме в личното си пространство? Има ли професии, в които изкуственият интелект помага на работника, служителя, твореца в работния му процес по такъв начин, че да му освободи време, за да развие и осъществи идеите си, креативността и инициативността си?
Работната сила у нас намалява застрашително - от една страна, населението застарява. От друга - младите напускат страната, за да получат по-добро образование, да израснат в кариерата си, да си изградят по-добър живот. И вместо управниците да умуват как да орежат пенсиите, да не увеличават заплатите, да вдигат цените на енергоносители, да качват данъците, таксите и осигуровките, може би е разумно да помислят (заедно с бизнеса) как изкуственият интелект би помогнал липсващата работна ръка да се замени със съвременни технологии.
България все още е водещата в ИТ в Югоизточна Европа, но е на опашката в ЕС по дигитализация. И ако страната ни от 35 години е в някакъв неяснен преход, то дигитализацията и изкуственият интелект са тук отдавна, не чакат "преходът" да си извърви пътя, защото въвеждането им в крайна сметка е въпрос на национална сигурност.

В кои сфери помага най-много?

Безспорно има много дейности, в които въздействието, както и внедряването на ИИ в рутинната дейност се усеща по-бавно. Но има и немалко професии, в зависимост от вида на работата и количеството данни, където служителите, използващи изкуствен интелект, са облекчени от досадно еднообразие, което би довело дори до грешки. Например дейности, които включват използването на големи обеми данни, анализиране на информация за клиенти. Проучване на Майкрософт показва, че служителите, работещи в сферата на киберсигурността, разработването на продукти, продажбите, техническата поддръжка, маркетинга и връзките с обществеността са първите, които се убеждават в способността на AI да подобри всекидневната им работа, като намалява повтарящите се задачи, дава възможност за вземането на по-информирани и следователно по-бързи решения, както и за оригинални творчески решения.
В наши дни AI трансформира всеки аспект на бизнеса - от организационната структура до корпоративната култура. С развитието на технологиите вече не само далновидните работодатели си задават важни въпроси: как да впрегнат пълния й потенциал за повишаване на производителността? Как могат да гарантират, че AI функционира като неразделен член на техния екип, поемайки някои задачи и играейки жизненоважна роля в текущите процеси? Как могат да използват способността му да добавя стойност? Тук май не става въпрос за мнозинството български работодатели, които все се жалват, че няма работна ръка и се нуждаят от работници от трети страни, те пък като дойдат, вземат, че бягат, кой знае защо.
Неотдавна публикувано проучване на Майкрософт показва, че 75% от работещите в областта на знанието използват AI на работа днес, а 46% от потребителите са започнали да го използват отпреди шест месеца. Въвеждането на ИИ се изплаща, сочи проучването, защото 90% от анкетираните потребители твърдят, че AI им помага да спестят време, да се съсредоточат върху най-важната си работа (85%), да бъдат по-креативни (84%) и се наслаждават повече на работата си (83%). Разбира се, работодателите обикновено очакват незабавна възвращаемост на вложенията им за ИИ и 79% от запитаните шефове са съгласни, че тяхната компания трябва да приеме AI, за да остане конкурентоспособна, но 59% се тревожат до каква степен изкуственият интелект ще помогне за
повишаване на производителността.

В първата петица

са киберсигурност, продажби, бизнес развитие, маркетинг и комуникации, според проучването. Обяснението е просто: съвременните нарастващи киберзаплахи изискват постоянно внимание и бърза реакция. ИИ помага, като анализира големи обеми от данни, разпознава модели и идентифицира проблеми в реално време. Това позволява на специалистите по ИТ и киберсигурност да се съсредоточат върху планирането и по-бързото реагиране на заплахите. AI може също така да автоматизира задачи като наблюдение на заплахите и справяне с първични инциденти, като освобождава експертите за по-сложни разследвания и решения (точно като в шпионските филми, в които благодарение на уменията, познанията, подготовката си, но и с помощта на разни джаджи накрая добрите побеждават лошите).
В сферата на продажбите изграждането на силни взаимоотношения и сключването на сделки са от ключово значение за успеха. AI трансформира продажбите чрез бърз анализ на данните на клиентите и персонализиране на имейлите. Това помага на търговските представители да се съсредоточат върху ключови задачи и да отделят повече време за изгражданена взаимоотношения (в реално време и реални срещи) с потенциалните клиенти. А това подобрява цялостната удовлетвореност на клиентите. Предприятията, които са внедрили чатботове с изкуствен интелект, споделят, че се справят ефективно с рутинни запитвания, като освобождават служителите за работа по по-сложни случаи.
В областта на маркетинга и връзките с обществеността AI помага да се идентифицират нови тенденции и възможности чрез анализиране на големи обеми данни. Това може да ускори изпълнението на задачи като проверка на тенденциите в сферата на SEO оптимизацията, изготвяне на съдържание, извършване на пазарни проучвания и планиране на пускането на продукти на пазара. AI също така показва как съдържанието се приема в медиите, като спестява време и позволява на специалистите по връзки с обществеността да се съсредоточат върху творческата си работа, гарантирайки емоционална близост между крайния продукт и човешките възприятия.

Професия "Киберсигурност" влиза в специален списък

Предвижда се професионалното образование и обучение по новата професия „Киберсигурност“, редом с останалите професии от новия списък на МОН, да се осъществява от учебната 2026/2027 г. за приетите ученици в VIII клас и от януари 2026 г. за навършилите 16 г. Създаването на самостоятелна професия „Киберсигурност“ в направление „Сигурност и отбрана“ е  дългогодишна идея на Съюза за стопанска инициатива (ССИ). „Киберсигурност“ е в професионално направление "Национална и лична сигурност и защита на имуществото".

Служба за изкуствен интелект

В края на май ЕK обяви създаването на Служба за изкуствен интелект (ИИ). Тя има за цел да даде възможност за бъдещото разработване, внедряване и използване на ИИ по начин, който насърчава обществените и икономическите ползи и иновациите, като същевременно намалява рисковете. Ще играе ключова роля в прилагането на Законодателния акт за ИИ, особено по отношение на моделите на ИИ с общо предназначение.
Службата подготвя насоки за определението на системата с ИИ и за забраните, които са дължими шест месеца след влизането в сила на Законодателния акт за ИИ. Също така се готви да координира изготвянето на практически кодекси за задълженията за моделите на ИИ с общо предназначение, които трябва да бъдат изготвени 9 месеца след влизането в сила.

Нови правила в ЕС

През март Европарламентът одобри законодателния акт за изкуствения интелект, който гарантира безопасността и зачитането на основните права, като същевременно насърчава иновациите. Той има за цел да защитава основните права, демокрацията, принципите на правовата държава и екологичната устойчивост от високорисков ИИ, като същевременно насърчава иновациите и утвърждава Европа като лидер в тази област. Регламентът установява задължения за ИИ въз основа на потенциалните рискове и степента на въздействие.
Новите правила

забраняват

някои приложения с ИИ, които застрашават правата на гражданите, включително системи за биометрична категоризация, основани на чувствителни характеристики, и нецеленасочено извличане на лицеви изображения от интернет или от записи от видеонаблюдение с цел създаване на бази данни за разпознаване на лица. Ще бъдат забранени също системите за разпознаване на емоции на работното място и в училищата, за социално оценяване, прогнозиране на престъпление (въз основа на профилиране или оценка на техните характеристики), както и ИИ, който манипулира човешкото поведение или използва уязвимостта на хората.

Изключения

се допускат в областта на правоприлагането. Използването на системи за биометрична идентификация от правоприлагащите органи е забранено по принцип, освен в изчерпателно изброени и подробно определени ситуации. Системи за биометрична идентификация в реално време може да се използват само ако са спазени строги гаранции, например използването на такива системи е ограничено във времето и географския обхват и подлежи на специално предварително съдебно или административно разрешение. Те могат да се използват, например, за целенасочено търсене на изчезнало лице или предотвратяване на терористично нападение. Употребата на такива системи постфактум (употреба на системи за експост дистанционна биометрична идентификация) се счита за случай на използване на високорискови системи с ИИ, който изисква съдебно разрешение във връзка с престъпление.
Предвидени са ясни задължения и за други високорискови системи с ИИ (поради значителните им потенциални вреди за здравето, безопасността, основните права, околната среда, демокрацията и принципите на правовата държава). Примерите за високорискови приложения на ИИ включват критична инфраструктура, образование и професионално обучение, заетост, основни частни и публични услуги (напр. здравеопазване, банково дело), определени системи в областта на правоприлагането, миграцията и управлението на границите, правосъдието и демократичните процеси (напр. оказване на влияние върху изборите). Подобни системи трябва да оценяват и намаляват рисковете, да поддържат регистри за употребата.