Атанас Атанасов: Нацията тотално деградира

Атанас Атанасов е актьор на свободна практика от 2002 година. Оттогава играе в Малък градски театър "Зад канала" в постановките "Шведска защита", "Арт" и "Дама Пика", в Младежкия театър -  в "Островът на съкровищата", а в театър 199 режисира "Облогът на Паскал". Преподава и води свой клас в НАТФИЗ - първо като доцент, а от 9 години е професор.

- Как започна новият театрален сезон?
- Всеки следващ театрален сезон дава възможност за размисли за това накъде отива театралният процес; какво се случва в театъра, какви са възможностите да продължи да съществува; какво се случва в държавата; как се решават проблемите, свързани с науката, културата, образованието и пр. Мисля, че трябва по-често да си задаваме тези въпроси, за да имат бъдеще театърът и киното. И въобще духовността на нацията.
- Съгласен ли си с театралната реформа?
- С някои неща - да. Не смятам обаче, че обединяването на отделни театри и театрални трупи  ще разреши проблемите, които съществуват. И още - ако стъпим единствено върху финансовите показатели, рискуваме изкуството да се комерсиализира, което в никакъв случай не е добре. Обезличава се националната идентичност. Някак си пространствата, които би трябвало да бъдат средища на духовността, се превръщат в бордеи, където властва ниската култура. За съжаление нацията ни тотално деградира. Всяка реформа би трябвало да укрепи онова, което българинът носи като потенциал у себе си, а не да го обезличава.
Предстои да бъдат приети закони за сценичното изкуство и за киното, които с общи усилия ще бъдат коригирани и ще се мисли не единствено за приходите, а и за онези неща, които трябва да са от полза за българина. Много е сложно времето, в което живеем, и си мисля, че вече не се опираме на доброто, което сме постигнали, за да го надграждаме, а рушим всичко в името на някакви неясни цели, за да има промяна на всяка цена. А не бива!
- Ти си професор в НАТФИЗ. Как тези промени ще се отразят на бъдещите млади актьори?
- Всичко това изключително негативно рефлектира върху обучението на студентите. Зле се отразяват и финансовите проблеми на държавата... Спестява се от области, за които бюджетът е толкова малък, че всъщност нищо не пестим.
Не само демографският проблем оказва негативно влияние върху държавата, липсата на грижа за младите хора, а и това, че непрекъснато напускат страната подготвени специалисти. Няма, не се вижда светлина в тунела.
- Спомена за предстоящото приемане на закон за киното. Не го ли набутаха киното съвсем в ъгъла?
- Вероятно от желание да се измъкнем от финансовия колапс, като правим икономии на всяка цена. Твърде малко са нещата, с които вече можем да се гордеем като излезем от Калотина: киното, спорта, музиката, литературата. А ги подлагаме едва ли не на геноцид. Вече никой не вярва, че България може да се конкурира с правешките компютри, с производството на въглища, стомана, металорежещи машини, с туризма и износа на селскостопански продукти от миналото.
- Какво те амбицира в живота?
- Всяко нещо, което е в състояние да ангажира вниманието ми за определен ден, за месец, за година. Това може да бъде човек, може да бъде спектакъл, идея... На мен лично като човек ми е необходимо да бъда ангажиран с нещо, за да не плувам по течението. Вероятно идеите, които ме ангажират, са някакво бягство, но при всички случаи необходимо бягство от някого, от нещо. И ми дават самочувствието, че съм полезен за себе си и другите. А може би това е излишна илюзия, но в крайна сметка са нужни и илюзии, иначе самото съществуване става безсмислено. Всички се нуждаем от такива илюзии. Впрочем това е една от слабостите на българина - може би нацията затова е в упадък, защото ние непрекъснато сме недоволни и другият ни е крив, непрекъснато си намираме оправдания в нещо друго, което е извън нас.
- Чувствал ли си се предизвикан от нещо?
- О, да. Ако не съм предизвикан, аз предизвиквам сам съдбата, търся ситуации, които да ме предизвикат. Непрекъснато съм в движение и си намирам някаква работа, дори да съм сам. За мен движението е едно от основните неща, които човек трябва да върши в живота си.
- А когато режисираш, пътуваш ли нанякъде?
- Да, това е пътят към моите фантазии към онова, което не съм успял да видя, да изживея, да почувствам. Това е пътуване назад, връщане към онова, което съм преживял, за да го споделя с колегите си и с публиката. Естествено, че не  всичко от преживяното се разбира от публиката. Въпросът е да се стигне до съпреживяване. В този смисъл режисьорските ми занимания ме интригуват много, защото аз мога да разказвам за себе си чрез себе си, да си спомням за лошото и доброто, да фантазирам и да тълкувам живота си. Това е своеобразна индивидуална психотерапия - тя ме и лекува, тя ме и разболява. Когато спектакълът вече е готов и отивам да гледам поредното представление, вече го гледам от позицията на някакво минало. На нещо, което съм свършил.
- Не ти ли е по-интересно да режисираш, отколкото да играеш?
- Да, дотолкова, доколкото онова, което ми предлагат като роли, е връщане към познати схеми. За 30 години актьорска работа доста съм преживял и когато имам предложения, бих искал да ме провокират. А в момента работата ми като режисьор ме провокира много повече, защото се налага да мисля в много посоки. Предизвикателствата в актьорската професия като че ли са по-малко. Причините са различни - времето, в което трябва да се реализира спектакълът. Някакси актьорите в по-голяма степен вече се използват като фигури от шахматната игра. Няма време да се даде възможност на коня да си помисли, че може да бъде цар на конете.
- Иво Сиромахов провокация ли е? С него подготвяте "Българско криминале" за театъра в Стара Загора.
- Да. И тази постановка е опит да се задълбае в онази безпросветност, за която причините са различни. Анализираме в черно-бяло средата, в която живеем...


Сцена от "Шведска защита", постановка в Малък градски театър "Зад канала"
Снимки: личен архив