Църквата почита на 1 декември св. пророк Наум. Св. Филарет Милостиви

Свети пророк Наум предсказал разрушението на Ниневия като наказание за беззаконията ѝ 

Свети пророк Наум е един от дванадесетте т.нар. малки пророци, произхождал от Галилея, от село Елкоша. Основното съдържание на книгата на пророк Наум е пророчеството за падането и гибелта на Ниневия, предсказание за бедствията, които праведният Господ ще изпрати върху този град, и най-живо изображение на окончателното му и пълно разрушение. Пророк Наум предсказва разрушението на Ниневия като наказание за беззаконията й и особено за разрушението на Израилското царство и за хулата на Сенахирим срещу Йехова.
Цялата книга на свети пророк Наум представлява последователно изложение на страшното Божие решение за гибелта на Ниневия за това, че от нея произлязъл замислилият зло против Йехова (тоест Сенахирим), а на Иудейското царство се предсказва освобождение от игото на Асирия.
Следва описание на обсадата и самото разрушаване на Ниневия и накрая се обяснява, че Ниневия с пълно право е заслужила такава участ със своето идолопоклонство и особено със своите разврат и вълшебство, чрез които е поробвала народите. 
Времето на служението на пророк Наум се отнася към втората половина на царуването на Иудейския цар Езекия. За другите обстоятелства от живота на пророка не се знае нищо. Според преданието той починал на 45-годишна възраст и бил погребан в отечеството си. 

Филарет Милостиви бил богат, но раздал цялото си имущество на бедните и завършил живота си в манастир

Св. Филарет Милостиви е роден в малоазийската област Галатия, но живял в съседната Пафлагония, в селото Амния. Наследил от баща си голямо богатство, получил и богата зестра от жена си Теозва, той бил най-богатият човек в цялата област. Притежавал голям, обширен дом, ниви, лозя, пчелини, стада едър и дребен добитък, много слуги.
Обхванат от изключително милосърдие към нещастните и бедните, постепенно раздал всичко, което притежавал, докато довел семейството си до пълна нищета. Бивши негови приятели започнали да го подпомагат с подаяния, за да не гладуват жена му и децата. На укорите от страна на семейството си той отговарял, че има скрито съкровище, което, като му дойде времето, ще се открие.
И ето, заженил се император Константин Багренородни, синът на императора Лев Хазар и императрица Ирина. Според тогавашния обичай били изпратени комисии по цялата Византийска империя, за да съберат най-красивите и най-умните девойки, от които царственият кандидат ще си избере бъдещата съпруга. Изборът паднал на Мария, внучката на Филарет от сина му Йоан - рядка по красота, скромност и мъдрост девойка. Тогава цялото семейство се преселило в столицата Цариград, където получило и къщи, и състояние, далеч по-голямо от раздаденото на бедните. Но и сега, като богат дядо на царицата, Филарет поискал да му отделят от общото семейно притежание неговата част и всичко раздал на бедните. Усетил края на живота си, той се прибрал в един цариградски манастир, Радолфия, където предварително изкопал гроба си. Предал Богу дух на 90-годишна възраст.