Превръща ли се Черно море в нов фронт на войната

Юлиян Марков,
Нюз бг

Серията от удари по три танкера в Черно море - два от т.нар. сенчест флот, санкциониран за превоз на руски петрол, и един руски кораб с цивилен товар (слънчогледово олио) - поставя въпроса дали морският театър на войната вече се прехвърля от бреговете към самото море. Това развитие може да се окаже повратна точка за сигурността на корабоплаването и да има пряко отражение върху държави като България, чието единствен морски излаз е именно Черно море.
Танкерите Kairos и Virat, плаващи под флага на Гамбия, бяха поразени от морски безекипажни катери в петък и събота. Двата кораба са под санкции на ЕС и Великобритания за участие в схеми за заобикаляне на ограниченията върху руския петрол. В понеделник ударен дрон засегна и руския товарен танкер Midvolga 2, превозващ слънчогледово масло от Русия към Грузия. За първи път от месеци насам серия от последователни удари е насочена не към пристанищна инфраструктура, а към самите плавателни съдове, което бележи ясно изместване на риска.
Досега опасностите в Черно море произтичаха главно от ракетни и дронови атаки по бреговете - по пристанища, терминали и военни обекти, както и носещи се свободно мини и други взривоопасни предмети. 
Преминаването към удари срещу търговски съдове означава промяна в характера на конфликта. След първите две атаки агенция Reuters отчете повишение на военните застрахователни премии за корабите, посещаващи украински или руски пристанища: за Украйна ставките са се увеличили от 0,4% на 0,5% от стойността на кораба за седемдневен рейс, а за руски портове - от 0,6% до 0,65-0,8%. Това не е просто технически индикатор, а знак, че рискът се възприема като нарастващ от цялата международна морска индустрия, анализира Би Би Си.
За България тези промени не са абстрактни. Цялата й външнотърговска морска дейност минава през Черно море. Повишените премии означават по-скъпи курсове и по-висока цена на доставяните стоки. Ако част от корабособствениците решат да избягват западната част на морето, товарите за Варна и Бургас могат да бъдат пренасочвани към турски или гръцки пристанища, което би увеличило транспортните разходи и би ударило конкурентоспособността на българските пристанища и логистични компании.
Отделно от икономическите последици стои въпросът за безопасността на морските маршрути. Безекипажните катери и въздушните дронове силно увеличават оперативната несигурност. Военните кораби не могат да съпровождат всеки търговски съд - подобна практика би провокирала допълнителна ескалация и би превърнала Черно море в сцена на постоянни сблъсъци. Търговските съдове са далеч по-слабо защитени от военните, а атаките срещу Midvolga 2 и "гамбийските" танкери показват, че дроновете вече са способни да поразяват успешно цивилни цели на голямо разстояние от руския и украинския бряг.
В последните месеци Украйна демонстрира значително предимство в морските безпилотни технологии, но Русия ускорено развива собствените си системи. През август руски морски дрон потопи украински кораб в Дунавската делта - първият подобен случай. Ако двете страни започнат да използват дронове не само срещу военни, но и срещу търговски кораби, Черно море може да се превърне в отделен фронт с динамика, различна от сухопътната война.
За България подобен сценарий би означавал сериозни рискове. Кризата в корабоплаването лесно може да удари доставките на горива, зърно, суровини и стоки от първа необходимост. Удар върху транзитните товари би засегнал икономиката на пристанищата Варна и Бургас. А липсата на алтернативен морски маршрут поставя страната в по-уязвима позиция от държавите, които имат достъп до Средиземно море.
Ако атаките зачестят, Черно море може да стане зона на активни морски бойни действия, в която търговските кораби ще се движат под реална заплаха. Това би било нов фронт във войната - не по суша, а в ключов транспортен коридор, от който България е директно зависима.