Паметта и протестът

Всяко поколение има право на своя бунт. Но всеки бунт без памет е просто пърформанс. Политическо представление с предизвестен край. И понеже всички останали поколения са натрупали доста голям стаж по недоволните улици, може би е време да започнем да си задаваме най-главния въпрос - а какво правим след Голямото Недоволство. Кой ще е носителят на новото, различното, светлото? Защото кандидатите, които загряват край тъча, изпълват душата не просто с подозрения, а с отвращение. 
Типичен пример за това е офисната коалиция ПП-ДБ, която днес се държи като човек, смъркал кокаин. Мазното предчувствие, че историята играе за тях, се е просмукало в самодоволните им медийни участия и позиции. Вчера от коалицията излязоха с поредна позиция - не харесват ревизирания вариант на бюджета. Асен Василев се самоопиянява от собственото си меме: няма да стане по този начин. Медийните фанфари звънят, проф. Евгений Дайнов говори за революция. Въпреки че всички тези вече са били водачи на "революции" и всички знаем, че те приключват в сглобки с неприятна миризма и още по-неприятни костюмари, които са готови на всякакво морално предателство, само и само да останат на власт. Точно това ще се случи и този път. Паметта (най-верният ориентир в мъглата) сочи точно натам. Поредната политическа подмяна е на хоризонта...
Потвърждение за това можем да открием в думите на напусналия с презрение шеф на Контролния съвет на ПП Александър Русанов. В своя медийна изява той разкри, че на неговото притеснение как се върви към нова сглобка, е получил циничния отговор: "Е, та ти какво си мислиш?". Това е единственото възможно обяснение защо градската десница говори за оставка, но не и за предсрочни избори. Политическите схемаджии там вече чертаят планове как за пореден път да изперат Борисов в своята партийна месомелачка и да се коалират с него в името на "европейското бъдеще на България". Припомнете си и изтеклия запис от заседание на ПП преди две години. В него именно Асен Василев е основният идеолог на коалицията с ГЕРБ, маскирана като наставление на "посолствата". Едва ли която и да е чуждестранна мисия е замесена тук, налице е обикновена морална перверзия, която сектата би преглътнала моментално с радостно лице, все едно участва в гурме-преживяване. Не знам какво ще каже тогава GenZ. Вероятно всичко ще утихне, докато не дойде ред на следващото поколение да обвини всички преди него за трагичното състояние на държавата.
Междувременно обаче ние сме в ситуация, в която отделни партии вече предчувстват как ескалацията им носи точки. В този отбор е и Делян Пеевски с неговите митинги из цялата страна, а неговите огледални отражения от градската десница радостно очакват площадно напрежение в сряда. И двете страни се самозареждат една друга, само че това е път без изход, недостроена магистрала, която води към нищото. България отчаяно се нуждае от промяна и инстинктът на улицата тук не греши. Проблемът е, че политическите използвачи вече дебнат в мрака и от устата им капе сладострастна лига. Заради това е необходима паметта.