Завръщането на дипломацията на канонерките

Хорхе ЕЛБАУМ,
Pagina 12

Генерал-майор Смедли Бътлър от морската пехота на САЩ е един от тримата най-отличени военни лидери в историята на Съединените щати. Награден е с два Медала на честта, най-високото военно отличие за героизъм в бой. След като се пенсионира от армията през 1931 г., той публикува книга, озаглавена "Войната е изнудване". Четири години по-късно, през ноември 1935 г., "Ню Йорк Таймс" публикува статия, озаглавена "Може би бих могъл да дам на Ал Капоне малък съвет". В тази колонка Бътлър заявява: "Служих в морската пехота 30 години и четири месеца. Чувствам се сякаш бях гангстер от висока класа в служба на големите корпорации от "Уолстрийт" и техните банкери през цялото време... Накратко, бях гангстер в служба на капитализма... Бях награждаван с отличия, медали и повишения. Но, поглеждайки назад, чувствам, че бих могъл да дам на Ал Капоне някакъв съвет. Той, като гангстер, действаше в три района на един град. Аз, като морски пехотинец, действах на три континента."
Геополитиката се е утвърдила като дисциплина, чиято неразделна част е фокусът върху миналото. Нейните анализатори непрекъснато водят диалог с минали събития: имитират ги, отхвърлят ги или ги адаптират. Те винаги вземат предвид миналия опит, за да го приложат към настоящето.
Сега Съединените щати актуализират тези насоки. Те се стремят да предефинират облика на Латинска Америка и Карибите, но отказват да признаят, че регионът е претърпял дълбоки структурни промени поради относителен икономически спад. От началото на XIX век доктрината "Монро" първоначално се основава на дипломация на канонерките (военно-политическа политика, прилагана чрез използването на военноморска сила - бел. ред.), а след това на политика на "голямата тояга". Тези два подхода в крайна сметка се сливат, създавайки стратегия за национална сигурност, основана на практиката на убийство като форма на държавен тероризъм.
В продължение на два века тяхната стратегическа цел е била да контролират правителствата на региона, за да получат неограничен достъп до природните им ресурси. Сега те добавиха необходимостта да предотвратят равноправно сътрудничество със страните от БРИКС+. За да постигнат тези две цели, те трябва да потушат всякакви опити за суверенно управление, независимо дали в политиката, търговията или производството. 
Военната офанзива срещу Венецуела, потапянето на кораби в Тихоокеанския регион на Колумбия, намесата в аржентинските избори, тайните операции в Хондурас, Чили и Колумбия за насърчаване на бъдещи послушни президенти като Хавиер Милей и политически мотивираното криминализиране на популярни лидери (Фернандо Луго, Мануел Селая, Хорхе Глас, Педро Кастийо, Ево Моралес, Лула да Силва, Кристина Кирхнер, Хулио де Видо) - всичко това е част от един и същи модел на намеса в латиноамериканските дела. Това представлява груб опит за реорганизиране на региона в единна сфера на влияние, противопоставяща се на Глобалния юг, воден от Китайската народна република и Руската федерация. Пекин се превръща в основен антагонист, защото е най-продуктивният и конкурентен световен производител, докато Москва е основен антагонист, защото отказва да се подчини на 32-те държави членки на НАТО.
В този контекст случаят с Боливарска република Венецуела е ключов за офанзивата на Вашингтон. От една страна, защото петролните запаси на Каракас са на първо място в света, докато газовите му запаси са осми. Според Администрацията за енергийна информация Съединените щати разполагат с достатъчни газови запаси, за да им стигнат за 12 години при сегашните годишни темпове на потребление. Друг фактор, подхранващ психологическата война и военната демонстрация на сила, е опасният пример на чавизма, в който суверенитетът се защитава от Боливарските въоръжени сили, които остават верни на антиимпериалистическия курс на Уго Чавес. Третият елемент са задълбочаващите се отношения на Каракас с БРИКС+, което изключва Вашингтон като потенциален партньор за Венецуела както сега, така и в бъдеще. За да гарантират политически контрол и достъп до ресурсите на Каракас, САЩ настояват за краха на чавизма, тъй като той се е превърнал във фар за суверенитет за цяла Латинска Америка.
Претекстът за войната срещу наркотероризма прикрива намерението за постигане на смяна на режима. За да постигне това, Белият дом обмисля редица варианти, основани на принципите на психологическата война и подкрепени от демонстрация на военноморска мощ, показвана всекидневно при атаки срещу невъоръжени кораби. Този парад на военна мощ включва заплашителното позициониране на самолетоносача "Джералд Р. Форд", смятан за най-мощния в света, но използването му едва ли ще бъде полезно за противодействие на потенциални наркотрафиканти, действащи на изток и запад от Панама. Ежедневното медийно отразяване на бомбардировките има за цел постепенно да направи милитаризацията да изглежда приемлива и естествена.
На фона на разполагането на военни сили, Марко Рубио предлага седем варианта за по-нататъшни действия:
1. Организиране на вътрешен държавен преврат, подтикнат и финансиран от тайните операции на ЦРУ, одобрени от Тръмп преди месец;
2. Създаване на ситуация на вътрешни социални вълнения, която би позволила хуманитарна военна намеса;
3. Опит за покушение срещу президента Николас Мадуро или някой от висшето командване на Боливарските въоръжени сили, за да се използва вакуумът във властта;
4. Опит за отвличане на някои от тези служители, използвайки Делта Форс на армията или SEAL Team 6 на американския флот;
5. Ракетни удари срещу стратегически и военни цели, подобни на тези, извършени срещу Иран миналия юни;
6. Ограничено нахлуване, насочено към завземане на нефтени находища, летища или радарни станции, както в случаите с Либия и Сирия;
7. Пълномащабно нахлуване, изискващо над 150 000 американски войници, би довело до продължителен конфликт на близо милион квадратни километра, водещ до борба за влияние, активна съпротива в Латинска Америка и непредсказуеми глобални последици.
Предложеният от Рубио план за действие също така пропуска анализ на възможностите на боливарските сили, особено на тези, известни като "продължителна народна съпротива и настъпателни военни и полицейски сили", които биха могли да бъдат разположени като мрежа от двадесет хиляди бойни позиции, разположени в цяла Венецуела. Преди повече от три десетилетия Ноам Чомски пише: "...Единственият начин Съединените щати да атакуват далеч по-слаб противник, е да започнат мащабна пропагандна кампания, представяйки го като абсолютно зло, дори заплаха за собственото ни съществуване." Той визира Ирак, но според имперската логика имената на държавите могат да бъдат променяни.

Си Ен Ен: Свалянето на Мадуро ще обвърже САЩ за години

Операция за смяна на режима във Венецуела, подкрепена от САЩ, би хвърлила латиноамериканската страна в хаос или би принудила Вашингтон към многогодишна борба за поддържане на ново правителство, коментира телевизия Си Ен Ен, цитирана от българското електронно издание "19 минути".
Ако президентът Доналд Тръмп все пак избере да отстрани насилствено Мадуро, САЩ ще се изправят пред "раздробена опозиция и армия, готова за партизанска война", както и вероятна "политическа реакция у дома" заради нарушаване на обещанията на Тръмп да избягва нови чуждестранни конфликти, твърди Си Ен Ен.
Ястребите във външната политика - включително Елиът Ейбрамс, ветеран и републикански служител по човешките права, който отдавна подкрепя диктатори, съюзени със САЩ в Латинска Америка - твърдят, че авторитетът на Вашингтон е заложен на карта.
"Тръмп нарича Мадуро наркотерорист и наркотрафикант и е събрал огромна армадa", казва Ейбрамс пред Си Ен Ен. "Ако се откаже сега и Мадуро оцелее, отпадат всички приказки за "новата доктрина "Монро" и идеята, че сме върховни в собственото си полукълбо."
Според Си Ен Ен някои републиканци се опасяват, че груба намеса във Венецуела би отчуждила избирателите. "Американците не са гласували за Тръмп, за да вкара САЩ в продължителен конфликт в Латинска Америка", казва пред Си Ен Ен служител от Републиканската партия в Конгреса.