Стихотворения от ПЕТЯ ПЕЙЧЕВА

30 гроша

Ограждам се с пресипнало мълчание,
отвързани са всички зли езици
и ръфат с настървено отчаяние
изплъзващи им се амбиции.

Сред лая чезнат образ и подобие,
едва скимти човешката ни същност,
объркана от разните породи,
в които постепенно се превръща.

Дресирани мечти за бучка захар,
животът е отпуснат на каишка,
а свободата отдалече маха,
но кой ще чуе нейната въздишка...

Заместено е златното мълчание
с дрънчене на пари, обиди, пошлост,
надвикването няма въздържание,
наддаването пак е 30 гроша.


Гласове

Накрая оглушахме - ден след ден,
от глашатаи на лъжите,
преди да можем врявата да спрем
и тъпаните на хвалбите.

Надвикват се фалшиви гласове,
с опасна сила се разрастват,
креслива глупост вече векове
нахално под носа ни властва.

Но истините имат друг език,
със вътрешния глас са смели,
ако не чуваме и този вик,
наистина сме оглушели.


Еднопосочен билет

Тръгни, животът никого не чака
и срокът на билета ни тече,
посоката не винаги е пряка,
застоят със инерция влече.

Не спирай, само пътят ще бележи,
че някога сме минали оттук.
Когато свършат нашите копнежи,
какви следи оставяме за друг?

Върви, съдбата смелите обича,
дори със риск и в неизвестността,
те на живот отново се обричат,
докрай готови да го продължат.

Пропуснатото в сънища ни буди,
защото няма връщане назад.
И по-добре напред да се изгубим
с еднопосочния билет в света.