Когато всеки говори, но никой не слуша

Николай Райчев 

Миналата седмица гледах как двама души спорят за войната в коментарите под рецепта за баница, а под снимка на точени кори се разгоря битка на живот и смърт между "умнокрасивите" и "копейките". Четиристотин коментара по-късно никой не беше променил мнението си, но всички бяха сигурни, че са спечелили. 
Седите на семеен обяд, вуйчо ви започва да обяснява как Бил Гейтс ни е чипирал с ваксините. Леля ви контрира с пламенна реч за руските тролове. Баща ви мърмори нещо за "тъпите млади". Майка ви се опитва да смени темата с баницата.
Всеки говори, никой не слуша. 
Диалогът е театър. Вие не разговаряте, а чакате реда си да говорите. Слушате другите само за да намерите пукнатина в аргумента им, през която да забиете собственото си его.
"Трябва да водим диалог!" - казва всеки, когато иска другите да млъкнат и да го слушат. 
Спомнете си последния "дебат" в коментарите. Написахте ли нещо с искрено намерение да разберете другата гледна точка? Или просто търсехте начин да докажете колко грешат? Бъдете честни. Никой не ви гледа.
Аз ще ви спестя срама - всички го правим. Четем, за да намерим слабото място. Слушаме, за да подготвим контрааргумента. 
Наричаме го "диалог", но е монолог с публика. Като онези старци в парка, които говорят на гълъбите, само че гълъбите поне не отговарят с обиди. Във Facebook коментарите всеки играе едновременно Хамлет и публиката на собствената си драма.
Херман Гьоринг, човек с опит в манипулирането на маси, го е казал много ясно на процеса в Нюрнберг: "Народът винаги може да бъде накаран да следва лидерите. Просто им кажи, че са нападнати и обвини пацифистите в липса на патриотизъм." Формулата работи безотказно от каменната ера до днес.
Психолозите от MIT проследили 126 000 разговора в Twitter и открили, че в 94% от случаите хората влизат в дискусия с вече формирано мнение и излизат със същото, само че още по-радикализирано. Това не е диалог, а мастурбация на егото в публично пространство.
Помните ли последния път, когато някой написа "Знаеш ли, прав си, не бях помислил за това"? Не помните, защото не се е случвало. 
Дори Сократ е разпитвал хората, докато не ги накара да изглеждат като идиоти. 

***********

Невролозите от Университетския колеж в Лондон сканирали мозъци на хора, гледащи политически новини. Когато виждат нещо, потвърждаващо убежденията им, мозъкът отделя допамин - същото вещество, което ни награждава за секс, храна и кокаин. Когато виждат противоположно мнение, се активира амигдалата - зоната на страха и агресията.
Омразата не е емоция, а зависимост, и като всяка зависимост я отричаме, докато ни унищожава.
Фейсбук печели 40 долара от всеки потребител годишно, като ви кара да стоите залепени за екрана. Гневът държи вниманието 2.4 пъти по-дълго от радостта. 
Математиката е проста, колкото повече се карате, толкова повече печелят. Вие получавате инфаркт, Зукърбърг получава нова яхта.
Можете ли да спрете да проверявате социалните мрежи за седмица. Не можете, нали? Знам, защото и аз не мога.
Не става дума за слаба воля, а за неврохимия. Всеки лайк е микродоза допамин. Всеки гневен коментар е още по-силна доза. Мозъкът не прави разлика между това да спечелите спор във Facebook и да убиете мамут. И в двата случая получавате награда!
Само че мамутът поне е служел да нахрани племето. Facebook спора храни само егото ви и банковите сметки на Марк Зукърбърг.
Алгоритъмът знае това по-добре от вас. Той ви изучава като лабораторен плъх. Кое ви кара да кликате? Кое ви задържа на платформата? Не са котенцата, а гневът и страхът, те са кралете на engagement-а.
Затова виждате все повече неща, които ви дразнят. Не е конспирация, а бизнес модел. Вие сте продуктът, гневът ви е суровината, рекламодателите са клиентите. Капитализъм в най-чистата му форма.

**********

COVID не създаде нищо ново. 
Маските станаха политически символ. Науката - въпрос на вяра. Всичко стана повод за разделение, защото разделението вече беше там, просто търсеше повод да се прояви и го намери. Първо се разделихме на отговорни и безотговорни. После на овце и будни. После на фашисти и комунисти (отново). 
Пандемията ни даде това, от което се нуждаехме - легитимен повод да мразим открито. Можеше да наречеш другите "убийци на баби" или "роби на системата" и да се чувстваш морално превъзходен.
После дойде войната. Нова възможност за разделение! Този път на русофили и русофоби, или путинисти и натовци. 
Забележете модела - винаги има две страни. Само две. Нюансът е предателство, или си с нас, или си с тях. Tertium non datur.
И отново всички са експерти. По епидемиология вчера, по геополитика днес. Google University раздава дипломи на поразия. Пет минути четене на "алтернативни" сайтове и готово - знаете повече от хората, учили това цял живот.

***********

Политиците са открили същата формула отдавна. Бойко Борисов не управляваше, а режисираше риалити. Костадинов не предлага решения, а продава гняв на разочарованите. Кирил Петков обещаваше промяна, но единствената промяна беше в цвета на лъжите.
Те не са проблемът, ние сме болестта.
Даваме им власт заради разделението. Искаме лидери, които мразят същите хора като нас. Гласуваме не ЗА нещо, а ПРОТИВ някого. Демокрацията се превърна в организирана вендета.
Българинът обвинява Брюксел за всичко, докато чака еврофондовете. Французинът протестира срещу системата, която му дава 35-часова работна седмица и 5 седмици платен отпуск. Всички са жертви на конспирация, никой не е отговорен за нищо.
Удобството на конспирацията. "Те" ни манипулират. "Те" контролират медиите. "Те" дърпат конците. Кои са "те"? Зависи кого мразиш - Сорос, Гейтс, Путин, илюминатите, евреите, масоните, извънземните. Списъкът е безкраен, защото нуждата е ненаситна.
Ако някой контролира хаоса, значи има ред, макар и зъл. Алтернативата, че никой не контролира нищо и всички импровизираме в космическа безсмислица - е прекалено ужасяваща.
Ваксърите и антиваксърите воюваха три години за игли и маски, докато корпорациите удвоиха печалбите си от пандемията. Русофилите и русофобите спорят за Путин, докато собствените ни политици ни обират.
Ние обичаме разделението, то ни дава идентичност в свят, където сме заменими. Враговете ни правят специални. Без "тях", ние сме никои.
"Но те ни разделят нарочно!" - казвате вие. Да, "те". Винаги има "те". Елитът, Дълбоката държава, Новият световен ред, Рептилите. Имената се менят, функцията остава.
Каква истина? Че никой не контролира нищо, че живеем в хаос, маскиран като цивилизация, че политиците са също толкова объркани колкото вас, само че с по-скъпи костюми.
Йордан Радичков написа: "Българинът обича да се оплаква, но мрази промяната." Не само българинът. Оплакваме се от разделението, докато усърдно копаем окопите.

************

Няма катарзис в тази история. Няма мъдрост, която да ни спаси, нито технологично решение за биологичен проблем, стар колкото вида ни.
Утре ще отворите Facebook, ще видите мнение, с което не сте съгласни и ще напишете коментар, убедени че ТОЗИ път, ще промените нечие мнение. Няма да го промените. Но ще получите вашата доза допамин и денят ще мине.
Това не е трагедия. Трагедията изисква падение от високо. Ние никога не сме били високо, винаги сме били тук, в калта, хвърляйки кал един по друг и наричайки го дебат.
Добре дошли в демокрацията на омразата. 

************

Най-забавното е, че всички се оплакват от разделението. Всеки иска единство, стига другите да се съгласят с него, разбира се.
"Диалог" означава другите да ме изслушат.
"Единство" означава всички да мислят като мен.
Мозъкът е невероятна машина за самозаблуда. 
В крайна сметка, всичко се свежда до 200 000 годишен стар ДНК код, който още върви в главите ни. Племето срещу другите. Ние срещу тях. 
Можете да го наречете с модерни имена - политическа поляризация, социални балончета, ехо камери, но е същата стара песен - маймуните защитават територията си.
Само че сега територията е идеологическа. Границите са виртуални. Войните са в коментарите, но емоциите са същите. Страх. Гняв. Омраза. Племенна гордост.
Цивилизацията е тънък лак върху примата. 
Проблемът не е в системата. Проблемът сме ние. Системата просто ни дава това, което искаме, а ние искаме да мразим. Искаме врагове и да се чувстваме превъзходни.

***********

И ето ви, седите, четете този текст и си мислите: "Да, точно така е! Другите наистина са идиоти!"
Пропуснахте, че вие сте "другите" за някого. Вие сте идиотът в нечий Facebook feed. Вие сте врагът в нечие племе.
Всички сме сигурни, че стоим от правилната страна на историята.
Няма правилна страна. Има само маймуни, които хвърлят дигитални изпражнения една по друга, но поне имаме WiFi и безплатен допамин.
Това сме ние. Това е човешката природа в ерата на социалните мрежи. Примати с iPhone, убедени, че мненията им имат значение в безразличната вселена.
Добре дошли в племето на циниците. Ние също мразим всички останали.

Фейсбук