Църквата почита на 3 декември св. прор. Софония. Св. свщмчк Теодор, архиеп. Александрийски

Софония бил един от дванадесетте малки пророци

Свети пророк Софония (635-605 г. пр.Хр.), един от дванадесетте малки пророци, син на Хусия, внук на Годолия, правнук на Амория и праправнук на Езекия, произхождал, според преданието, от Симеоновото коляно, от планинската страна Сарават или Варата. Той бил от знатен род и живял при иудейския цар Иосия, син на Амон, повече от 600 години преди пришествието на нашия Господ Иисус Христос на земята. По негово време благочестивият цар Иосия, грижейки се усърдно за възстановяване на истинното богопочитане, почти забравено от иудеите, изкоренявал идолопоклонството сред народа си. Той възстановил в предишното му величие Соломоновия храм, който бил достигнал до пълен упадък, разрушил езическите жертвеници, умъртвил идолските жреци и заповядал на всички строго да спазват Мойсеевия закон. Иудеите, поради страх от царската власт, престанали открито да служат на идолите, но в сърцето си таели привързаност към езическото нечестие. Сред такова нечестие и езическа тъмнина свети Софония сияел с благочестие като светла звезда в нощта. Като истински израилтянин, той дълбоко скърбял за нечестието на своя народ, а като страж Господен и съзерцател на тайните Божии, чист по ум и сърце, горещо се молел за обръщането на своите сънародници към пътя на истината и спасението им от погибелта. И ето, като отговор на тази молитва, "слово Господне, което биде към Софония", Бог, виждащ човешките сърца, го избрал за Свой пророк и му заповядал да възвести на иудеите страшните наказания, които ги очаквали за тяхното нечестие и служене на лъжливи богове. Изпълнявайки Господнята заповед, той тръгнал по иудейските градове и села и навсякъде подбуждал народа към изправяне и покаяние. Той починал в очакване на всеобщото възкресение и според преданието бил погребан в своя дом.

Свещеномъченик Теодор бил посечен с меч заради пламенните си проповеди

Свещеномъченик Теодор, архиепископ Александрийски (606 г.), е роден в Египет, в Александрия. Този град се прославил във Вселенската Църква с много мъченици и изповедници: от светия евангелист Марк, първомъченик Александрийски, до свети Атанасий Велики, стълп и изповедник на Православието. За съжаление, в историческите записи не са достигнали до нас точни данни за живота и подвизите на светия епископ Теодор, но Църквата Христова през всичките години е пазила името на свещеномъченика в своите диптихи.
Пламенен проповедник, силен в словото и църковните дела, епископ Теодор предизвиквал яростна ненавист у буйните александрийски езичници. По време на една негова проповед езичниците го наобиколили и задържали. Той не се съпротивлявал. Те се нахвърлили върху него, сложили на главата му трънен венец и с хули и подигравки го разкарвали по улиците на града. Завели го до брега на морето и го хвърлили от скалите. Но се извил вятър и вълните го изнесли невредим на брега. Победените езичници отвели светията при управителя на града, който заповядал да го подложат на жестоки изтезания. Но той не промълвил нито дума, освен молитви към Господа. Тогава го предали на римските воини, които го умъртвили като апостол Павел - чрез посичане с меч.