Дарения за милионер, с усещане, че така се бори мафията

Виктория ГЕОРГИЕВА,
Флагман

Очаквано, след като делото беше преместено от София, Окръжният съд във Варна реши да пусне под гаранция от 200 000 лв. варненския кмет Благомир Коцев, който остана в ареста близо 5 месеца. Той беше задържан и обвинен за корупция в началото на юли, а в този период 6 поредни съдебни състава му отказваха по-лека мярка за неотклонение. 
От "задържане под стража" до "подписка" се стигна, след като защитата акцентира и на лични причини - съпругата на Коцев Камелия трябвало да постъпи за лечение в клиника в Германия на 10 декември поради тежко заболяване (не беше уточнено какво, не стана ясно дали и въобще предоставени ли са документи), а той е единственият, който може да се грижи за децата им.

Гаранцията

Въпреки че защитата, ръководена от адвокат Ина Лулчева, настоя за по-лека мярка – подписка или домашен арест, съдът постанови парична гаранция. Отваряме скоба. Няма как да пропуснем чии интереси защитава през годините Лулчева и колко са тези, които могат да си позволят нейните услуги. Убитият Алексей Петров, Огнян Донев, Евелин Банев - Брендо, Христо Ковачки, Маринела Арабаджиева, Пламен Бобоков... А преди години, същата, в изказване насочено срещу съществуването на специализирания съд (който беше закрит през 2022 г. и чиито дела бяха насочени именно срещу редица олигарси, част от които клиенти на адвокатката), попита: "Има ли криминологични данни, че у нас има такава организирана престъпност, заради която трябва да има специализиран съд?" Коментарът е излишен...
Въпросната гаранция от 200 000 лв. разбуни духовете, което доведе и до мигновени дарителски кампании, инициирани от депутата от ДБ-ПП Манол Пейков и от актьора Филип Буков, набрали за часове необходимата сума. Чрез кампаниите, обявени от двамата, по последна информация, са събрани над 240 000 лева само за 5 часа. Не може да не отчетем бързата реакция и сплотеността, която се демонстрира. Но извън този прочит няма как да не направят впечатление няколко други неща.
Благомир Коцев е заможен, даже милионер. Семейството му държи почти цялата Морска градина - ресторант, хотел клуб, незаконни паркинги. Много от тези площи се ползват, без да се плаща наем към Община Варна - много преди той да стане кмет. 
Паралелно с тази наистина мигновена кампания, постоянно, и с много по-трудно и бавно събиране на подобни суми, има благотворителни кампании за тежко болни, умиращи деца, за наистина спешно нуждаещи се от средства, за да оживеят. И които средства те наистина нямат. Най-сериозната критика за всички, които дадоха парите за гаранция на Коцев, дойде заради баща му - Рубин.

Той е един от най-богатите варненци 

който заедно със съдружника си Чавдар Ангелов стават много бързо милионери по време на прехода, който ги заварва на високи позиции във външнотърговското дружество „Енергоимпекс“, част от Министерството на енергетиката в социалистическа България. Същото дружество е под пряко подчинение на тайните служби като РУМНО (военното разузнаване). Излишно е да споменаваме, че до такива фирми, особено до властовите позиции, достъп имаха шепа внимателно подбрани лица - всички част от репресивния апарат преди 90-та. 
Връзките с режима преди 90-те се монетизират отлично още в първите години на демокрацията. Различни медийни разследвания през годините разкриват, че произходът на средствата на семейство Коцеви е всичко друго, но не и случаен или честен. След промените Коцев е съсобственик на фирмата "Ахилеос Маритайм Ентърпрайз" ООД, която е корабен оператор: превозва въглища (основно от Украйна и Русия). Преди години е отвлечен, поискан е и откуп от 2 000 000 долара (според медийни публикации по онова време), а според различни източници това е пряко свързано с потъването край Босфора на един от корабите, които има - „Хера“ (говори се, че неофициалният му товар е бил оръжие).
Резонно, тази напълно достъпна информация доведе до реакции и коментари от типа: „Наистина ли събирате пари за милионер, син на мултимилионер от прехода?“, „Наистина ли подкрепяте син на бивш агент на РУМНО, натрупал милионите си с измами и на гърба на всички нас?“ и т.н. 

Ответният отговор, макар и логичен 

и много патетичен („Не е важно кой е и дали е милионер, заедно ще победим мафията“), не дава отговор на въпроса това ли са новите лица, това ли е промяната, това ли е алтернативата - деца на бивши партийни величия или на хора, били част от репресивния апарат на режима преди 90-те.
Днес (б. а., неделя) бившият служител на общината във Варна - Биляна Якова, е сезирала Прокуратурата, ДАНС, НАП, Антикорупционната комисия и Комисията по финансов надзор. Според нея сумата от 200 000 лв. е постъпила неправомерно във фондация "Манол Пейков и приятели", която е създадена за благотворителност или социално-обществена кауза. Якова твърди, че събирането на пари за освобождаване на арестант, който обаче е политик, не покрива изискванията, поради което е сезирала компетентните органи.
В профила си в социалната мрежа Фейсбук тя напомня и че съдът не връща парите на дарителите, а на обвиняемия. Това, според нея, е скандално, при положение, че Коцев е длъжник на общината с над 400 000 лв., плюс лихви за наем за ползване на обществени площи за частна изгода. И въпреки съдебното решение, той не е започнал плащане.“VIP спонсор на корупция и принуда, човек, който управлява от ареста и едновременно е длъжник на града“, пише Коцева.
Макар коментарът й да беше окачествен като акция на противниците на кмета, чиято поръчка Коцева изпълнява, осъдителното решение за дължимата сума от почти половин милион лева е факт, факт е и семейната история на кмета - бащата, обвързаността му с бившия режим, съмнителното забогатяване, милионите, натрупани по различни схеми.
Даренията, разбира се, са напълно доброволен акт. Всеки може сам да реши къде и за какво да даде парите си. В контекста и на все още продължаващата сага с Коцев, която включва редица политически и партийни интереси, дългият му и необоснован според редица престой в ареста, съмнителните обвинения - според същите хора, твърденията, че това е целенасочена кампания срещу него, защото е настъпил нечии интереси, и т.н., актът на дарението и бързината, с която редица се обединиха, не акцентира върху парите, а върху това, че хората са се обединили заради репресията, упражнявана срещу Коцев. 
Но ако погледнем 

отвъд тясно партийните интереси и зависимостите 

няма как - от морален аспект, да не обърнем внимание, че усещането за това, че общественият фокус и състрадание се насочват не към нуждаещите се, е обективно. Да се дарява на човек, който е от богато и влиятелно семейство, докато някои не могат да си позволят лечение за децата си, не е най-благородното начинание. И това не е толкова критика, насочена към дарителите, а морален въпрос, който засяга всички. Ако наистина сме морални, общественото внимание и подкрепа - на първо място, трябва да отиват първо към най-нуждаещите се, не към хората с възможности, били те и с нашите политически възгледи.
В контекста и на семейната история, на натрупаното по съмнителен начин богатство, усещането, че една каста е привилегирована, за сметка на трагедиите на десетки семейства - тежко болни деца, стотици кампании за операции в чужбина и прочее, чувството за морално изкривяване се усилва неимоверно. Похвално е, че хора, които виждат у Коцев не просто политик, а репресиран, жертва, съпруг, баща, се мобилизират и за часове събират огромна сума. Но няма как, ако наистина сме хора, да не помислим на първо място за тези в огромна нужда, зад които не стоят обществена подкрепа, приятели политици, поддръжници. За тези, чието медийно отразяване често се свежда до лаконичното - събират пари за животоспасяваща операция на бебе; спешна кампания за операция на детенце; дарете, ако можете... 
Даренията, макар и наистина напълно доброволни, не са морално неутрални. Парадоксът, че бедните и неизвестни хора трябва да минават през процедури, документална бумащина, докато времето им изтича, а накрая не е сигурно дали вече няма да е безвъзвратно късно, на фона на това, че публичните личности, особено политическите обвързаните, могат за няколко часа да съберат дори милиони в тяхна подкрепа, без въобще да се нуждаят от тези средства, е крайно болезнен. Говорим за изкривен морал, който не може да бъде оправдан с никакви партийни емоции или усещане, че така се бори мафията.