Законът на джунглата

Ина МИХАЙЛОВА

Като че ли сме обречени около големи празници да ни се случват големи и страшни неща. И този път не ни подмина злата участ. Преди Коледа 4-годишно дете в Хасково бе пребито до смърт от втория си баща - пиян и дрогиран. В първия ден на новата година 59-годишен мъж стана жертва на четири деца (на 15, 16, 17 и 10 години). Заради половинка ракия. Тъжни, съкрушаващи, отвратителни, зловещи истории. Нечовешки.

Пастрокът не за първи път прекрачвал линията на закона. Невръстните престъпници също били известни на органите на реда с предишни кражби. И в двата случая явно става въпрос за престъпления. Очевидно извършени без страх от последствията. Без страх от закона. И без страх от наказание.

Подобни престъпления обичайно предизвикват спорове - за лошите закони, за баланса между тежестта на наказанието и на стореното, за необходимостта от по-сурови или по-меки мерки спрямо подрастващите. Наслушали сме се на политически и прокурорски пиари, на обяснения за превъзпитанието.

Мислите ли, че има шанс извършители, които виреят в среда на невъзпитание и никога не са били възпитани, да бъдат превъзпитани? Как точно няколко години лишаване от свобода изкореняват заложената нечовешка склонност да риташ, удряш, душиш и убиваш? Особено когато тези хора са затворени в среда, в която насилието, унижението, тормозът, животинските пориви са всекидневие. И не само не избледняват и не се превъзпитават, а се засилват и избуяват. Казусите са сложни. И не, не можем да намерим тук и сега решение. 

В едни други времена при подобни случаи щяхме да говорим за бесило и за разстрел. "Зрелостта" на обществото, за добро или за лошо, промени тези представи.

Едно обаче е ясно. За да се случват такива убийства, очевидно липсва страх от закона. И очевидно отдавна не живеем сред Хора, а в условията и по закона на джунглата. А не на хартия. Там, където някои решават, че другите и техните животи им принадлежат.  

И този разговор явно ще го водим дълго. И много пъти. След всяко подобно жестоко престъпление. Да не се заблуждаваме - такова ще има. Защото никой не прави нищо, за да спре маргинализацията в обществото. А и заради липсата на страх от последствията.