В подножието на хуманизма

Всички знаем, че човешкият живот не е празник, а едно мъчително изпитание. Това ни го напомня твърде талантливо, с ярки художествени постижения, най-значимата част от участващите в конкурсната програма на 34-тия фестивал на българския игрален филм "Златна роза" (19-25 септември) във Варна. 34 нови произведения, от които 12 пълнометражни и 22 късометражни, показват, че светлинката в тунела проблясва вече едва-едва. Тя разчита предимно на някаква бъдеща трансформация у героите. Сумракът (който отбелязвахме досега) вече преминава в мрак. Гоголевият "малък човек" се гърчи на екрана, притискан отвсякъде - от всички съществуващи в държавата ни институции с техните представители, отнемащи правото му не само да пътува в превозни средства в един свят, в който спазването на правилата само по себе си е недоразумение ("На червено" на Тома Вашаров), но и да извършва някакво Добро - то винаги е наказано ("Слава" на Петър Вълчанов и Кристина Грозева). И така в съзнанието на зрителя остава ярък и релефен образ на нашия средностатистически съвременник, който се опитва да оцелее под тежестта на непосилното битие - не в посока, а въпреки своето съществуване. Нископлатен, обругаван и отчаян, той се старае с всички позволени и непозволени средства да се крепи върху земята на собствената си родина, потискайки човешкото у себе си. Мощта на обществено-политическата система е в състояние да смаже копнежа към справедливост и добродетел и у най-честния човек.
"Търся на екрана светлината в един много тънък лъч", отбеляза на сцената на тържественото закриване на фестивала удивително зрялата (за дебютантка) Ралица Петрова, сценаристка и режисьорка на удостоената тук с пет награди (голямата "Златна роза" за най-добър пълнометражен филм, приза за режисура, за операторско майсторство и за двете актьорски изпълнения), последвали четири авторитетни отличия в Локарно, две в Сараево и едно в Батуми, апокалиптична творба "Безбог".
"Може би нашият герой Христо ще намери смисъл на живота си, макар че цената на "нормалното" съществуване е твърде висока за него, надява се Тодор Мацанов - единият от двамата режисьори на едноименното произведение (най-мрачното, където ситуацията и героите допират до оголената екзистенция), завоювало наградата за най-добър дебют в пълнометражното кино (другият е Григор Лефтеров, автор на сценария). С този филм искахме да тревожим, а не да забавляваме..."
"Добре, че финалът на завършената сатира "Слава" спира пред "замаха на Франкенщайн", шегува се "злокобно" явно ерудиран зрител по повод железния прът, с който е на път да раздаде справедливост главният герой Кантонерът (в дълбоко психологическото превъплъщение на Стефан Денолюбов). Тази творба, наградена за сценария на Кристина Грозева, Петър Вълчанов и Дечо Таралежков, е изстрел в слепоочието на съвременния "морал"...
Извинявам се на читателите за този твърде "черен" увод, но мисля и по-нататък да продължа в този дух. Пък и никой не е длъжен да дочита статията ми. Има и по-весели занимания...
Налице обаче е един твърде значим феномен в българското кино: младите творци се втурват, при това - подготвени, към сложни и отговорни екзистенциални, обществено значими сюжети и герои. Често изборът на персонажите е резултат от доста дълъг кастинг като този в "Христо", където двете момчета в главните роли са подбрани след многобройни интервюта с бездомници, скитащи по улиците. Централната роля на медицинската сестра Гана от "Безбог" режисьорката Ралица Петрова поверява рисково на аматьор - младата поетеса Ирена Иванова, която впоследствие спечелва наградата за най-добро изпълнение на женска роля както в Локарно и Сараево, така и тук. Известно ми е, че за актьора Стефан Денолюбов режисьорите П. Вълчанов и Кр. Грозева са се "сражавали" цяла година. Всъщност наистина малцина са онези, които биха се съгласили да хвърлят толкова усилия за такава "кървава" роля! Искам да подчертая изключителността на тези интерпретации на уникални образи в нискобюджетни продукции, стремящи се към максимална автентичност. Образи на реални герои, които не могат да намерят смисъл и опора в съвременния живот. А те са твърде много... Младите автори на споменатите пълнометражни произведения с упорита настойчивост, суров и безкомпромисен реализъм и психологическа дълбочина изследват дъното на битието, без да се срамуват или гнусят от него. Нещо повече: успяват да избегнат риска от удавяне. Става дума за унижените и оскърбените край нас, които всеки ден се правим, че не забелязваме. Но това не задрасква тяхното съществуване!
Вероятно като контрапункт на цялостната тягостна атмосфера, а може би и като "отмъщение", варненската публика даде своята награда на единствената в последно време ярка и пълнокръвна българска комедия "Летовници" на Ивайло Пенчев. На тази творба обърнах необходимото внимание в моята статия "Без лудост няма любов", публикувана в ДУМА на 7 септември т.г.
Очевидни бяха успехите на младите и в късометражната игрална програма. Те също затрудниха журито в течение на 1647 минути. Тук обаче с награди за специални постижения бяха отличени по-светли и приятни за гледане творби: "На червено" (на режисьора Тома Вашаров и оператора Мартин Балкански), напомняща абсурдната атмосфера в "Преброяването на дивите зайци" на Едуард Захариев (1973); "Капия" на Елена Тончева (продукция на НАТФИЗ), с участието на Иван Бърнев и Илка Зафирова; и "Преди да заспя" на Николай Тодоров, по лична, явно преживяна история. С голямата награда "Златна роза" в този конкурс бе удостоена 25-минутната новела "Куче", за деликатния разказ, в който размисълът протича отвъд събитията и думите. Случайната среща между млад мъж и зряла жена, без очаквания от зрителя тривиален романс, наистина е тематична и сценарна находка.
Специално внимание искам да отделя на две чудесни новели. Първата е "Добри" - дипломна работа на Орлин Милчев в НАТФИЗ. Точният подбор на изпълнителите на двете главни роли Йордан Петков и малиеца Ламин Бамба, както и респектиращата лаконичност на разказа за приятелството между овчаря Кольо и нелегалния бежанец (прекръстен на Добри) в планина край границата, будят съпричастие и размисъл за връзката между два свята с различен език и култура. Те ни насочват да се замислим за необходимостта от нов вид хуманизъм, за който днешна Европа се оказва неподготвена. Умело пресъздадената история с несъстоялото се съобщение за смъртта на внука, загинал при злополука, в половинчасовата новела "Любов" на Боя Харизанова (студентка в НАТФИЗ), изградена по неизвестен разказ на Матвей Вълев, бе отличена от журито със специален диплом. Въпреки познатата класическа драматургична форма, и двете късометражни творби очевидно развълнуваха едновременно и зрителите, и критиката. Изведнъж "кастовото" деление изчезна! Я, можело и така...
Както в режисурата, така и в операторското майсторство се откроиха имена на млади творци, за които професията далеч не е сведена до занаята. На първо място ще отбележа камерата на Мартин Балкански, съавтор както в късометражните произведения "Къщата" на Яна Титова и "На червено", така и в затворената драматургия на "18/18" на Атанас Христосков, а също и в сложната многопластова структура на пълнометражната, наистина европейски звучаща копродукция "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" (България-Холандия-Швеция) на Иглика Трифонова и оператора Рали Ралчев, останала някак встрани от вниманието на журито. И не само тя бе подценена.
Тук е мястото да споделя мнението си, че членовете на журитата, които са в ролята на художествени съдници, често се втурват кампанийно към някоя качествена творба, за сметка на други, по-различни от техния вкус произведения като например "Спомен за страха" - своеобразен пъзел от много травмирани и недоживени човешки съдби на Иван Павлов, завоювал наградата на гилдия "Критика" към СБФД.
На тазгодишната "Златна роза" чествахме официално 25-ата годишнина на Националния филмов център, който си е завоювал значима и стабилна позиция не само в националния филмов пейзаж, но и в международен аспект. Достатъчно е да спомена един факт: от 1991 г. досега с неговата финансова подкрепа са произведени 138 игрални, 236 документални и 124 анимационни творби!
Накрая не мога да премълча наистина твърде високото напрежение в течение на шестте календарни дни на фестивала. Не само заради силния и тежък за гледане филмов маратон, но и от емоционалния градус на професионалните, откровени обсъждания на най-новата продукция на българското кино. В тях със свои аргументи участваха и творци, и критици, и журналисти, и заинтересувани зрители, които не спестяваха своите изисквания и забележки. Дано тези постижения, както и задълбоченият анализ, последвал всяко от тях, се окажат своеобразен катарзис не само за зрителската аудитория, а и за управляващите.
 

"Безбог" - реж. Ралица Петрова
"Слава" - реж. Петър Вълчанов и Кристина Грозев