Стихове, писани повече от четири десетилетия
/ брой: 154
"Тежък цвят е душата ми" - това е заглавието на първата поетична книга на известната журналистка, поетеса и преводачка Красимира Василева (издание на "Авангард принт"). Всъщност една добре прецизирана антологична подборка на стиховете й от 70-те години до днес. В наши дни подобно нещо се случва твърде рядко - да издадеш за първи път стиховете си, при това след толкова години! Това наистина говори за голяма взискателност и отговорност. А може би не биваше да чака толкова. Но по-добре късно, нали... Защото това е една много добра поезия, в традицията на класическата българска женска поезия, чиито основи положи през 1929 г. авторката на "Вечната и Святата". Най-общо казано: в тези стихове е събран целият жизнен опит на една съвременна българска жена. С нейните радости, грижи, болки, страхове, мечти. В тази поезия се утвърждава преди всичко животът чрез любовта. Като червена нишка тя пронизва цялото й творчество. Любов, която се среща навсякъде. В огъня и светлината, в залеза и дъжда, в здрача над стария град. И, разбира се, любовта между мъжа и жената:
"Оседлан е жребецът на чувствата,
в нетърпение рие с копита.
Дълго беше затворен във пуста конюшня,
тази сутрин вибриращ полита.
Ах, с жребеца ще стигне до тихото кътче,
дето другия конник ни чака,
и потеглили редом, в галоп ще потънем
в безграничната нежност на мрака."
("Галоп за двама")
И още една голяма любов - тази към Майката. В тези стихове има нещо наистина езическо, като в поезията на великата Багряна. С верен тон и с ясен и чист глас тя изповядва сърдечните си мъки и преживявания. Редове, изпълнени с мъдрост, радост от живота, а също и с тъга. В тях има и много лирика, но и немалко драматизъм. При това с една вътрешна топлота, сродяваща ни с вълненията на авторката, с нейната творческа интимност. Стиховете тук са писани в продължение на повече от четири десетилетия. И ако в ранните преобладават импулсивността на изказа и мажорните тонове, в по-късните има вече съзерцателност, мъдрост и докосване до "сложната за всеки творец тема за трагичния стремеж към Бога" (както пише в анотацията си към книгата философът Тодор Бакърджиев).
Красимира, без съмнение, е майстор на стиха - личи и от отличните й преводи от съвременната немска и руска лирика. Като цяло стихът й е много прецизен. От лириката й вее благородна простота. Повечето от стихотворенията в тази книга са излети, може да кажем дори "изпети". Стихове, чужди на постмодернизма и експериментите, които за щастие звучат естествено и съвременно. Тази поетеса има редкия дар да бъде лаконична и мъдра, когато разкрива съкровените си чувства:
"Тъмнеят ненапити всички кладенци,
които блеснаха във летните ни погледи.
Огромната поляна от взаимност
със непокътната трева остава.
И ябълката на греха изгнива цяла.
Но ябълка ли е това, или сърцето ми?"
("Безпогрешност")
Бих подчертал, че жаждата за искреност при Красимира Василева е над всичко. Една поезия, която вълнува и пречиства душата.