С МАРТЕНСКО НАСТРОЕНИЕ

Честита Баба Марта! Дойде и тя и не ми се пише повече за безсрамните алчни лапачи на едро (шефове на агенции, заместник-министри и други), грабители на оскъдния народен залък, чиито явни престъпления се защитават и от достатъчно забогателия техен човек - президентът, който не по-малко безсрамно ни обяснява, че те имали голяма отговорност, защото боравели с много пари, наши естествено.
Спасителен остров за мен от черните мисли за сегашното ни гражданско дередже или хал (неслучайно не употребявам думата "положение" - много е чиста) е темата за децата. Бях чувал, че Националната ни опера прави постановки, специално адресирани към малките зрители и слушатели, но (грях ми е на душата) не бях отишъл да видя нито едно представление въпреки естествения си професионален и човешки интерес. 
И ето, че в два последователни неделни предиобеда случаят ме заведе на два спектакъла по големи творби, адаптирани за детските зрители и показвани на камерна сцена в Софийската опера. Това бяха "Вълшебната флейта" от Моцарт и "Рейнско злато" от Вагнер. Може би тук е мястото да кажа, че в чудесната инициатива, наречена Детска образователна програма "Отиваме на опера и балет", са включени още цял списък от музикално-сценични произведения на световната класика. Между тях са опери и балети от автори като Сен Санс, Чайковски, Росини, Прокофиев и други, които са използвали за литературна основа на творбите си известни или неизвестни за децата приказки.
Няма да правя рецензии на представленията и да оценявам различните им по художествена стойност компоненти като адаптация на произведението, режисура, сценография и костюми, певческо и актьорско изпълнение. Разбира се, не бих искал да спестя добрите си думи за вокалните качества на всички участващи оперни артисти и тяхното старание да се изявят без ни най-малко подценяване на публиката си. Мнозина от тях, особено младите, показваха и много добри чисто актьорски качества. И аз, както изпълнилите залата деца и родители, ги гледах и слушах с истинско удоволствие. Разбира се, допълнително удоволствие за театрал и детишняр като мен беше да наблюдавам реакциите на малките зрители, някои от които явно за първи път виждаха "такова чудо". Впечатляваше ме тяхното внимание дори когато не разбираха всичко, разказано или изпято в приказката. Важно беше, че накрая доброто побеждава, а още по-важно е, че това няма да е последното им посещение в театъра -- независимо дали там играят драматични или оперни актьори, балерини или кукли. Дано не се заблуждавам, като си ги представям как подканват родителите си пак да ги заведат на театър, а после, вече пораснали, сами да ходят, спазвайки придобития навик да общуват със сцената. 
Особено ме впечатли първото ми посещение в камерната зала с жълтите столове (не разбирам защо някой не ги харесвал), със седналите там пъстро облечени малки зрители. Научих, че голяма група деца, настанили се пред мен, са доведени по повод рождения ден на едно от тях. Каква хубава инициатива! Приятно изненадан бях и от факта, че след края на спектакъла имаше още едно представление - артистите бяха останали сред публиката и се снимаха с многото желаещи. Тогава се попитах защо обикновено у нас на по-голяма популярност сред публиката често се радват не истинските артисти и певци, а евтините естрададжии и чалгаджии. Всъщност това е толкова широка тема, че, ако искаме да не се сблъскваме с нея, трябва да напуснем не само държавата си, а и планетата.
Ето защо предпочитам да се върна в операта при децата. Като поздравявам ръководството на институцията, една от малкото у нас, загрижили се за възпитанието на публиката и осъществили щастливото си хрумване да се обърнат към децата, ще бъда неискрен, ако пиша на всичко шест. Знаем високия критерий, с който заслужено се мери осъщественото от Националната ни опера, и разбирам сложността да се доведе до възприемателната способност на децата която и да е от големите музикално-сценични творби. Въпреки това ми се ще спектаклите за деца да бъдат по-разбираеми за тях, с повече професионализъм да са осъществени адаптациите, а изобразителните компоненти да са още по-богати и едва ли не да надхвърлят детското въображение. Малчугани, хайде на опера!