28 Септември 2024събота10:10 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Нши съвременници отпреди век и половина

/ брой: 258

автор:Панчо Панчев

visibility 528

Неотдавна бях в Москва. Всяка вечер ходих на театър. Възможност за това ми създадоха моите приятели (от вече над 40 години) народната артистка Ирина Муравьова (навярно помните жената на хокеиста от филма "Москва на сълзи не вярва") и мъжът й Леонид Ейдлин, театрален и филмов режисьор.
Освен че гледах няколко представления и почти всички много ми харесаха, а и от останалите бях с по нещо обогатен, особено ме впечатли големият брой заглавия от руската класика, които бяха включени в репертоарите на театрите. Дори само между видяното от мен, а то не беше много, имаше пиеси на автори като Антон Чехов, Лев Толстой и Николай Островски.
Чехов се играе доста и у нас (поне в София) и по цял свят, но бях изненадан от днешното масово обръщане на театри и режисьори към драматургията на Островски. Независимо от това, че в книжката-справочник "Театрален афиш" (която излиза всеки месец с по 336 страници) преброих повече от 150 театъра само в Москва, цифрата на постановките на пиеси от Островски направо ме изуми. Комедията "Вълци и овце" е поставена на четири сцени, колкото и драмата "Без вина виновни". В три театъра се играе пиесата "Луди пари". По два спектакъла можем да видим на "И най-мъдрия си е малко прост" и "Последната жертва", а по един - на "Бедността не е порок", "Момиче без зестра", "Истината е хубаво нещо, а щастието - още по-хубаво" и "Свои хора сме, ще се спогодим".
С какво да си обясним този факт, след като творбите на Николай Островски датират от средата на по-миналия век? Много просто: с това, че са истински класически произведения. Великият руски драматург е напипал най-важните и непреходни човешки вълнения, болки, надежди, страсти и т.н., които са присъщи не само на авторовите съвременници, а и на нас - днешните хора, че за съжаление и на нашите потомци от бъдещето...
Ужасно актуално ми прозвуча например репликата на търговеца с огромно състояние Мокий Парменич Кнуров от пиесата "Момиче без зестра" (гледах я в театъра на Петър Фоменко и в негова постановка), с която богаташът убеждаваше бедната героиня да я заведе на изложение в Париж и изобщо да стане негова официална любовница. С категорични думи на сигурен в себе си човек, той обясняваше на изпадналата в трагична безизходица девойка и на публиката, че няма да бъде упрекван за поведението си, макар че е женен и с обществена положение, защото има една граница (навярно на богатството), над която не можеш да бъдеш съден, тоест парите ти те поставят над закона и над морала. И всичко ти е разрешено. А хората, които остават под тази граница (добре знаем, че огромен процент са далече под нея и тънат в мизерия), които нямат пари, а имат морал, са обречени.
Точно така е обречена и вишневата градина от едноименната пиеса на Чехов, която гледах в също чудесния спектакъл на Театър "Ленком", поставена от режисьора Марк Захаров.
А ето как цензурата в самодържавна царска Русия резюмира пиесата на Островски "Свои хора сме, ще се спогодим" (с първоначално заглавие "Банкрут)", за да я забрани: "...Богат московски търговец умишлено обявява банкрут. Прехвърля цялото си състояние на свой служител, когото смята за честен човек и го жени за дъщеря си. Но служителят е мошеник и след като получава парите, оставя кредиторите да вкарат търговеца в затвора. Всички действащи лица - търговецът, дъщеря му, зет му, адвокатът и сватовницата са отявлени мерзавци. Разговорите им са  мръсни. Цялата пиеса е обида за руските търговци". Много познато ми се вижда всичко това и то не в исторически план.
И нещо друго ми звучи познато - думите на големия руски литературен критик Добролюбов, написани за пиесата "Не се вози на чужда кола": "Всичко това води до обезличаване на хората, а  обезличаването е противоположно на всяка свободна и разумна дейност; под  влияние на тегнещото над него самодържавие обезличеният човек може дори без да иска, несъзнателно, да извърши всякакво престъпление". Това не ви ли се струва също познато и съвременно?
Пиесите от руската класика биха свършили добра работа и днес у нас, ако в театрите се намерят хора, които имат гражданска и творческа необходимост да кажат на зрителите с изкуството си някои всъщност очевидни истини за живота ни. Колкото и неудобно да е да се правят аналогии между нашето битие и положението в някогашната Русия (по време на самодържавието), наричана от цитирания по-горе Добролюбов "тъмно царство".





 

58% от българите печелят колкото за разходи

автор:Дума

visibility 931

/ брой: 184

Плоският данък е по-изгоден за богатите

автор:Дума

visibility 1177

/ брой: 184

Забраняват да си продаваме колата на части

автор:Дума

visibility 972

/ брой: 184

Такситата с двойна тарифа по празниците

автор:Дума

visibility 1078

/ брой: 184

ЕС започва преговори с Албания за членство

автор:Дума

visibility 1126

/ брой: 184

Русия променя ядрената си доктрина

автор:Дума

visibility 1356

/ брой: 184

Призив за край на огъня между Израел и Ливан

автор:Дума

visibility 1306

/ брой: 184

Накратко

автор:Дума

visibility 2746

/ брой: 184

Кметът-бомба

автор:Александър Симов

visibility 2108

/ брой: 184

Линията на осъдените души

автор:Барбара Пейчинова

visibility 1332

/ брой: 184

За колко ни оценяват

автор:Евгени Гаврилов

visibility 1321

/ брой: 184

Глобалният мир е пред безпрецедентна заплаха

автор:Дума

visibility 1218

/ брой: 184

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ