Незабравимите

Напоследък напуснаха грешната Земя неколцина от най-добрите ни стари артисти. Утеха в тежката загуба (малко щастие в голямото нещастие) е фактът, че те не само са играли на сцената, а са се снимали и във филми, някои от които бяха показвани в траурните дни. Така кинолентите могат да се гледат и от идните поколения, да вълнуват бъдещи зрители, да ги връщат в миналото... А по този начин големите майстори на сценичното ни изкуство остават своего рода безсмъртни.
Стоя пред телевизора, гледам филми с участието на артисти от отиващото си поколение (от времето на тяхната и моята младост), възхищавам се на таланта и на актьорското им умение (май не сме ги дооценявали преди години) и ми е трудно да повярвам, че съм общувал с по-голямата част от тях, а с някои са ме свързвали професионални и приятелски отношения. С Велко Кънев и Иван Андонов не съм бил близък, макар да съм ценял голямата им дарба - Велко го смятах за един от първите ни актьори (преди това да стане всепризнато), а с многостранно талантливия Иван сме били по едно и също време в анимационната филмова студия. Затова пък общата ни работа ми е оставила скъпи спомени от Сава Хашъмов, Коста Цонев и Георги Черкелов.
Савата играеше Момчето от пиесата ми "Писмото", поставена в театър "199". Негови партньори бяха Лилия Райнова и Таня Масалитинова. Толкова силен актьорски състав съм имал може би само в комедията "Щръклица" в Сатиричния театър, където участваха Невена Коканова, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Георги Парцалев, Никола Анастасов, както и в пиесата "Тайната на старата къща" в Телевизионния театър, където бяха събрани Ирина Тасева, Славка Славова, Апостол Карамитев, Наум Шопов. Излиза като моя хвалба, че думички, написани от мен, са ги произнасяли такива големи артисти, но ще си позволя да добавя още участието на всичките тогавашни звезди на Сатирата като Григор Вачков, Георги Калоянчев, Нейчо Попов и други, които пък изиграха в телевизията комедията ми "Коравата брада".
Но да продължа за Сава Хашъмов! Още млад тогава, той играеше момче, влюбено от първи поглед в момиче, осъдено на смърт за антифашистката си дейност. Това момче трябваше да се прости с току-що озарилата го юношеска обич, да възриеме жестоката раздяла и същевременно да мечтае за някакво чудо - тя да го отмине... С изключително очарование и органичност актьорът внушаваше на зрителите (с малкото думи на ролята си) силата на завладялото героя му чувство, трагедията му и едва мъждукащата му надежда. Дълги години след тази си роля Савата се обръщаше към мен с фамилиарното "Авторе мой"...
Коста Цонев, когото свързваме главно с герои от високата трагика в драматургията, изключително силно и с много чар изигра комедийния герой Мунчо от пиесата ми "Има ли смисъл да утепваме мечка?" в театър "София". Негови партньори бяха невярната му изгора (по пиеса) Невяна Мандаджиева, по-старият (пак по пиеса) негов брат Асен Кисимов, Ицко Финци, Досьо Досев и други. Досега са сякаш пред очите ми високият простодушен и храбър момък Мунчо с огромните чизми и калпак от меча кожа (Коста) и батко му - дребният хитър и нагъл Гунчо, който бере плодовете на добрините и геройствата, сторени от брат му (Асен).
Постановката на пиесата ми "Очи в очи" в Младежкия театър беше първа режисьорска работа на Георги Черкелов. Оттогава и досега обичам да ме поставят актьори. Черо беше направил разпределение в два състава, за една от ролите беше писал като изпълнител и себе си. Пиесата беше играна вече от няколко театъра със заглавие "Напречно сечение", но по негово внушение я прекръстих на "Очи в очи" и така продължи богатия си сценичен живот у нас и в чужбина. В края на втория или третия й сезон ненадейно разбрахме, че директорът на театъра е обещал "Очи в очи" да бъде представена в столичното читалище "Светлина". Актьорът Стефан Илиев обаче, изпълнител на една от ролите, беше на киноснимки в Силистра, а негов дубльор беше Черкела, който изобщо не беше играл ролята си. И той снимаше някакъв филм, но в Самоков, тоест по-близо, и него извикаха за представлението. Бях се притеснил какво ще стане, но бях наказан с факта, че спектакълът мина чудесно. Малко мои думи изрече от сцената големият артист Георги Черкелов, но това не му попречи да изгради напълно логичен и убедителен образ.
Моля читателите да ме извинят, че ги занимавам с лични спомени, а на приятелите артисти, вече в небесния театър, още веднъж се покланям доземи.