Има ли полза от грешките?

   Каквато и да беше темата на днешните ми петъчни редове, пак щях да ги започна със следващия цитат, изваден от вестникарска информация: "Брат и сестра умряха от глад и пневмония. Съседи на Васил и Фиданка в град Стражица решили да проверят защо никой не излиза от жилището им трети ден. След като повикали полиция и отворили вратата, открили Васил и Фиданка мъртви." Какво да коментирам, освен да припомня, че това става през двайсет и първи век в държава, която има цяло министерство по социални въпроси, че тази държава е членка на европейската общност и че тази държава не е разположена върху пустинна територия, а чужденците справедливо я наричат земен рай...
Явно в Стражица няма достатъчно кофи за боклук, откъдето да се препитават гладните, които станаха много в иначе богатата на природни ресурси родина. Това мога да заключа с присъщия ми черен хумор, подходящ вече за коментиране на повечето случки и събития, ставащи у нас. И без да претендирам за математически експерт, мога лесно да сметна, че този бум в обедняването на сънародниците ни не е плод на някакво проклятие (впрочем и това не е изключено), а може простичко да се обясни с пръкналите се през последните години много богати хора, предимно бандити, ортаци на властниците или тарикати, наловили огромни количества риба в мътните води на беззаконието или кривозаконието и липсата на наказуемост за престъпниците в клетата ни бащиния.
Кривозаконие, ненаказуемост и т.н. наричам онова, което не е в унисон с логиката. Ето един пример: След потушаването на стачните вълнения в Мадан, или по-скоро едно от средствата да се потушат, беше изявлението на зам.-премиера и министър на финансите, че ако не се издължи на работниците си до еди кога си, чорбаджията Валентин Захариев ще бъде наказан с голяма данъчна ревизия. Значи известно е, че сметките му не са много чисти, за да предизвикат подобна заплаха. В тях навярно са скрити доста залъци на хора като умрелите от глад Васил и Фиданка от Стражица.
Не ми се виждат логично дадени, получени или присвоени (по закон или извън закона) станалите скандално популярни бонуси на редица днешни висши наши чиновнички. Що за логика има някои висши чиновници да получават повече от премиера и депутатите и от другите, оказали се незнайно как първи хора в държавата. И нали за работата си, па била тя и тежка, отлична и много отговорна, въпросните държавни чиновници получават големи заплати. Стига им толкова, особено в години на тежка световна и особено национална (главно в кадрите и в морала) криза. И друго си мисля: всеки български лекар, всяка българска медицинска сестра лесно и веднага може да си намери високоплатено място в чужбина. А какво биха могли да работят там повечето чиновници и чиновнички от родната "тежка артилерия". Имам предположение, но възпитанието ми пречи да го споделя на страниците на вестника.
Вместо това ще ви разкажа виц от все по-масово оплюваното време преди Десети ноември. В един завод, преизпълнил плана си, раздавали премии. На работника Иванов - сто лева и едни гумени цървули, на работника Стоянов - сто лева и едни гумени цървули, и така нататък, а на директора - хиляда лева, но без гумени цървули. Като чул това, трудовият колектив започнал да скандира "Нека оди бос! Нека оди бос!"... Въпросният завод обаче е преизпълнил плана си с производство, а не получава огромен процент от събрани глоби. Частичка от тези глоби се е полагала на покойните Васил и Фиданка, а за това, че са ги измъкнали от друга категория престъпници, част от чиновниците получават тлъсти заплати.
С естествено неудобство ще присъединя към съсловието на лекарите и учителите (които се грижат за тялото и за духа на бедни и богати) още една група хора, пренебрегвана през последните години, хора, които от памтивека са били признавани като полезни за обществото, дори като негова еманация. Досещате се, че става дума за авторите на художествени произведения и научни разработки. Едва ли е известно на широката публика, че почти всички вестници и списания, независимо от огромните тиражи на някои от тях, не плащат на писателите никакви хонорари. И това явно не е грешка, а съзнателна политика.
За грешките пък Антон Павлович Чехов, един от най-големите и възвисяващи човека в творчеството си писатели, е казал: "Ние извличаме известна полза от грешките си, но това не значи, че колкото повече грешим, толкова по-голяма е ползата."