Болест ли е да се краде или мода?

Не съм очаквал, че прочетена от мен вестникарска информация може да ме наведе на толкова най-различни мисли (близки и далечни на казаното в нея). Информацията беше поместена във вестник "Словото днес" и съобщаваше за едно стихотворение от чудесния варненски поет Валери Станков, публикувано като свое от някакъв желаещ да мине за голям лирик стихоплетец. Преди не много време така беше "преджобена" от друг крадец на слава и поезията на друг чудесен наш автор - Евстати Бурнаски. Какво, ако не куплети, можеш да им вземеш на поетите - това имат, това им крадат.
Първия въпрос, който си задавам в подобни случаи (защото такива има доста), това истинска кражба ли е, и ако е, обикновена проява на болестта "клептомания" ли е или нещо по-опасно. Едва ли щях да мъдрувам над тази тема, ако не беше дошла и новината, че президентът на Унгария е "цитирал без кавички" (от деликатност не използвам точния израз) в своя дисертация научен труд на някакъв българин. Изпитвам тръпки от национална гордост. Подобно чувство ме споходи, но не на така високо равнище, когато с изненада видях и чух в един чужд спектакъл три жаби да пеят моя песен с веселия припев "Дъжд и влага, кал и мрак - ква-ква-квак, ква-ква-квак"...
Не само вярващите знаят и уважават (с изключения, разбира се) онази точка от Десетте божи заповеди, която ни призовава да не крадем. Винаги си спомняме, засегнем ли тази тема, и за суровите, но изключително резултатни закони, действащи в България, когато тя е била управлявана от легендарния хан Крум. Ехото от тези драконовски закони, според които са се трошели колена и рязали ръце на крадци, е заглъхнало във вековете, но разбирането, че е грях да вземеш чуждо, краси чак до ден-днешен нравствеността на вярващите в доброто хора. 
Историята, философията и другите науки, на които това им е работата, ни сблъскват с различни противоречащи си възгледи за собствеността и кражбата. От една страна, мнозина от някогашните мъдреци твърдят, че "собствеността е кражба". Опонентите им, в чието общество живеем сега и ние, обявяват частната собственост за свята и неприкосновена, затова се стараят бързо и лесно да си я увеличат по законен и главно незаконен или кривозаконен начин.
Вместо да взимам страна и да бъда упрекнат в русофилство, ще си послужа с франкофонията. Жан-Жак Русо например твърди, че "за да бъде едно общество съвършено, всеки трябва да има достатъчно и никой - в излишък"; Оноре дьо Балзак пък намира, че "зад всяко голямо богатство се крие някакво престъпление"; докато народът, който е родил горните двама гиганти, добавя следната поговорка: "И най-богатият отнася само савана със себе си".
И като подхванах цитатите, ще продължа с умозаключението на Франсис Бейкън, че "възможността за кражба създава крадци". Тази мисъл може да се тълкува и просто - като препоръка да си заключваме вратите, защото котките не лочели захлупено мляко. И по-сложно, ще дам пример - да не би жителите от Северозападна България и не само оттам да не са опитали да се заключват, преди да тръгнат да напускат селата си поради невъзможност да се бранят от нагли обирджии?
Оказва се, че нашата Родина е в едно и също време "село без кучета" (имам предвид пазители на реда) и пренаселена с кучета (този път в буквалния смисъл на думата), някои от които са далеч от класическото определение "приятел на човека", а понякога посягат и на живота му. Иска ми се да бъда справедлив и да разпростра тежките си упреци към ведомството на Цветан Цветанов и към други наши министерства и институции, които пряко или косвено така възпитават младежта и всички граждани, така се грижат за спазването на реда и на морала, така подхранват усещането за безнаказаност и т.н., че създават изказаната от Бейкън възможност за кражба.
И понеже не са редки случаите, когато мизерстващи не от мързел хора открадват парче хляб, за да нахранят децата си, иска ми се да разделя не само плагиатството (присвояване на чуждото главно за слава) от класическата кражба (на пари, скъпоценности, имоти и други), но и грабителството на алчни и ненаситни (или желаещи да станат такива) лица от поведението на гладуващите, които никога у нас не са били толкова много. Особено ако добавим и оставените не само без прехрана, а и без достойнство.