Синята кръв и нашето общество

Произходът ми не е белязан със синя кръв и не бих издържал теста от Андерсеновата приказка "Принцесата и граховото зърно", в която принцесата не могла да мигне цяла нощ, защото под десетината дюшека, върху които я сложили да спи, имало поставено едно грахче и то я убивало. От малък обаче съм се чудел и възмущавал, когато присъствам на някоя проява, предизвикана от липса на възпитание или дори на съобразителност в публичното поведение на хората. Ядосвал съм се например от незачитането на обществената хигиена или на елементарното кавалерство, макар да съзнавам, че на мнозина не е имало кой да им каже как трябва, а и не са прочели достатъчно книги, за да научат от там. Истински ме е влудявало обаче несоциалното поведение на персони, които (ако се съди поне по облеклото им) имат претенции за интелигенти. Интелигентни не означава непременно модно пременени, както и изучени, ерудирани, многознаещи... Има едно словосъчетание "природно интелигентен", което обяснява и таланта, и етичното поведение на много хора, които имат по-добро държание сред околните си от мнозина, въоръжени с високи академични дипломи. В това отношение е важно да не бъркаме думите простодушен и простак.
Друг е въпросът, че в днешното ни общество с явната заслуга на криворазбраната демокрация станаха много повече не само необразованите хора, а и простаците. Тревожни са данните за грамотността на населението, особено на младите, а и как да ги упрекнем аргументирано, когато студентите много често следват за безработни или за да станат после обслужващ низш персонал. И ако се примирим със слугинската си съдба, която явно ни чертаят някои велики днес сили, подкрепяни от родни безродници, ще е необходимо дори още повече да се стараем при овладяване законите на любезното поведение. И не да цапаме чистото и да се блъскаме, а по-често да сваляме шапка и да казваме "моля".
    Написах "шапка" и си припомних (вече цитирах някъде това) как на едно писателско събрание десетина колеги влязоха в залата и останаха там, без да си свалят каскетите и такетата. Съвсем наскоро бях на писателска конференция в съседна страна и (за мое успокоение или по-голяма тревога) общувах с хора, които макар и да бяха без шапки, успяваха да ме притеснят с някои свои дребни прояви на дефицит във възпитанието. Неловко ми е да споменавам писмено тези прояви, но се питам как при този дефицит съчинителите изграждат в творбите си образи на действащи лица, които имат образцово поведение? Може би въпросните автори са наясно как трябва да се държат, но им пречат артистичната небрежност и самовлюбеност или пренебрегваното обществено чувство...
Някога, когато са превзели историческата сцена, буржоата старателно са копирали добрите обноски на властващите преди тях аристократи. Дори са търсели начини да купят не само възпитанието, а и благородническите им титли. Да приемем, че народовластието при социализма е виновно за връщането в живота на по-плебейските взаимоотношения между хората. Но защо сега при така въздиганите свобода и демокрация моите сънародници не се аристократизираха поне малко, а захвърлиха на общественото сметище всеки знак на благородство. Международната конференция която споменах, въпреки доброто си провеждане, всъщност ме впечатли с факта, че не само у нас са забравени някои елементарни норми на делничния етикет. За съжаление новата ера на глобализация колкото ни дърпа напред в техническо, толкова ни връща назад в нравствено и поведенческо отношение. Ама много назад - не при бабите ни (независимо дали те са били аристократки, или знаещи простите човешки порядки селянки), а в някакво още по-далечно неопървобитно общество.
Веднъж попитах симпатични млади хора, допуснали дребна грешка в поведението си, защо са постъпили не както трябва. И те, без да ми се сърдят, отговориха: "Ами всички правят така". Не случайно според Лев Толстой "Едно от най опасните изречения е "Всички правят така". И си дадох сметка колко заразителен е личният пример, подражанието и на първо място - простащината, която поглъщаме от малкия екран. Известен телевизионен чорбаджия беше се опитал да оправдае свое отвратително предаване с това, че то "има възпитателна цел - да се покаже какви ужасии има в българското семейство и да се каже на обществото, че това е лошо".
Щом си имаме демокрация, не само ще гледаме всякакви "Биг-брадъри", а и ще слушаме такива "грижовни" оправдания за тяхното съществуване.