Произвежда се законодателен брак

Неотдавна Народното събрание прие Закон за развитие на академичния състав. Този закон е продукт на примитивната политическа злоба, която днес, за зла участ, доминира в държавното управление. Неспособни да решат проблемите на страната, управленците от ГЕРБ като сомнамбули се лутат в тъмнината на собственото си съзнание. Тяхното поведение наподобява брауновото движение,   но не съвсем, защото в брауновото движение има все пак някаква логика, а у тях логика не откриваме. Тези хора нямат идеи, върху които да изградят смислена социална постройка, те имат приумици, които взаимно се отричат. (Днес едно, утре - точно обратното). Трябва само да се запознаем с мотивите, с които министър Сергей Игнатов внесе своя законопроект за развитие на академичния състав, за да потръпнем от леко отвращение. На заседанието на МС, състояло се на 9 декември 2009 г., перестройчикът Игнатов защитава законопроекта със следните думи:
"С този проект започва серията от промени в управлението на науката и висшето образование в България. Основното в този законопроект е следното. Първо, преминава се от управление на системата от централизирана бюрократична система в управление чрез конкурентоспособност. За целта предлагаме да се закрие Висшата атестационна комисия с всичките й подразделения - специализирани научни съвети, комисии и президиум. Висшата атестационна комисия е творение на Сталин (!) от 30-те години във времето, когато започва милитаризация (!) на науката... Всъщност това е една форма за поддържане на една тежка номенклатура и едновременно с това в миналото е бил репресивен (!) политически орган... На мястото на тези тежки научни съвети, които са, между другото, едно средновековно (!) устройство, когато има малка група знаещи и голяма група незнаещи и те допускат някои във висшите селения, на тяхно място се появяват динамични, създавани ад хок (!), журита по конкретната специалност в момента, по конкретната тема. ... Всъщност, ако това (нещо!) се приеме от Народното събрание 20 години след прехода, Берлинската стена ще падне в сферата на образованието и науката и ще се отпушат възможности за промени в Българската академия на науките, за да може тя наистина от национална ценност да не бъде музеен експонат, а да стане една динамично развиваща се структура."
Четете и се изпълвате не само с леко отвращение, но и със срам, че всичко това е изречено от човек, на когото нашата социалистическа държава години наред е плащала образованието в Ленинград.
Законопроектът е внесен в Народното събрание, където е подложен на много сериозна критика. Става ясно, че той руши една солидна научна структура, доказала през десетилетията своята ефективност, за да я замени с една баракоподобна, изградена набързо с подръчни средства система, в която всичко ще се решава, както самият Игнатов заявява, ад хок, (т.е. според  хавата). Подчертава се, че законопроектът не само не съответства на обществените интереси, но в редица свои разпоредби противоречи на конституцията, а и на обикновената логика.
Никакви доводи за съжаление не достигат до съзнанието на парламентаристите от ГЕРБ - просто защото те нямат съзнание, а дълбоко програмирано у тях верноподаническо чувство. Те правят не това, което е обществено необходимо, а това, което им е разпоредено. В своето усърдие депутатите от ГЕРБ и техните съучастници пренебрегват дори и изискванията на законодателния процес. На второ четене те приемат не законопроекта, който е обсъден в парламентарните комисии, а съвършено нов законопроект, внесен между първото и второто четене. Така Законът за развитие на академичния състав е приет по същество на едно четене, което е в грубо нарушение на конституционно установения законодателен ред. 
Натоварен с толкова много недостатъци, Законът за развитие на академичния състав нямаше как да не бъде върнат от президента. Във ветото на президента се излагат обосновани доводи срещу редица негови разпоредби. Подчертава се, че много от текстовете на закона противоречат на конституцията, че липсват единни държавни изисквания за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности, че не са въведени единни критерии за признаване на придобити в чужбина научни степени, и т.н. Президентът категорично възразява срещу изключването на съдебния контрол върху решенията на създадения със закона Арбитражен съвет. Но и президентският глас се оказва, както и трябваше да се очаква, глас в парламентарната пустиня.
Сега Законът за развитие на академичния състав се намира в Конституционния съд по искане на група народни представители. Може да се предполага, че Конституционният съд ще се отнесе с разбиране към изложените в искането доводи и съображения. Но силно се боя, че той каквото и решение да приеме, няма да е в състояние да преодолее пороците на този закон. Основните от тях  са заложени в ония негови разпоредби, които, формално погледнато, не противоречат на една или друга разпоредба на конституцията. Така Законът за развитието на академичния състав, влязъл в действие, ще трови атмосферата в академичната общност, причинявайки трайни вреди на българската наука.
Ще си позволя да изкажа мнение, че борбата срещу Закона за развитие на академичния състав не бе водена с необходимата енергия. Той трябваше да бъде спрян, преди да бъде гласуван в Народното събрание. Сега ни остава, използвайки като пример това злощастно законодателно творение, да покажем на нашата общественост какво всъщност представлява управлението на ГЕРБ и подчиненото му Народно събрание. Трябва да стане ясно на всички, че Народното събрание днес е всъщност фабрика за трайно произвеждан законодателен брак. За сметка на цялото общество.