Под властта на мига
/ брой: 112
Имам един познат - библиофил и ерудит, който никога не чете вестници. Убеден е, че те представят единствено действителността, при това едностранчиво, и че от своя страна действителността съвсем не представя Историята. А само страстите на деня, модата, спорта, сензациите, клюките и забавленията, а напоследък и фалшивата стойност на политиците и другите дребни идоли на времето, в което сме принудени да живеем. "Например, казва той, в Испания през 1616 година "събитието", според тогавашните новини и вестници (доколкото ги е имало), е назначението на някакъв си архиепископ, но не и смъртта на великия Сервантес. И за повечето испанци тогава католическият сановник представял Времето и Историята, докато авторът на "Дон Кихот", макар и вече познат и уважаван, бил напълно пренебрегнат..."
Да, историческите факти и събития невинаги се забелязват от действителността. За мнозина от нас, за голямо съжаление, а може би и за наш срам! Тя, действителността, се изчерпва с политиците, естрадните и футболните звезди, с телевизионните водещи, чалгаджийките, манекенките, големите мафиоти, банкерите, олигарсите и всички останали преходни фигури. Тези лица, при все че скоро биват забравени, в момента консумират изцяло нашето време - при това по един доста лековат и нахален начин, въобразявайки си, че Историята ще ги забележи. Удобни са и за управниците ни, те отклоняват вниманието ни от тежките социални и икономически проблеми. Може би затова моят познат твърдо отказва да живее "sub specie instantis" или "под властта на мига".
Моят познат е може би малко краен, а може би е много прав. Наистина, трудно е да се отсъди строго. Действителността твърде често ни заблуждава, мами, разсейва, отдалечава ни от качеството ни на исторически същества. И за да й се противопоставим, мисля, необходимо е да... престанем да четем вестници, поне за известно време, макар те да ни преследват буквално от всеки ъгъл. Като рекламите на "Ариел" и "Хед енд Шолдърс", като кресливите американски шлагери, които денонощно се леят от БНР, Дарик и стотиците частни комерсиални радиостанцийки и кабеларки. Или отвратителната ориенталска чалга на телевизия "Планета", радио "Вероника" и радио "Веселина" и на още куп подобни електронни медии, получили лиценз и благословия от достопочтените дами и господа от СЕМ, един за съжаление скъпо струващ и както вече се видя - неефикасен регулатор.
В едно консуматорско общество като нашето, но за съжаление с африкански стандарт, всяка стока - а вестниците също са стока - си има своя цена, но не и истинско достойнство. Да, достойнство имат само духовните, непреходните неща, за които почти няма място в повечето от днешните български вестници и особено от "елитните", които освен че слугуват на силните на деня, но и внасят една ниска езикова култура у нас. За тях по-интересни и значими са изявите на Ивана, Глория, Мишо Шамара, Евгени Минчев, Кондьо, Мария Илиева, Сашка Васева и Слави Трифонов. Те са лицето на нацията, за тях непрекъснато се говори и пише, те са просто дежурните лица. А това, че например в Метрополитън и Скалата шестват прекрасни български оперни артисти, че Париж, Виена и Лондон аплодират великолепни български музиканти, за тези медии не е новина.
За съжаление започна един необратим, тъжен процес на опростачването на нацията. Вина за което до голяма степен без съмнение имат и вестниците...