Надя Савченко - неправедната праведница

В Украйна се вихри поредната политическа буря с една открояваща се особеност. Всяко от лицата, попадналите в нейното "око", е белязано с противоречивост на действията си - неправедният трябва да залага на праведността (закона), а праведният  - на нарушението му.
Властите арестуваха и предявиха обвинения за подготовка на преврат не на кого да е, а на героя на Украйна и икона на Майдана Надежда Савченко. Преди това Върховната Рада гласува за отнемането на депутатския й имунитет. Това стана, след като на пленарна сесия генералният прокурор Юрий Луценко представи видеозапис на службите, доказващ недвусмислено ролята на Надя Савченко в подготовката на преврата. 
Известно е, че 36-годишната Надя Савченко е воювала в Донбас срещу разбунтувалите се проруски Донецка и Луганска народна република (ДНР и ЛНР). Те бяха отхвърлили Майдана заради избилата му антируска пяна. Савченко е  единствената жена пилот в Украйна и е летяла като щурман на хеликоптер. През 2014 г. е пленена в хода на военна операция и обвинена, че е насочила минометен огън, чийто жертви се оказали не опълченци, а двама руски журналисти. Същата година е осъдена от руски съд на 22 години затвор. Но през 2016 г. е освободена заради размяна на двама руски граждани.
Докато беше зад решетките, украинските медии я възславяха

като светица и великомъченица.

Към международните институции полетяха заявления в нейна защита и искания за нови санкции срещу Русия. Наблюдателни хроникьори в Русия и Украйна не пропуснаха да отбележат сега, че сред най-кресливите й защитници тогава е бил депутатът от пропрезидентската партия Юрий Луценко. Докато бе зад решетки, Савченко бе назначена за депутат и представител на Украйна в ПАСЕ, удостоена бе с ордена Герой на Украйна, с още няколко национални и международни премии.
Водоразделът в нейната политическа траектория настъпва с освобождаването й. Пак паметливи хроникьори припомниха, че при възторженото й посрещане на летището тя казала думи, подминати от тълпата: "Не ми подарявайте цветя,  скоро ще хвърляте камъни срещу мен".
Думите й се оказаха пророчески. Най-напред тя обяви, че трябва да започнат преки преговори с ръководителите на ДНР и ЛНР. Самата тя тайно влезе в двете републики, дори се срещаше с лидерите им в Минск. Идеята обаче за преки преговори е  анатема за Киев, където хиляди хора - както политици, така военни, силоваци, доброволци, контрабандисти, пропагандисти в медии и социални мрежи - трупат богатства или просто си изкарват хляба от войната.
Освен това Надя Савченко обвиняваше режима  в Киев, че е предал Майдана. "Цапната в устата", тя не пестеше остри обвинения срещу президента Петро Порошенко и управляващата клика заради тежкото социално и икономическо положение в страната. След Евромайдана "животът на хората не се подобри", ехтеше нейният укор. Тя наричаше Порошенко престъпник, обявяваше се и срещу депутатите, слугуващи на олигарсите, гърмеше, че цялата тази власт трябва да бъде изправена пред Темида.


"Не мина месец и срещу героя на Украйна полетяха камъни",

припомни РИА "Новости". Тя престана да бъде светица и мъченица. Партията "Отечество" на бившия премиер Юлия Тимошенко я изгони от редиците си. Савченко беше изгонена и от украинската делегация в ПАСЕ, макар тя да продължи посещенията си в Страсбург  и да води преговори с евродепутати. Медиите съответно я изкарваха от черна по-черна. Чак дотам, че я заклеймяваха като човек на Путин.
А малко преди да бъде арестувана, тя извърши нещо "непростимо" за киевския режим - направи убийствено за него разкритие, че е организирал разстрела на мирни протестиращи на Майдана на 20 февруари 2014 година. Този разстрел бе провокацията на организаторите на Майдана и с благословията на САЩ, за да се хвърли вината за него върху Янукович и той да бъде изритан, ако трябва и убит. Така и стана.
Но сега Надя Савченко гръмна, че в провокацията са участвали високопоставени днес политици - председателят на парламента Андрей Парубий и председателя на парламентарния комитет по сигурност и отбрана Сергей Пашински. По думите й Юрий Луценко е призовавал протестите да минат към настъпление, обещавайки, "че ще има оръжие". "Аз видях как дойде син микробус и оттам излязоха хора с оръжие. Тези хора сега са в парламента. Аз видях как Парубий вкарваше снайперистите в хотел "Украйна". Луценко стана генерален прокурор, за да скрие тези престъпления", цитираше я по-рано този месец електронното издание Страна.ua.
Впрочем няколко грузински снайперисти, участвали в разстрела, разкриха миналия месец пред РИА "Новости" и в края на 2017-та във филм на италианската телевизия "5 канал" участието на Парубий и Пашински в престъплението. 
Управляващата клика нямаше как да понесе всичко това и мина в контраатаката срещу Надя Савченко. "Честта" да бъде острие на атаката, се падна именно на генералния прокурор Юрий Луценко, който впрочем не е юрист, а електронен инженер. И е бил осъждан за през 2012 г. в качеството му вътрешен министър за злоупотреби.
Представените от него пред парламента записи включваха заснет със скрита камера разговор на Савченко и ген. Владимир Рубан с офицер от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), когото те се опитвали да въвлекат в своя заговор.  Смята се, че разговорът между тримата се провел в армейска част на южната Хмелницка област. Юрий Луценко обвини Савченко в подготовка на терористичен акт в сградата на парламента. По думите му тя планирала "да унищожи две ложи, правителствената и служебната, с миномет да обстреля и срине купола на Върховната Рада и с автомати да се доубият онези, които са оцелели. От записите се чува как Савченко казва, че трябват 200-300 смелчаци, които да свършат работата в парламента и да превземат правителствения квартал, след което да бъде обявен успехът на преврата.  Луценко резюмира, че "това е терористичен акт за премахването на украинската държава".
В ответната си пламенна реч Надя Савченко заяви, че е знаела, че я записват и съзнателно водила такива "заснемани и записвани" разговори, за да провокира властта. Тя призна, че е извозвала от Донбас оръжие и е чертала схеми за унищожаването на правителствения квартал в Киев, но всичко това е било "сюрреализъм и политическа провокация", а основната й цел била

"да покаже на властите, че те също са смъртни".

Медийни съобщения синтезириха словото й до три тези. Първо, "украинската власт и руската власт не искат края на войната". Второ,  "мир искат украинците и от тази, и от другата страна" (тоест и от ДНР и ЛНР). Трето, за разрешаването на проблемите на Украйна трябва да се пренапише конституцията, да се приеме нов закон за изборите и за импийчмънт на президента. Накрая Савченко обвини депутатите, че не са направили нищо, за да стане Украйна силна и независима. И добави: "Терористичните актове, които извършвате с плащанията за газа, тока и водата, ще се стоварят върху вас".
Савченко вече обвиняваше сегашния режим, че е дошъл на власт с оръжие и разстрел на протестиращи, на което самата тя е била свидетелка, следователно има право да използва оръжие за неговото отстраняване - такава е нейната логика.
Макар и военен човек, Надя Савченко е скроила един всъщност любителски план за военен преврат. Така или иначе нейните действията я правят уязвима - те не са нито законни, нито ефикасни. Пък и Западът едва ли щеше да признае превратаджиите, макар и да призна преврата срещу Янукович.
Но едва ли някой може да оспори правилността на оценките на Надя Савченко за режима.  По данни на ООН през 2017 г. над 60% от украинското население живее под прага на бедността, като масовата безработица е ударила почти всички региони на страната. И няма как да е иначе, след като заради преориентацията си към Запада тази страна загуби 25% от промишлеността си (по признание на самия Порошенко). В допитване миналия декември на американския Национален демократичен институт 87% от украинците окачествяват икономическото положение в страната като заплаха за начина им на живот. А въпросният институт е едно от оръжията на Вашингтон за вдигането на "цветните революция" по света и имаше пряк външен принос за Майдана. Или за дереджето, до което изпадна тази държава. Всъщност Надя Савченко

е изразител на народното недоволство.

Със своята биография, с този характер на човек, който не цепи никому басмата, с непримиримостта си към несправедливостта, със своето "мъжкаранство", което се харесва на украинците, и с плановете да се кандидатира за президентските избори догодина тя носи потенциала да отприщи това недоволство. Или поне да бъде част от това отприщване. Режимът има от какво да се страхува и затова мина в атака срещу нея. Тя несъмнено ще бъде изправена пред съда, но дали тъкмо Темида няма да я превърне повторно в национална героиня? И да отприщи народния гняв? Този гняв има особеността да прощава неправедните действия на праведността, но не и да прости на неправедния, дори и да действа праведно или по закон.