Моят стимул е самото изкуство

ПАВЛИНА КИРЯКОВА е родена през 1987 г. в  Карлово. Завършила е СОУ "В. Левски" в града. През 2006 г. е приета в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, специалност сценография. После следва в Националната художествена академия, специалност сценография за драматичен театър. Дипломира се с визуален проект за драматичен театър по драматизация на повестта на Джон Стайнбек "За мишките и хората". Досега има две реализации като сценографка - в постановката "Буря" по Островски с режисьори Ана Топалова и Димо Алексиев, където има участие като костюмограф. Другата постановка - "Двубой" по Ив. Вазов с режисьорка проф. Надежда Сейкова, е съвместен проект със студенти от специалност актьорство за драматичен театър към Пловдивския университет. Павлина има изяви в сборни изложби в Сливен и Пловдив. През 2008 г. участва в Нощта на музеите и галериите под тепетата, а през 2007 г. - в Прага, в рамките на "Чешкото квадрианале за сценография и визуални изкуства" с колективен проект-пано на тема "Условни пространства".


- Павлина, как решихте да тръгнете по пътя на театралното изкуство и в частност на сценографията?
- Ако трябва да съм напълно искрена - решението взех съвсем спонтанно, типично по женски, както се казва. Не съм усетила никаква "възвишена сила", "тласкащ порив" или "неудържимо вдъхновение", които да ме накарат да се захвана със сценография. Не съм учила в художествена гимназия, не знаех как стоят нещата с изкуството и театъра. Исках да рисувам и започнах да ходя на уроци отрано. Хареса ми. Още оттогава обаче усетих, че представянето на картини, скулптури и всякакви предмети на изобразителното изкуство в типично галерийно пространство не ме вълнува. Струваше ми се някак стерилно, изчерпано. Имах желание да продължа с рисуването и проверих какви други възможности има. Веднага се спрях на сценографията. Бях проучила нещата предварително, но въпреки това не бях съвсем сигурна с какво точно ще се занимавам. Звучеше интересно и опитах. Не се излъгах. Специалността не само оправда очакванията ми, но и многократно ги надхвърли. Със сигурност ако сега, след като вече съм наясно какво е театър и какво е сценография, трябваше да избирам отново, щях да се захвана със същото.
- Защо ви допада сценографията? Това не е ли по-особена работа за жена?
- Сценографията е комплексно изкуство. Това е основното, което ми допадa. В нея си взаимодействат литература, музика, театър,  замесени са философия, история, антропология. Няма ограничение на изразните средства. Липсват канони. Има само пространство и концепции и всичко работи за тях. Въпреки това има много неща за учене, има доста неписани правила. Трябва да се внимава кое от тях може да се наруши и кое - не може. За мен балансът в сценографията е основен, а за да се получи добре, трябва много да се мисли. Натъртвам на "много да се мисли". Силно съм привлечена от необходимостта да се подчини нещо толкова експресивно като изобразителното изкуство във всичките му форми на машина с конкретна механика, закони и гравитация, каквато всъщност е театърът, и то в името на концепция, лежаща върху определено литературно произведение. Относно колко е женска работата и колко не е - в света вече всичко е толкова феминизирано, че почти няма професии, неподходящи за жени. Наскоро обсъждах с приятели особеностите на сценографията и един от тях каза: "Еднакво странна е и за мъже, и за жени. Всъщност не е типична за хората като цяло". Не виждам причина, поради която една жена да не може да бъде добър сценограф. Практиката вече го е потвърдила.
- С това ли искате да се занимавате занапред?
- Определено да. Колкото и да е трудно. Дори и за момент да си помисля, че не си струва, че е прекалено тежко (което ми се е случвало няколко пъти), бързо ми минава. Не искам да се концентрирам единствено върху това. Бих искала да се занимавам с всякакви видове визуално изкуство, но преди всичко със сценография. Човек спре ли, губи форма. Не мисля да се отказвам.
- А има ли хляб в тази работа, както се казва?
- За съжаление в момента по-скоро не. Ако въпросът се отнася до пари - определено няма. Хонорарите на сценографите са ниски. Ако под "има ли хляб?" се разбира дали има смисъл - то тогава ще кажа, че много зависи. Колкото и клиширано да звучи наистина, обществото ни е консуматорско. Хората се интересуват от молове, магистрали, риалити шоута и силикон. Театърът не им е жизнено важен. Не им е необходим. Това не значи, че ще изчезне. В крайна сметка и диамантите не са жизнено необходими, но се харесват и ценят. Изкуството не се интересува от смисъл, то просто съществува. Има хора (към които спадам и аз), които няма да спрат да ходят на театър, да влизат в галерии и да се интересуват от изкуство.
- Какво е положението при младите? Лесно ли се намират поръчки, спектакли, в които може да участват?
- Трудно е. Сценографията изисква работа в екип, което е много сложно. Няма конкретен алгоритъм или формула, която да показва кое е правилно и кое не. Трудно се правят компромиси и в такива моменти колективната работа често бива застрашена. Затова и веднъж сформиран екип, който е доказал, че работи, обикновено се задържа дълго. За младите хора е трудно да навлязат в тези среди, трудно е да се интегрират във вече изградени колективи. Никой не иска да се откаже от сигурното, да рискува и да наеме млад, неопитен сценограф, бил той и с интересни идеи. Защото в момента почвата под краката и на режисьорите е нестабилна. Стажове няма. Няма къде да натрупаме необходимия опит и увереност. Театрите в страната са малко. Конкуренцията е висока.
- Тогава какви възможности имате за изява?
- В театъра възможностите засега са ограничени. Шансовете ми в тази насока са предимно с млади режисьори, настроени експериментално, основно в учебните театри или други алтернативни пространства. За щастие светът се глобализира и може да се работи дистанционно в сферата на графичния дизайн и други видове дигитално изкуство. Разбира се, ще излъжа, ако кажа, че това се случва лесно. Квалифицирани кадри има навсякъде. Лошото е, че дори да си продаваме труда за без пари, пак няма гаранция, че някой ще ни ангажира с проект. Работата като фрийлансър (почасово) засега не е стабилна. Това, че трудът ни е интелектуален, не го прави безплатен.
- Освен това има ли и други трудности или проблеми в областта на сценографията? Какви са?
- Позицията на сценографа е на високо ниво в йерархията на театъра и поради това отговорността е голяма. Сценографът е този, който трябва да се съобразява с всичко - трябва да се погрижи актьорите да се чувстват добре в костюмите, пространството да е безопасно, да визуализира концепцията на режисьора максимално добре, и в същото време трябва да остане верен на своето виждане и идея. Често се налага да се правят компромиси. Представлението е само крайният продукт. За да се стигне дотам, се преминава през сложен процес, който включва не само това, което се вижда на сцената, а всичко, което се случва зад нея. Там стоят изпълнители, техници, художници, осветители, шивачки, реквизитори, гримьори. Сценографът прави връзката между тях и режисьора. Освен като художници, често се налага да се изявяваме и като психолози - в артистичните среди всеки има своите капризи. Проблемите също не са малко. Свързани са основно с финансирането на представленията и времето за работа. Обикновено нито парите, нито времето стигат. Театрите си имат и вътрешни правила, които понякога са в ущърб не само на сценографа, но и на цялата работа. Липсва необходимата сценична техника и осветление. Наскоро препрочетох книгата "Театрален роман" на Булгаков. Препоръчвам я на всички.
- Къде искате да се реализирате - у нас или в чужбина?
- За мен това е без значение. Важното е да успея да се реализирам. В България се чувствам комфортно, защото тук съм родена, но не бих отказала предложение за работа в чужбина. Напоследък забелязвам, че връстниците ми си мислят, че светът ги очаква с отворени обятия, че там парите ти се поднасят на тепсия. Голяма част отиват да учат. Правят компромис с учебното заведение (повечето добри университети в Европа все още не са достъпни за българи), за да са извън страната. Оказва се, че печелят само от разликата в стандарта, а не от по-добрата работа. Не бих допуснала това да се случи с мен. Бих работила в чужбина само ако е по специалността ми и получавам нужното отношение.
- На Запад сценографите по-платени ли са, отколкото у нас? Имате ли представа?
- Досега не съм работила извън страната и не мога да кажа със сигурност. Само съм чувала от други сценографи, че професията е по-добре платена на Запад. Напълно им вярвам, защото в България хонорарите са на границата на абсолютния минимум и невероятно би било да са по-ниски другаде. Знам, че в чужбина артистичните професии са далеч по-уважавани, отколкото у нас.
- Доколкото разбирам, вашите интереси са изцяло в сферата на изкуството. Какво ви дава стимул да не се отказвате, а да продължавате напред?
- Основният ми стимул е самото изкуство. Привлича ме заради същността си и процеса по създаването му. Няма нещо конкретно, което да знам, че винаги ме вдъхновява. Различно е и спрямо ситуацията. Има моменти, когато нищо не е в състояние да ме вдъхнови, друг път - всичко ме впечатлява. Силно ми въздействат работи на други художници и произведения на изкуството, музиката, литературата. Понякога дори един разговор е способен да ме инспирира. За мен е от голямо значение да успея да подчиня първоначалното вълнение на дисциплинирания работен процес. Не го ли овладея, обикновено изпускам нещата. Искам да продължа да работя в тази насока, за да усъвършенствам способността си да контролирам първоначалното си вдъхновение и да го накарам да работи за мен.
- Какво правите през свободното си време? Ходите ли на театър, на кино?
- Предпочитам да остана вкъщи, да чета и да слушам музика или просто да си почивам. На кино ходя рядко, защото не ми допадат филмите. На театър - редовно. Обичам също да разглеждам различни експозиции в музеи, влизам и в галерии. Харесва ми да ходя на концерти. Наскоро започнах да се уча да свиря на китара...
- Каква литература четете?
- Често се случва да препрочитам една книга, защото ми е харесал изказът на автора. Дори понякога чета отделни страници или изречения по няколко пъти и не спирам да се възхищавам от силата на литературата. Имам си любими автори: Маркес, Стайнбек, Ремарк, Кафка, Ле Гуин, Сартър, а от руските най-много ми харесват Булгаков, Гогол и Достоевски.
- Мечтаете ли? За какво?
- Мога да ви предоставя дълъг списък с напълно нереализуеми желания (нали именно в невъзможността за сбъдване е очарованието на мечтите), но ще се спра на едно от тях. Много бих искала да мога да създавам изкуството, което харесвам - без да съм спирана от обстоятелства, без да имам някакви ограничения, очаквания и необходимост от признание или разбиране.