Мизерия на духа

"Красотата ще спаси света", писа великият Достоевски. Разбира се, не самата красота, а човекът, способен да възприеме прекрасното, като истинско съдържание на живота.
За съжаление ние, българите, започнахме да се отдалечаваме, както от красотата, така и от истинското съдържание на живота. Пошлото и грозното най-безцеремонно изместиха красивото, оказаха се по-силни, по-устойчиви, защото са по-агресивни. А и изгубихме доста от съпротивителните си сили. Мнозина от нас се оплакват, че животът им е станал скучен, сив, духовно беден, но не се замислят достатъчно сериозно за причините. Свързват това единствено с кризата.
Разбира се, кризата е изпитание за всички.

Материалната бедност неизменно води и до духовна
 
И все пак: може би духовното не е имало достатъчно дълбоки корени у нас, за да оцелее при тази буря? След като сега мислим само за материалното и казваме: "не ни е до култура, след като няма пари!"... Но нека да си спомним за възрожденска България, когато също сме били бедни, а читалищата, училищата, църквите и просветните дружества са били поддържани не от турската държава, а от нашите родолюбиви деди. Те са градили със собствени сили и средства читалища, църкви, училища. Създавали са хорове, оркестри, театрални трупи. Не са можели без духовното... Да си спомним и за страшната блокада в Ленинград (Санкт Петербург), за която сме чели и гледали филми - за пълните концертни зали там, също и за обсадената от Хитлер Москва и за претъпканите театри, за богатия културен живот на руснаците. Тук ще добавя и личен спомен - за гладния и потънал в полумрак Букурещ на Чаушеску от края на 80-те години (град, който между двете войни справедливо бе наречен "Париж на Източна Европа") и километричните опашки пред театралните и концертните каси. Така, че върху темата: "бедност, криза, духовност" все пак може да се поспори... Защото въпреки кризата, която ни мъчи вече трето десетилетие  (за което сме  си виновни първо ние, защото не можахме да си изберем честни и свестни управници), бихме могли да бъдем по-духовни. Да четем повече добра литература, да ходим на театър и опера, на концерти и изложби, на литературни вечери. Всеки град у нас може да ни предложи култура. Но мнозина от нас казват: криза е, не ми е до култура и така кръгът се затваря. От една страна, се оплакваме, че живеем скучно и бездуховно и следим само животът на мутрите и депутатите, а от друга - не правим нищо, за да го обогатим, да го променим.
Наистина у нас започна процес на опростачване на българската нация. Бих добавил: особено  на младите, което е страшно! С много лоши последици за бъдещето на нацията. Защото повечето от тях не знаят кой е Пушкин, Балзак, Бетовен, Леонардо да Винчи или Владигеров... Изкуството за тях започва и свършва с дупнишката мадона Сашка Васева,  Глория и Мишо Шамара, с Ванко-1, Криско и Азис.  Театърът, операта, балетът и дори оперетата и мюзикълът за тях са нещо непознато, далечно, смешно и скучно, направо "извънземно". Те  са до такава степен осакатени естетически и културно, че дори не могат да си представят да влязат в оперната или концертната зала. Те са глухи за музиката на Моцарт, Вивалди и Йохан Щраус.  И това е много тъжно, отчайващо тъжно!...
Без съмнение, причините за това "опростачване" са много и комплексни. Не на последно място в семейството, в училището, в безхаберното министерство на просветата (което сериозно осакати обучението по литература, родна история, музика) и особено в някои от медиите.

Държавата България днес има огромна вина!

През тези изгубени години - особено през последните две управления на безхаберната рушителска партия ГЕРБ - тя просто обърна гръб на културата и духовността, нещо, което не се случва например в нашата съседка Турция, където за културата в страната и за пропагандата й в чужбина има сериозна правителствена и щедро обезпечена финансово програма. Държавата България изтика своите творци и своята интелигенция "натясно в ъгъла", нямаме закон за културата, за българския език, за спонсорството. Така у нас започна да се руши ударно и безжалостно сътвореното с ума и таланта, с енергията на поколения творци, а и с немалко средства. През 1999 година  реформата "Костов- Москова" съсипа  драматичните театри - превърна много от тях в "открити сцени", обедини по един варварски, механичен начин нашите прекрасни опери и филхармонии, които вече не могат да функционират  нормално нито като опери, нито като филхармонии (дори водещите в страната, тези на Пловдив и Русе!), закри много от фестивалите или ги остави без средства и така разруши голяма част от българската култура. Но най-разрушителна се оказа ролята на ГЕРБ. Да, те ни натрапиха една глупава, абсурдна втора "реформа" - т.нар. "делегирани бюджети", която довърши културните институции, театрите, оперите... А конкурсите и назначенията на директори, "верни на партията", са наистина скандални. И това доведе до истински упадък на редица от тях.
Но за "опростачването" вина имат и някои медии - печатни и електронни. Вместо да подкрепят и представят българската култура и духовност, те по-скоро са склонни да ги подценяват. Редица издания имат "културни" притурки. Но какво можем да прочетем в тях? Съвсем малко информация за събития от столицата, не и от страната, а основното е реклама на масовата култура, холивудските екшъни, жълтите или розовите четива, плюс нашенската долнопробна чалга. Много от тези медии канят в своите най-гледани часове хора от ниските етажи, натрапват ни един и същи имена, неглижират истинските личности и стойности. Няма да видите нито един сериозен писател, критик, артист, режисьор, диригент или оперен певец, а само чалгаджии, мутри, футболисти, както и едни и същи втръснали ни политици.

Представят се главно клюки, сензации, интриги...

скандали, и, ако липсват такива - просто се фабрикуват. Фактите и явленията се показват изкривено, съкратено, осакатено - опошляват се дори, ако става дума за високо изкуство. Или просто не се отразяват. Че имало чудесна премиера на "Макбет" от Верди в Старозагорската опера - о, това съвсем  не е интересно! Ще направим реклама на новия албум на някоя чалгаджийка, ще напишем за новия любовник на Азис или за прическата на Евгени Минчев... А наскоро прочетох цяла статия за... новата татуировка на задника на известен футболист!...
 "Но хората искат сега това?", ми каза  редактор на ежедневник... Дали наистина го искат? Съмнявам се. Или тези медии искат всеки Божи ден сензации, конфликти, клюки, интриги, без да си дават сметка за лошия ефект, че ги четат и младите, още неукрепнали умове.
Някога Чехов възкликна: "Не Гогол трябва да слиза до народа, а народът трябва да се издигне до Гогол!" А какво става у нас? Навсякъде: чалга, американизация, турцизация. Погледнете телевизиите. Само холивудски и турски филми и то предимно от ниска проба -  дори на националните  ни празници! Американски шлагери, футбол до припадък, ралита, реклами през десет минути, кеч, музика само от низките жанрове и едно  претенциозно и едно отдавна изчерпано шоу всяка вечер. И почти никаква култура. Например досега BTV не е излъчила нито един български филм или пиеса  на 3 март и 24 май, опера, концерт, балет, оперета, и поне една кратка пиеса от нашите класици Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Петко  Стайнов, Парашкев  Хаджиев, Марин Големинов - и в годините на юбилеите им! Та у нас широката публика и особено младите не ги познават! Да не говорим за големите ни фестивали и конкурси като Мартенските дни, Софийските седмици, Варненско лято. Радиото на нашите северни съседи в Букурещ предава по три симфонични концерта директно през седмицата и целия фестивал "Енеску", както и фестивала в Байройт. У нас обаче се оказва, че културата и художествената музика е нещо нежелано, едва ли не неприлично.
Затова основният въпрос е: докога ще продължава "опростачването" на нацията ни?