09 Ноември 2024събота21:46 ч.

ВРЕМЕТО:

В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна. В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна.

Полските войници край граничния пункт Кузница са изправени не срещу въоръжен противник, а срещу невъоръжени мъже, жени и деца. По последни данни срещу 3-4-хилядите мигранти на самата границата са изправени 20 000 полски военни от различни силови структури

ГЛОБУС

Мигрантска геополитика

Технически проблем по границата на Полша и Беларус се превърна в глобален сблъсък Запад-Изток

/ брой: 220

автор:Юри Михалков

visibility 910

Близкият изток попадна под кръстосания огън на хибридната война между Запада и Русия, но не на собствен терен, както бе с Ирак, Сирия или Либия, а на хиляди километри на североизток - по границата Полша-Беларус.  

В момента в Беларус има около 15 000 иракчани, сирийци и кюрди, включително жени и деца, от които между 2000-3000 се намират на самата граница в опит да я пробият, да влязат в Полша и да продължат към Германия, която е крайната им цел. Варшава твърди, че от началото на 2021 г. е имало 33 000 такива опити.   

Полша и ЕС обвиняват беларуския автократичен лидер Александър Лукашенко, че съзнателно е провокирал мигрантската криза. Твърди се, че Минск чрез свои посолства, консулства и туристически компании разпространявал в чужбина съобщения за лесен достъп в ЕС. Вече в Беларус те са били прехвърляни до самата граница.

Няма повод да се съмняваме в това описание. Само че поведението на Минск е последица от хибридната война на Полша и ЕС срещу Беларус (косвено и срещу  Русия), чиято кулминация бе намесата им в протестната вълна в страната след преизбирането на Лукашенко през август 2020 г.

Праведна ли обаче е тази война, дори Лукашенко да е диктатор? Първо, Варшава е движена от реваншистки мераци, изразени по-рано тази година в най-чист вид от премиера Матеуш Моравецки: "Западните територии на Беларус исторически принадлежат на Полша". И второ, ето мнението на работещата у нас беларускиня Альона Филатиева, цитирано в наша медия това лято: "Разказват ми моите близки какво става... Хората в Беларус искат да живеят пак в онова спокойствие, което е било изградено от нашия президент в продължение на години. Новите тенденции в страната не водят до нищо и хората искат това да спре и да живеят както преди".

Не ще и съмнение, че ако хибридната война срещу Беларус бе победила, страната ѝ щеше да бъде разпарчатосана от приватизацията и полското влияние, икономиката ѝ би се сринала, а населението щеше да обеднее. Жалката участ на съседна Украйна не оставя съмнения в подобна развръзка. Така Полша, по подобие на целия Запад, използваше свети иначе ценности като свобода и демокрация, но за егоистични и разрушителни цели. Ако за Полша и Запада демокрацията е наистина светая светих, трябваше да оставят Беларус на мира, щом народът ѝ си иска режима Лукашенко.

Освен това макар и диктатор, Лукашенко бе длъжен да защити държавата си от подготвяната й разруха и да противодейства на хибридната война, водена със санкции и политическото изолиране на страната му. В резултат той премина към хибридна контраатака с отказа да спира мигрантите по пътя им към Полша и ЕС.

Да, Лукашенко изостри кризата, но Варшава няма моралното право да се изкарва негова жертва, най-малкото защото Минск не е първопричина за нея. Няма право и с друг аргумент. Според последните съобщения Беларус е предлагала консултации за разрешаване на кризата, но полската страна давала "заето". Това означава, че тя прави това, в което обвинява Минск. Реваншистка Полша използва мигрантите като оръжие в мини Студената война срещу източната си съседка: да я провокира за действия, които ще доведат до нови санкции, каквито вече се подготвят, или най-малкото самоцелно да й създава главоболия, като я остава сама да се грижи за мигрантите. Да не говорим, че в Полша бяха изказани мнения за ползата от приемането на мигранти.

Очаквано съседската кавга прерасна в геополитически сблъсък между "по-големите братя" на местните участници - Запада в лицето най-вече на ЕС и Русия. Страховете на ЕС от мигрантите са обясними и донякъде оправдани, България не прави изключение в това отношение. Но хуманитарният вопъл на Запада за клетите мигранти по границата няма как да прикрие геополитическата му вина за тяхната злощастна участ. А те са там заради зловредната и войнствената кампания на Вашингтон с подкрепата на ЕС за засилване на западния хегемонизъм по света. Това че тази кампания завърши с фиаско в Близкия изток, Северна Африка или Афганистан не я прави по-малко катастрофална за тези региони. Бежанците са там и заради отворените врати на Меркел от мигрантската вълна през 2015 година. Там са и заради колабиралата мигрантска политика на ЕС, която пак остава с двойно дъно. Брюксел не възразява Испания да приема хиляди мигранти от Африка, но е против Полша да пусне 15 00 мигранти за Германия, която се крие зад полския гръб. ЕС се кълне в правото за свободно движение на хората, но одобрява нарушаването на това право от Полша. В крайна сметка ЕС трябва да свали маската и до покаже на какво държи повече - на свободно или ограничено движение на хората.

Като цяло досегашното поведение на ЕС също показва, че няма нищо против да използва мигрантската криза в хибридната война срещу Русия и съюзната ѝ Беларус под благовидния иначе довод за човещина. Брюксел вече е овладял технологията на САЩ да стартира явления и процеси, които продължават на автопилот по силата на закона за действие и противодействие, но накрая избират онзи участък от движението на процеса, който оневинява първопричината и нейния носител, а изкарва жертвата като виновник.

За кризата по границата руският политолог Андрей Кортунов заяви, че "върви политизация на проблема, който в обратния случай би се разглеждал като чисто технически". Съответно би бил и по-лесен за разрешаване. Появиха се съобщения, че ЕС обмисля възможността за преговори с ООН и Беларус за репатриране на мигранти от границата през летището на беларуския град Гродно, като ЕС може да окаже финансова помощ за постигането на тази цел. В Брюксел смятат също, че е жизнено важно да се организира хуманитарна помощ за бедстващите мигранти, каквато са готови да оказват НПО-та от Полша и Беларус. Ако това се случи, разрешаването на проблема наистина ще навлезе в техническа фаза. В противен случай по границата Полша-Беларус ще продължи хибридната война с риск да прерасне във военен конфликт.

 

 

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 1746

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 1742

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 1100

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 1599

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 1744

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 1725

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 1767

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 1752

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 1489

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 1560

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 1589

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 1442

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ