ГЛОБУС
Мигрантска геополитика
Технически проблем по границата на Полша и Беларус се превърна в глобален сблъсък Запад-Изток
/ брой: 220
Близкият изток попадна под кръстосания огън на хибридната война между Запада и Русия, но не на собствен терен, както бе с Ирак, Сирия или Либия, а на хиляди километри на североизток - по границата Полша-Беларус.
В момента в Беларус има около 15 000 иракчани, сирийци и кюрди, включително жени и деца, от които между 2000-3000 се намират на самата граница в опит да я пробият, да влязат в Полша и да продължат към Германия, която е крайната им цел. Варшава твърди, че от началото на 2021 г. е имало 33 000 такива опити.
Полша и ЕС обвиняват беларуския автократичен лидер Александър Лукашенко, че съзнателно е провокирал мигрантската криза. Твърди се, че Минск чрез свои посолства, консулства и туристически компании разпространявал в чужбина съобщения за лесен достъп в ЕС. Вече в Беларус те са били прехвърляни до самата граница.
Няма повод да се съмняваме в това описание. Само че поведението на Минск е последица от хибридната война на Полша и ЕС срещу Беларус (косвено и срещу Русия), чиято кулминация бе намесата им в протестната вълна в страната след преизбирането на Лукашенко през август 2020 г.
Праведна ли обаче е тази война, дори Лукашенко да е диктатор? Първо, Варшава е движена от реваншистки мераци, изразени по-рано тази година в най-чист вид от премиера Матеуш Моравецки: "Западните територии на Беларус исторически принадлежат на Полша". И второ, ето мнението на работещата у нас беларускиня Альона Филатиева, цитирано в наша медия това лято: "Разказват ми моите близки какво става... Хората в Беларус искат да живеят пак в онова спокойствие, което е било изградено от нашия президент в продължение на години. Новите тенденции в страната не водят до нищо и хората искат това да спре и да живеят както преди".
Не ще и съмнение, че ако хибридната война срещу Беларус бе победила, страната ѝ щеше да бъде разпарчатосана от приватизацията и полското влияние, икономиката ѝ би се сринала, а населението щеше да обеднее. Жалката участ на съседна Украйна не оставя съмнения в подобна развръзка. Така Полша, по подобие на целия Запад, използваше свети иначе ценности като свобода и демокрация, но за егоистични и разрушителни цели. Ако за Полша и Запада демокрацията е наистина светая светих, трябваше да оставят Беларус на мира, щом народът ѝ си иска режима Лукашенко.
Освен това макар и диктатор, Лукашенко бе длъжен да защити държавата си от подготвяната й разруха и да противодейства на хибридната война, водена със санкции и политическото изолиране на страната му. В резултат той премина към хибридна контраатака с отказа да спира мигрантите по пътя им към Полша и ЕС.
Да, Лукашенко изостри кризата, но Варшава няма моралното право да се изкарва негова жертва, най-малкото защото Минск не е първопричина за нея. Няма право и с друг аргумент. Според последните съобщения Беларус е предлагала консултации за разрешаване на кризата, но полската страна давала "заето". Това означава, че тя прави това, в което обвинява Минск. Реваншистка Полша използва мигрантите като оръжие в мини Студената война срещу източната си съседка: да я провокира за действия, които ще доведат до нови санкции, каквито вече се подготвят, или най-малкото самоцелно да й създава главоболия, като я остава сама да се грижи за мигрантите. Да не говорим, че в Полша бяха изказани мнения за ползата от приемането на мигранти.
Очаквано съседската кавга прерасна в геополитически сблъсък между "по-големите братя" на местните участници - Запада в лицето най-вече на ЕС и Русия. Страховете на ЕС от мигрантите са обясними и донякъде оправдани, България не прави изключение в това отношение. Но хуманитарният вопъл на Запада за клетите мигранти по границата няма как да прикрие геополитическата му вина за тяхната злощастна участ. А те са там заради зловредната и войнствената кампания на Вашингтон с подкрепата на ЕС за засилване на западния хегемонизъм по света. Това че тази кампания завърши с фиаско в Близкия изток, Северна Африка или Афганистан не я прави по-малко катастрофална за тези региони. Бежанците са там и заради отворените врати на Меркел от мигрантската вълна през 2015 година. Там са и заради колабиралата мигрантска политика на ЕС, която пак остава с двойно дъно. Брюксел не възразява Испания да приема хиляди мигранти от Африка, но е против Полша да пусне 15 00 мигранти за Германия, която се крие зад полския гръб. ЕС се кълне в правото за свободно движение на хората, но одобрява нарушаването на това право от Полша. В крайна сметка ЕС трябва да свали маската и до покаже на какво държи повече - на свободно или ограничено движение на хората.
Като цяло досегашното поведение на ЕС също показва, че няма нищо против да използва мигрантската криза в хибридната война срещу Русия и съюзната ѝ Беларус под благовидния иначе довод за човещина. Брюксел вече е овладял технологията на САЩ да стартира явления и процеси, които продължават на автопилот по силата на закона за действие и противодействие, но накрая избират онзи участък от движението на процеса, който оневинява първопричината и нейния носител, а изкарва жертвата като виновник.
За кризата по границата руският политолог Андрей Кортунов заяви, че "върви политизация на проблема, който в обратния случай би се разглеждал като чисто технически". Съответно би бил и по-лесен за разрешаване. Появиха се съобщения, че ЕС обмисля възможността за преговори с ООН и Беларус за репатриране на мигранти от границата през летището на беларуския град Гродно, като ЕС може да окаже финансова помощ за постигането на тази цел. В Брюксел смятат също, че е жизнено важно да се организира хуманитарна помощ за бедстващите мигранти, каквато са готови да оказват НПО-та от Полша и Беларус. Ако това се случи, разрешаването на проблема наистина ще навлезе в техническа фаза. В противен случай по границата Полша-Беларус ще продължи хибридната война с риск да прерасне във военен конфликт.