Неизвестно за известното
Кой е съавторът на Моцарт
Лоренцо да Понте пише либретата на трите най-велики опери на композитора - "Сватбата на Фигаро", "Така правят всички" и "Дон Жуан"
/ брой: 246
Евреин по потекло, италианец по дух, семинарист по образование и авантюрист по принуда, Лоренцо да Понте (1749-1838) написва най-хубавите текстове за оперите на Моцарт. Животът му, продължил почти 90 лета, е изпълнен с възходи и падения. Всъщност двамата прочути мъже и масони са работили заедно само четири години във Виена, но през този кратък период те създават три ненадминати шедьовъра - оперите "Сватбата на Фигаро", "Така правят всички" и "Дон Жуан".
Емануеле Конеляно, приел по-ефектното и по-аристократичното име Лоренцо да Понте, се родил под неспокойния знак Риби на 10 март 1749 г. Родното му място е малкото градче Ченеда, недалеч от прекрасната Венеция.
По настояване на баща си постъпва в семинария, но не издържа дълго и бяга във Венеция, където се запознава със знаменития авантюрист Джакомо Казанова. Там Емануеле прописва стихове случайно, но се влюбва завинаги в театъра. После заминава за столицата на Саксония - Дрезден, и накрая стига до австрийската столица - тогава магнит за всеки млад поет и музикант. Във Виена го протежира един италианец и масон - придворният капелмайстор Антонио Салиери от Ливорно, съперникът на младия Моцарт.
Когато се среща с 29-годишния Волфганг Амадеус, Лоренцо да Понте вече се е прочул с либретата си за оперите на редица модни тогава, но забравени днес композитори, включително и на Антонио Салиери. По онова време покровител на Да Понте е бил самият император Йозеф Втори, образован монарх, меломан, който ценял високо Моцарт и бил главният меценат в музикална Виена. По негова идея е създадена операта "Така правят всички".
Умен и дипломатичен, Лоренцо да Понте се влюбва безпаметно в грозничката, но гласовита и много музикална и артистична примадона Ферарезе. За нея пише вдъхновени текстове, докато Моцарт и Салиери не могат да си поделят красивата й колежка, не по-малко гласовитата Катерина Кавалиери. Тази история е описана гениално в прочутата пиеса на Питър Шафър "Амадеус", филмирана блестящо от големия чешки режисьор Милош Форман.
За съжаление през 1790 г. Йозеф Втори неочаквано умира. Неговият наследник Леополд съвсем не е така щедър и великодушен, не обича музиката, а и дава ухо на интригите срещу Моцарт и Лоренцо.
Изпаднал в немилост и в тежко финансово положение, Лоренцо да Понте напуска взривоопасната за него Виена и се установява в по-спокойния Триест на Адриатика. Но не остава за дълго там. Обхожда, без особен успех, почти цяла Европа. Накрая се заселва в Лондон като "театрален поет", но отново става жертва на интриги от страна на бездарни и завистливи колеги и бива уволнен.
Отчаян, накрая заминава за Новия свят. Там работи като търговец, библиотекар, книжар, учител по италиански, оперен импресарио. За неизплатени дългове попада и в затвора, конфискуват имуществото му...
Тогава Лоренцо да Понте започва да пише прочутите си "Мемоари", които бяха публикувани през 1990 г. и на български. А през 1833 г. най-сетне се сбъдва неговата заветна мечта - той основава първия италиански оперен театър в Ню Йорк! Това е предшественикът на прочутата "Метрополитън опера". Пет години след това неуморният и безкрайно талантлив Лоренцо да Понте умира беден, самотен и напълно забравен...
Неотдавна големият испански режисьор Карлос Саура направи един много добър филм за живота му във Венеция и във Виена със заглавието "Аз, Дон Жуан", той бе представен и у нас.
Съперници или по-скоро колеги?
Новооткритата съвместна творба на Салиери и Моцарт развенчава легендата, че италианецът има пръст в ранната смърт на австриеца.
Изгубената преди двеста години кантата, композирана от Волфганг Амадеус Моцарт и Антонио Салиери, бе изпълнена премиерно на 17 февруари в Прага. Произведението хвърля нова светлина върху предполагаемото съперничество между двамата. Обикновено се твърди, че италианският композитор толкова е ревнувал от австрийското момче-чудо, че веднъж се опитал да го отрови. Но експертите отхвърлят това като легенда.
- Частта, написана от Моцарт, е по-остроумна и драматична, докато другите пасажи са по-лирични - казва музикантът Лукас Вендл след изпълнението си на четириминутната кантата на клавесин. - Но не можем лесно да решим кой от тях е по-добър композитор.
- Кантатата от 1785-а е ключова за ново разбиране на отношенията между Моцарт и Салиери - твърди Тимо Йоуко Херман, германски музиколог и автор на неокласически пиеси, който е открил творбата.
Според Херман тази кантата ни дава да разберем, че двамата са били "колеги, работещи заедно", а не толкова съперници. Това поставя под съмнение легендата, според която Салиери има пръст в ненавременната кончина на трийсет и шестгодишния Моцарт през 1791-а.
Лоренцо да Понте
Волфганг Амадеус Моцарт
Кадър от филма "Аз, Дон Жуан", в който действието се развива през ХVIII век и се базира на факти от живота на Лоренцо да Понте