"Коне с капаци"
/ брой: 11
Таня ГЛУХЧЕВА
Образователната ни система е необятно и плодородно поле за проблеми. Те никнат сами. Поредният фрапиращ пример е за учители, които не насърчават децата да правят нищо допълнително извън часовете. От една страна, преподавателите се оплакват как не могат да привлекат вниманието, как всичко е скучно на подрастващите, а, от друга - щом някой прояви желание да направи нещо и "излезе от стадото", веднага е "черната овца".
И ето го (поредния) омагьосан кръг. Хем се твърди, че днешните ученици не умеят да анализират, разсъждават, учат всичко наизуст за оценки, хем по никакъв начин не се стимулират да покажат наученото на практика. В същото време "експерти" се надпреварват да дават за пример други държави, където теорията и практиката вървят ръка за ръка, дори втората преобладава, а при нас било обратното.
Защо учителите са против, когато дете е изготвило проект по собствено желание и иска да го покаже пред класа? Нали така се отпуска да говори пред аудитория - друг сериозен проблем сред подрастващите. Не, насърчава се зазубряне на материал, възнаграждава се с отлична оценка, преподавателят е доволен, че е изпълнил плана, и отказва да направи нещо допълнително.
Коментарът не е "по принцип". Говоря за случай от столично училище. Третокласничка решава да изненада учителката си с презентация. Получава похвала с половин уста и обещание да я покаже "другата седмица, когато има време". Другата седмица идва, преподавателката си е изпяла урока, до края на часа има още много време и... учениците са оставени да правят, каквото искат. Ученичката напомня за проекта си и, вместо благодарност, разочаровано чува: "Много си досадна, седни си!"
Как това дете да има желание отново да положи труд вкъщи? Оставяме настрана непедагогическия подход... Система от "коне с капаци" не може да произведе друго, освен следващо поколение "коне с капаци". Докога?