Заформя се кабинет на "плаващи мнозинства"

АНДРЕЙ БУНДЖУЛОВ е роден в Москва през 1955 г. Завършва философия в СУ, където започва работа като асистент по Социология на социалното управление. През 80-те години е секретар и първи секретар на ДКМС. През 90-те години преподава в Пловдивския университет. Доцент, доктор на социологическите науки в УНСС, където е преподавател. Автор е на книги и на множество публикации в областта на социологията на прехода в България след 1989 г.

- Г-н Бунджулов, при откриването на Народното събрание направи впечатление, че лидерите на отделните партии, включително на "Има такъв народ" и "Демократична България", отправиха леви послания и обещания. В същото време първият проект за кабинет на ИТН с премиер Николай Василев, който бе оттеглен, огласи крайно дясна, неолиберална програма. Можем ли да очакваме промяна на тази заявена политика при бъдещия кабинет?

- Промяна вече има, и какво от това? Не ви ли прави впечатление, че "този филм сме го гледали", и то неведнъж? Циклично, през десетина години, се повтарят едни и същи картини и сюжети. Повтарят се дори посланията и лозунгите ("срастване на партия и държава", "борба с корупцията", "смяна на модела" и пр.). Сценариите се повтарят. Което говори, че - ако ми позволите една метафора - не актьорите, някои от тях дори може би си вярват, а "сценаристите" на шоуто са едни и същи. Но какви са тези сценаристи? Ако си ги представим като задкулисен център, ще сгрешим. Няма такъв център, няма такъв свръхсубект.

В десетгодишното управление на ГЕРБ би могло да се привиди нещо като еманация на българските преходи. Казано в най-едри щрихи, "мрежите", предпочитам тази дума пред думата "задкулисие", изтласкаха на сцената нов персонаж - фокус на променящи се политически, икономически и медийни зависимости и интереси: след "телохранителя" дойде реда на "шоумена". Оставям на "уважаемите зрители" да преценят къде свършва "статуквото" и къде започва "промяната". Проблемът е в това, че тези корупционни зависимости, мрежи, лобита са оплели цялото политическо поле. Странно е, когато стари и новоизлюпени политици говорят за "статукво". Това, че току-що са скочили от телевизионния екран на политическата сцена, от само себе си не ги прави "непорочни".

Така че, "рано е да се каже" ще има ли промяна или статуквото ще се възпроизведе, макар и с нов мизансцен. Аз съм по-скоро от отбора на скептиците. В тази "нестандартна" ситуация едва ли би могло да говорим за устойчива програма и политики на управление.

- Колко широка и трайна може да е подкрепата за новото правителство?

- С две думи: променлива и нетрайна. Около т.нар. партии на протеста ще се образуват "плаващи мнозинства" и причудливи конфигурации по интереси. Кое обаче е наистина новото, имащо потенциала да обърка сметките не само на бюджета? Пандемията в широкия смисъл, с множеството ѝ ефекти и последици. Имаме чувството, че сме в нова фаза на продължаваща криза, най-вече на доверието. Криза, усилена от пандемията. Не само коронавирусна, но и финансова (ръст на цените, обезценяване на доходите и спестяванията - дано не стигнем до познатата от миналото хиперинфлация); структурна (цели отрасли и сектори потъват, други получават невероятен шанс); ръст на безработицата, сривове в здравната и образователната система, в социалните системи.

На следващо, но не по важност, място е разместването на геополитическите пластове, отзвука му у нас. Тук нямам възможност да правя обстоен геополитически анализ, само ще маркирам - превръщането на България от "периферна зона" в нарастващ залог на геополитически съперничества, което видимо влияе на разместването на пластовете в политическия живот у нас.

Виждате, става дума не просто за "изчегъртване" на една политическа сила или дори на политическия модел, а да се прекъснат мрежите на зависимости и непрозрачни сраствания на различни равнища, политическите лобита на привилегированите по линията на обществените поръчки и еврофондовете едри играчи. Както се вижда, това няма да стане без сблъсъци за преразпределение на терена или за заемане на овакантените позиции. Още повече, че трансформацията на статуквото става под натиска и на геополитически фактори, какъвто е случаят със закона "Магнитски".

- Какви компромиси може и трябва да направи БСП, за да даде подкрепата си, и какви не може? Къде е границата?

- Какво ѝ остава на БСП като поле от възможности? По силата на изборния резултат БСП не е в позицията да наложи своя управленска програма. Тя може - и това според мен ясно трябва да се заяви, за да не се подклаждат нереалистични очаквания - да формулира конкретни приоритети, предложения и мерки. Така да се каже "програма-минимум", която, ако не намери реализация в политиките на управление, би довело до оттегляне на подкрепата, дадена в аванс. Струва ми се, в тази (не)предвидима ситуация би ѝ отивала ролята на коректив и опонент на новото управление. На основата на ясно заявена програма минимум, която не е програма за управление. А картината ще се избистри след президентските избори, около дискусията за бюджета. 

- А възможен ли е кабинет при третия мандат, ако ИТН не успее? Какво правителство трябва да предложи БСП, така че да събере мнозинство в парламента?

- Това е слабо вероятен вариант. Защото, ясно е, че така или иначе в тази кризисна ситуация вариантите не са много: говори се за "експертен" или "програмен" кабинет, с ясна и достатъчно широка и устойчива политическа подкрепа, воля за действие, реформи и пр. Не е лошо като пожелание, но позволете ми да се усъмня. То ще увисне заради войната на мрежите. Без да персонифицирам, само като метафора: войната между "Пеевски" и "Прокопиев" и техните медийни и политически проекции. Към тази картина трябва задължително да добавим и очакваната от дълго време развръзка на сюжетите с бегълците в Дубай и Белград. Ако изобщо има скорошна развръзка. Накъде сочат тези мрежови сблъсъци за преразпределение на терена? Дали те ще укрепват управлението или - напротив - ще го дестабилизират? Въпросът е риторичен.

- Защо партия, която не представи пред обществото програма преди изборите, спечели, а БСП, която излезе с подробна програма, падна още надолу?

- Вашият въпрос съдържа поредица въпроси: Ако имаше силен протестен вот, защо толкова ниска бе избирателната активност? Защо ГЕРБ не бяха отхвърлени по категоричен начин, както можеше да се очаква при натрупаното социално недоволство, а разликата между първата и втората сила е близко до символичната? Защо, въпреки че БСП положи немалко усилия да се превърне в разпознаваема опозиция, избирателите не я разпознаха като алтернатива? Защо тя продължава да слиза надолу, драматично да губи електорална подкрепа - над половин милион от парламентарните избори през март 2017 г.? Може да се възрази, че междувременно бяха спечелени президентските избори, но нека не забравяме, че става дума за различна логика на избора.

Въпросът очевидно не е в програмата. БСП досега премина през няколко вълни на реформиране, но днес тя сякаш отново се намира в безпътица. Тривиално е да се каже, че тя трябва да се отвори към обществото, към младите. Отчитайки, че традиционните партийни подходи вече не работят, може да се помисли за инициирането на широк граждански форум на левицата, който, по пътя на дискусията, да подготви жалоните на нови политики. Подобни опити са правени в близкото минало. Не става дума за кабинетни творения, нито дори за конгресни решения. Има много млади, мислещи, които стоят настрана. Партийният елит трябва да намери нов път към консолидиране не само на левицата, това не би било достатъчно. Не става дума и за добре познатата "коалиционна политика" като някакъв авариен, спасителен изход преди изборите, а за широка формула на гражданско участие, която да започне да се гради от днес.

Няма да бъде лесно. Противопоставянията вътре в БСП и левицата, заиграванията с консервативната и популистката реторика, с носталгията, не носят дивиденти. "Единството на левицата" обаче не може да служи като алиби на партийни мрежи и лобита и на техния бизнес. Древните гърци са използвали една специална дума - "паресия", за да обозначат смелостта да се каже истината не само в лицето на властимащия, но още повече - на приятеля, независимо от рисковете и последиците, които би имал един такъв жест.

- Колко дълъг живот предвиждате на новия парламент и от какво зависи? Кой губи и кой печели от нови предсрочни избори?

• - Трудно е да се прецени, но едва ли ще изкара пълния си мандат. Зависи от устойчивостта на конструкцията, също и от първите стъпки на управлението. Както се вижда, налице са възможности за плаващо мнозинство, което в определени случаи обаче може да падне под критичния минимум. Губещи от нови избори в близките месеци ще са повече или по-малко всички представени в парламента политически сили, тъй като избирателят ще се убеди окончателно, че те не са способни да произведат работеща парламентарна и управленска формула. Но, мисля, още отсега БСП трябва да се готви за предсрочни избори, които макар и да изглеждат малко вероятни сега, не са изключени, дори в близко бъдеще.