Царски тревоги

Този стряскащ въпрос все го задават безпомощно вече близо три десетилетия милиони наши сънародници, разтревожени от продължаващото недопустимо тласкане от престъпни управници на отечеството ни в безизходната пропаст на безумието.
Повод за тези ужасни размисли ми дава не само продажното поведение на управляващите върхушки по време на т.нар. безконечен преход, но и публикуваната на 15 ноември потресаваща статия във в. ДУМА - "Държавата се отказва от двореца "Врана". Още от първите неспокойни редове на тази парлива статия четем: "Държавата се отказва от защитата на интересите си и е готова на споразумение със Симеон Сакскобургготски и роднините му за двореца "Врана". Адвокатите, които уж представляват държавата, представят в съда молба от г-н Николай Нанков - министър на регионалното развитие и благоустройството, с която се иска спиране на съдебното производство, за да може спорещите страни да се споразумеят. Налице е един позорен акт, пореден унизителен реверанс към безскрупулния и ненаситен наследник на Кобургската династия, причинили толкова злини и страдания на българския народ в течение на десетилетия в най-новата ни история.
Повече от очевидно е, че това

цинично раболепие

пред последната ни коронована особа не е никак случайно. То е плод на долнопробна стратегия на определени антибългарски монархофилстващи среди у нас, които безпрепятствено продължават да следват своя промонархически ход. Едва ли в случая някой може да убеди здравия разум, че тази недобросъвестна постъпка на министър Нанков е негово лично изобретение. Никой не се съмнява, че става дума, за кой ли път, за задкулисните игри, които непрестанно разиграва с години вече лицемерният ни премиер, който непрестанно дърпа, кога открито, кога скришом, конците и режисира срамния политически театър на достатъчно унизена, колонизирана днешна капиталистическа България.
И съвсем естествено е в тази политическа мътилка максимално да се възползва последният нецарувал български монарх, който не се умори да води съдебни дела за имоти, които морално не могат да му принадлежат. Вината е обаче в онези, които непрекъснато го ухажват и му свалят сервилнически шапка за "неоценимите" му заслуги към българската нация, за която немалко се постара и той да я доведе до европейското социално дъно.
Е, наистина, някогашният прокуден от народа ни изгнаник, е европеец от висок дворцов калибър, макар че в Мадрид беше стигнал до хала на изпаднал дребен търговец. Горкият, както ни убеждаваше преди години Коста Цонев, цял живот се учел да управлява, имал страхотно много пари и надеждни връзки с европейския дворцов свят. Покойният голям актьор, който осребри доволно своя слугинаж на величеството, сигурно не знаеше, че обезвластеният син на някогашната царица Йоана от завидно материално благополучие беше принуден да се спасява, предлагайки на пазара ордените на своя дядо цар Фердинанд, с които е удостояван някога в качеството на български държавен глава.
Причината обаче за този изненадващ обрат в живота на прокудения през 1946 г. малолетен цар трябва да я търсим изключително в онези, които го докараха, за да им

помага в разграбването и съсипването

на процъфтяваща социалистическа България. То бяха интервюта, унизително падане на колене от демократично избран президент чак в испанската столица, за да се стигне до внушителните многохилядни демонстративни посрещания през 1996 г. из страната. Това не можеше да не събуди заспалото и потънало в безнадеждност самочувствие на невъзвращенеца от Иберийския полуостров. И за да спечели благоразположението на забравените си сънародници, заяви на всеослушание, че няма никакви материални претенции към някогашната си родина. Чувствал се все още българин, макар че не притежава капчица от кръвта на Ботев и Левски, жадувал човекът да си довърши дните под българско небе.
Вълчите си апетити, разбира се, величеството не беше сподавило. Слабообразованото царско отроче, понеже обича много нашия народ, се впусна и удави в низ от съдебни дела, за да заграби отново одържавените царски имоти. За щастие, родната Темида, колкото и невсякога да е достатъчно морална, успя да изтръгне от ръцете на самозабравилия се обитател на "Врана" бившите царски владения на дворците "Кричим", "Ситняково" и "Саръгьол". Но както ДУМА писа, въпросът за "Царска Бистрица" предстои да бъде разгледан на последна инстанция, до момента съдът се произнася в полза на държавата. Все още не е решена съдбата съдебно и на 16 500 дка рилски гори, към които големият българофил от "Врана" има необуздаеми апетити. Да не говорим, че това ненаситно царско синче от немско-италианско потекло оголи безпощадно половината Рила и я изнесе в чужбина, но за тези негови толкова патриотични подвизи домораслите монархофили се спотайват и мълчат.
Едва ли има днес честен наш сънародник, който да не се възмущава от

нестихващата наглост и арогантност

от които се задъхва непоносимото ни политическо съвремие. Недоумявам как може Симеон и всички онези, които безразсъдно угоднически го подкрепят, да не си дават сметка колко скъпа цена е заплатил нашият изстрадал народ за дворците на Кобургската династия. Може би се налага да се припомни, че за участието на България на страната на Германия и нейните злополучни съюзници Вилхелм тт хвърли в дворцовата хазна на цар Фердинанд милиони. С тях и други ограбени от държавата средства Кобургът строи и дворците на своя царски разкош. Всичко това е заплатено с цената на десетки хиляди убити българи и още толкова черни забрадки и осиротели без време семейства по време на двете национални катастрофи. Безумието на Фердинанд и някогашната продажна управляваща камарила доведе и до мракобесническия Ньойски диктат, отнел излаз на Бяло море и хиляди квадратни километри от скъпоценната земя на Отечеството ни. Да не говорим за достойнствата на лицемерната политика на цар Борис ттт, чийто авторитарен режим доведе страната ни пред прага на третата национална катастрофа.
Не по-малко вода наля във воденицата на враговете на народа ни и техният наследник. Спекулирайки с вероломството на т.нар. демократични промени, Симеон, който беше загубил всякаква вяра, че може да се озове отново под българско небе, верен на своята хищна демагогска природа, се завърна с гръмко афишираното намерение да умиротворява размирна България. С охота се разположи на предложеното му премиерско кресло и незабавно се съюзи с онези, които ограбиха и опустошиха варварски държавата и обществото ни. Недообразованият царски наследник, притиснат по време на изгнанието си от нищета, реши да лови риба в мътна вода, като се включи веднага в доразграбването на останалото от кръвожадните му хищни предшественици. Но днес, изглежда, мнозина от неговите привърженици нямат намерение да си спомнят и за неговия "неоценим" принос за тоталната разруха на малка България, хвърлена в спасителните свръхблагородни обятия на новите си филантропни

господари от Вашингтон и Брюксел

За съжаление в течение на близо три десетилетия скъпоценни политици и държавници не се уморяват да лакейничат и обслужват чужди интереси, а страната ни не престава да бере душа и изостава застрашително не само в икономическото си развитие, но и в сферата на здравеопазването, образованието... Стотици хиляди търсят спасение навън, обезлюдяват се множество селища, а немалко са вече потънали в руини и изчезват от географската карта. Някой да се е трогнал от високите етажи на властта? Е, наистина - грижат се за нас, непрестанно ни се внушава да ставаме граждани на света. А това, че България си отива - кого го вълнува и безпокои от държавното кормило. Най-малко е разтревожен пък Симеон Сакскобургготски, който драпа със сетни усилия да заграбва имоти, които не му принадлежат, защото са заплатени с толкова невинна кръв, нещастия и страдания на нашия народ. Но за това едва ли се замислят съвременните ни безпаметни управници. Господа, опомнете се най-после! Докога ще погазвате безцеремонно интересите на нашия народ и държава?


Царска Бистрица                                                               Дворецът Врана