На фокус
Състоянието на БДЖ - дъвка за министри
Железницата бива спасявана и модернизирана от всяко ново правителство, но всичко е само на думи, затова и резултатът е плачевен
/ брой: 157
Мая Йовановска
Откакто се помня всеки нов министър във всяко едно поредно правителство говори и обещава едни и същи неща, като има сектори, в които за 30 години нищо, ама нищо не се е променило. Продължават обаче да си дъвкат стандартните дъвки.
Всеки регионален министър например съобщава колко много е необходима сумата от 12 милиарда евро/лева, за да се обнови старата ни ВиК инфраструктура и да се спрат загубите на вода, които средно за страната са над 60%. Намаляването на загубите се оправдава с инвестиции на хартия от ВиК дружествата, които не спират да вдигат цената на водата, но дали инвестират - това и КЕВР не може да каже.
Агроминистрите пък обикновено заявяват, че ще работят нашата земя да храни нашите хора. Както впорчем е било преди промените, хранели даже и половин Европа. Но резултатът е, че след изсипването на милиарди европари уж за развитие на земеделието ни, нашият агросектор става все по-неконкурентоспособен. Българското сирене е от украинско сухо мляко, българските колбаси се правят от вносни мръвки, въобще малък дял от това, което слагаме на трапезата си, е родно производство.
А що се отнася до транспорта, то там върху олтара на празните обещания неизменно е положено държавното дружество БДЖ. Железницата бива спасявана и модернизирана регулярно още от времето на Иван Костов. Поради което тя е в окаяно сътояние. Спасяваше я от фалит и един нейн пишман шеф, който си направи футболно отборче. Но се оказа (съвсем очаквано), че покриването на финасовите задължения не означава качествено управление и обновяване на железницата. Тя беше основен приоритет и за един настоящ шеф на парламента и бивш транспортен министър, по времето на който бяха отбелязани рекорди по спад на пътниците.
След неприятен инцидент със забравени пътници (нищо ново под небето), заради който е викнат в телевизора актуалният транспортен министър Георги Гвоздейков открива, че: "Като цяло със 70 години закъснява развитието и реформата в БДЖ. Случващото се е в резултат от безхаберието... Положението с българските железници е трагично".
И той, като своите предшетвеници, обещава спасяване и модернизация. "До края на 2026 г. планът е да приключат всички проекти за подобряване на жп инфраструктурата, така че жп транспортът да е по-бърз". И той твърди, че след модернизацията влаковете у нас ще се движат с максимална скорост 160 км/ч. "Това ще позволи разстоянието София - Пловдив да се изминава за един час, а от София до Бургас - за 3,5 часа максимум", каканиже Гвоздейков.
Чували сте всичко това нали? Както и колко са стари влаковете, как няма достатъчно подвижен състав, резервни части, машинисти също, въобще не стигат работници, закъснения, пажари, поради което и пътниците стават все по-малко. Но тези на ръководните позиции, с големите заплати, които впрочем ние им плащаме чрез данъците си, не ги е срам да обещават едни и същи неща, които (поне досега) опитът показва, че няма да свършат. Да не говорим, че догодина изтича договорът на БДЖ за предоставяне на обществената услуга пътнически железопътни превози, би трябвало да имаме и нови влакове, но ще ги получи този, който спечели поръчката.
В началото на годината Георги Свиленски, дългогодишен член на транспортната комисия в парламента, предложи от името на БСП да се възложи на Министерството на транспорта, на БДЖ и на НКЖИ да разработят дългосрочна стратегия, върху която българският парламент да се произнесе. Да има няколко варианта - оптимистичен, песимистичен, които народните представители да одобрят. След което всички правителства, без значение дали са служебни или не, да изпълняват тази стратегия в следващите поне 10 години. Тогава той заяви: "Трябва да спасим БДЖ, след 3 или 6 месеца ще е късно". А дали вече не е късно?
Вероятно и на децата е ясно, че с решения на парче и форсмажорни абракадабри няма как, нито да се решат проблемите на БДЖ, нито железницата ни най-после да влезе в 21 век. А може би трябва да си зададем въпроса трябва ли ни БДЖ? Искаме ли да имаме модерна държавна железница, след като в жп транпорта в цяла Европа се правят огромни инвестииции и е силно развит, заради своята ефективност и защото не замърсява както автомобилния. Или за пореден път ще докажем, че сме лоши стопани на съграденото от нашите родители. И без мисъл за бъдещето.