Роденият да пълзи не може да лети
/ брой: 35
Петър Куцаров
В историята на българската външна политика има интересни моменти, свързани със силата на слабостта на българските външнополитически дейци. България притежава геополитическа даденост - намира се в центъра на Балканския полуостров, но много рядко използва с изгода географското си положение. На практика и през двете световни войни българските ръководители включват страната в алианса на губещите.
Русия, Австрия и Турция използват издигането в своята държавна йерархия на способни представители на поробените християни, за да увеличат влиянието си сред тях. Има и обратни примери за използване на съответния пост за национална изгода. Наскоро студент попита защо Гърция се освобождава по-рано от България. Отговорът на историята е известен. Но не трябва да се забравя и фактът, че министър на външните работи на Русия в онези години е гъркът Каподистрия, станал първи президент на южната ни съседка. Наш сънародник също достига до важен пост - заместник-директор на царско селския лицей, готвещ държавни и дипломатически кадри на Русия. Това е българинът Станишев от Македония, но този факт не само въобще не е осребрен, но даже никой не се интересува от него. А външната ни политика трябва да използва всяка възможност на ползу роду.
Как се реализира в наши дни визираният постулат на ползу роду може да се онагледи с опитите на президентската институция за официално представяне на страната на Зимните олимпийски игри в Сочи. Сякаш не от 2007 г., а от вчера господата са разбрали, че Русия е домакин на тазгодишната Зимна олимпиада. Президентът за пореден път сам се вкара в задънена улица: първо заяви, че до края на мандата си не ще стъпи в тази страна, макар истинският дипломат никога не трябва да казва не. Преди дни пък обяви, че щял да отиде на закриването на Зимните игри в Сочи, но не за друго, а да стисне ръката на българи медалисти, ако има такива. Както се вижда, не става дума за разговор с Путин по двустранни теми, сякаш такива не съществуват или поне да поздрави колегата си за това, че е обявен от "Форбс" за мъж на 2013 година. В такива случаи даже неграмотната баба Тяна от Поморийско би казала на г-н Плевнелиев: "Чедо, не бъхти път дотам, стисни им ръка, ако заслужават, когато се върнат!"
От години български дейци, радетели на тезата за опора върху собствените сили, намерили приют в НБУ, твърдят, че Русия не е трябвало да освобождава България. По своеобразен начин им приглася и президентът на България. Обладан от любов към големия западен брат, той въобще не споменава името Русия в реч на Трети март. Като че ли войната през 1877/78 година срещу Турция се води от марсианци. Може ли с такива действия президентът да допринесе полза роду болгарскому? В унисон с подобна външна политика, действащи днешни политици, последователи на хаджи Иванчо Пейчович, протръбиха света, че България не трябвало да бъде приета в ЕС. Както се вижда, историческото колело се върти и за пореден път потвърждава мисълта на Горки - роденият да пълзи не може да лети. А камо ли да вижда онова, което е от времето скрито.